Две важни неща се случиха на 45-ия конгрес на БСП. Първо, Сергей Станишев доказа, че е станал лидер. Второ, всички останали - явни и тайни негови опоненти, конкуренти, критикари, съмишленици - признаха това.

Съперниците капитулираха, феновете си отдъхнаха. С други думи, момчето "с жълто около устатата", показа, че се учи бързо, както сам и обеща преди 6 месеца.

Фактът, че



Сергей остана абсолютно сам на финалната права



и всички издигнати за соцлидер си направиха отвод в негова полза, показа най-вече едно: дори и на вечните "кандитати за славата" от "Позитано"20 им омръзна да участват в обречени битки. И да се бяха явили срещу Станишев, знаеше се, че ще се провалят. Затова господата Овчаров, Премянов, Божинов и Стоилов тоя път мъдро решиха да пасуват. Спазвайки оная прагматична английска поговорка, която учи: "Щом не можеш да победиш някого, присъедини се към него".

Ясно бе, че Станишев ще бъде преизбран, защото за 6-те месеца "лидерство на кредит" - с цената на неуморно обикаляне из страната и безброй срещи с актива - младият водач компенсира основната си слабост: непознаването на структурите и на вътрешнопартийния живот. В добавка международникът Станишев поднесе на тепсия на партията си, тъкмо в навечерието на конгреса, поканата за консултативно членство в Социнтерна, т.е. постигна първата истински своя победа. С други думи



младият лидер върна с лихвите кредита на доверие,



който му даде втората сесия на 44-ия конгрес на БСП преди 6 месеца, и показа, че инвестицията си е струвала. Но живото доказателство за това колко е израсъл междувременно, бе докладът му пред 45-ия конгрес.

В този доклад, написан непатетично, а технократски, Станишев каза със сериозен и премерен тон истини, които соцпартията чака от години: "Нашето правителство заложи на самоцелно и несъобразено с пазарните закони увеличаване на държавното производство без гарантирани пазари. Бяха надценени възможностите на страната ни да следва курс на самостоятелност. Изпълнителната власт не съумя да води постоянен и конструктивен диалог с гражданското общество, политическите сили, медиите и бизнеса. Характерно за нашата власт беше самоусещането за истина от последна инстанция. Разбира се, не можем да пренебрегваме и обективните условия: огромните плащания по външния дълг, наследената прогнила банкова система, свръхочакванията. Нямаме право да прехвърляме цялата отговорност на един или друг представител на БСП във властта, защото самата партия се оказа неспособна навреме да коригира слабостите."

С доклада Станишев даде да се разбере, че столетницата има наистина нов водач, който върви по стъпките на стария, но има вече своя визия за бъдещето и на БСП, и на България. В първия си сериозен партиен документ той заложи и обоснова своята "лидерска програма", опита се да даде заявка каква ще е следващата линия в БСП - без да я противоставя на "линията Първанов", но влагайки в нея своя личен почерк и акценти. Казано в конспект, то звучи така: "След тези 12 г. между българските граждани и властта зейна огромна пропаст. Завърши само дясната част от прехода. Моралната деградация на обществото е най-тежкото наследство от десния преход. Липсва ни елементарно чувство за солидарност, за принадлежност към нещо по-голямо. Днес призванието на левицата е да върне смисъла и легитимността на обществения договор между гражданите и държавата, между гражданите и политиката изобщо. В политиката ще следваме 2 принципа: 1. Да - на пазарната икономика, не - на пазарното общество. С основните човешки ценности пазар не е възможен. 2. Конкуренция - да, държавно регулиране - доколкото е необходимо."

Това, което вероятно ще отличава



новия лидерски стил,



зараждащата се доктрина "Станишев", е едно ново разбиране за левичарството. И то ще говори очевидно на един нов език. Този вид левичарство сякаш бе непознат досега по нашите географски ширини, но затова пък е широко разпространен в Европа. Това левичарство почита и познава историята си, учи се от нея, но гледа най-вече към бъдещето. То отказва да носи греховете на миналото и да бъде техен заложник. Това левичарство от нов тип слага кръст на старата, мухлясала и носталгична реторика, на догматичните идеологеми, на площадния патос, на комплексите за вина и робуването на митове, на месианските залитания и прочее атрибути, типични за наследниците на тоталитарните компартии.

За него най-важни са ценности като солидарност и споделена социална тежест, за него "развитие" е не "количественото разбиране на прогреса на една икономика", а "друго качество и стандарт на живот". И всичко това го обяви на висок глас Станишев в своя доклад пред 45-ия конгрес.

Това, което прави принципно възможна подобна нова линия, е принадлежността на двигателя й Станишев към едно младо поколение, необременено с компромисите в биографиите на предходниците си. Това го прави като че ли точния лидер в точното време.