След като оправи националните медии и претупа закона за радиото и телевизията, след като измени военния закон и е на една ръка разстояние от подмяната на голяма част от армейското ръководство, след като е на път да прокара промените в закона за съдебната власт, което ще отвори вратата за кадрови рокади в магистратурата, Новото време се заема и с МВР.

Всъщност този алгоритъм не е нов. Той се спазва безотказно от всяко управление през последните 10 години - и от БСП, и от СДС. Защото няма власт, която да не иска да овладее медиите, генералитетът и военните, магистратурата и МВР. Друг е въпросът дали промените на всеки две години в тези звена и институции са полезни или доказано необходими.

Това с пълна сила важи за предлаганите изменения на Закона за МВР. На 26 страници се предлагат 78 параграфа, които променят десетки от сега действащите общо 288 члена.

Съвсем естествено е човек да си помисли, че се прави истинска реформа в МВР и най-после вътрешното министерство ще получи възможност да се чисти по-лесно от корумпирани служители, да се спре практиката, която дава възможност служби да дублират дейност и разработки (а именно това ражда голямата корупция в МВР), да се подобри координацията, да се махнат несвойствени дейности и т.н.

Някои от предложенията за промени са напълно приемливи и необходими. Така например бе пълно безумие разделянето вътре в МВР на три категории служители - държавни служители-граждански лица, лица по трудово правоотношение и офицери и сержанти.



Половинчатата девоенизация доведе до сериозни проблеми -



както в мотивацията, така и в дисциплината. Бяха свалени пагоните на хора в изключително възлови служби от централната и специализираната администрация. Сред тях са дирекциите "Оперативно издирване", "Информация и архив", "Оперативно-техническа информация", "Защита на средствата за връзка", "Инспекторат", "Свръзки", "Координация и информационно-аналитична дейност". Девоенизирани бяха дори дирекциите "Бойна и мобилизационна готовност", "Комендатура" и "Човешки ресурси".

Това доведе до няколко неща. Най-напред настъпи пълен кадрови хаос, тъй като в МВР бяха въведени няколко категории служители, подчиняващи се на различни закони. Военизираните - офицери и сержанти, са по закона за МВР, държавните служители - по закона за държавния служител и за администрацията, лицата по трудови правоотношения - по Кодекса на труда. Служители от възлови за МВР структури фактически бяха демотивирани от статута си, защото не получаваха стимулите на пенсионирането на военизирането. И започнаха да се възползват от екстрите на държавния служител, свързани с работно време, дисциплинарна отговорност и т.н.

Само преди няколко месеца главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов въстана срещу това положение и емоционално обяви, че не може хора от такива важни служби като "Оперативно издирване" или "Оперативно-техническа информация" да си тръгват в 17.30 ч. с думите, че е свършило работното време, и вече няма да следят, наблюдават или подслушват престъпници. Почти същото повтори и вътрешният министър Георги Петканов, с малката разлика, че според него тези служители си отивали в 17.00 ч.

От тази гледна точка изглеждат приемливи и логични промените, с които се изравнява режима на работното време, назначаването, уволняването, дисциплинарната отговорност за офицерите, сержантите и държавните служители-граждански лица.

Така стигаме до още по-логичния въпрос - защо тогава не се върнат военните звания на всички служители на МВР или поне на гореизброените важни служби? Така те ще се подчиняват на еднакви правила заедно с хората от НСБОП, полицията, национална служба "Сигурност". Защото ако и за тях ще важи законът за МВР, тогава кой има нужда от такава фалшива "девоенизация" и от такава категория държавни служители.

Според предвижданите промени



министърът еднолично ще назначава и освобождава



всички ръководители на тези възлови структури на МВР, без да е необходимо предложение от когото и друг да е. Това граждански или по-скоро политически контрол е?

Докато в МВР едновременно битуват пожарна, контраразузнаване, НСБОП, полиция, жандармерия, гранична полиция, специални структури, все ще има хаос. Докато по един или друг начин, "мастодонтът" не бъде разбит, докато системата не бъде тотално реконструирана, тя постоянно ще се гърчи в недоразумения, хаос, проблеми, некоординираност и медийни атаки. Може ли някой да обясни защо няколко души - министър, зам.министри и главен секретар, трябва да управляват една структура, в която има едновременно пожарна и НСБОП например. Или пък жандармерия и контраразузнаване. Или пък да има икономическо направление в националната полиция, НСБОП и НСС едновременно.

Сред приемливите предложения е забраната да се използват полицейски атрибути - дрехи с надпис "полиция", сини лампи, униформи, полицейски автомобили и т.н. В предложенията са заложени и солени глоби за лицата, които ги използват неправомерно и незаконно.

Но тук идват няколко естествени въпроси. Неправомерното им използване не е ли забранено по принцип, че трябва да се закрепва това в закон? След като МВР признава, че има неправомерно ползване, след десетките случаи на въоръжени грабежи чрез фалшиви полицаи, след като и сега Наказателният кодекс предвижда до 8 години затвор, защо няма нито един осъден? Май че тази работа с наказанията е малко популистка. Защото



кой да пази атрибутите на МВР и полицията от бандитите?



Има още един детайл - промените предвижда МВР да лицензира фирмите, които ще го снабдяват с атрибути. На пръв поглед изглежда логично. Но я си представете следната ситуация: фирма без лиценз предлага да произведе или да внесе сини лампи за 5 лева, а компания с тапия ги предлага за 10 лв. Коя ще избере МВР? Ако промяната в закона бъде одобрена - тази с 10-те лева. Което пък е икономически неприемливо.

Друга добра поправка предвижда детайлизиране на полицейската регистрация. Според сега действащия закон за МВР "полицейските органи събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лица, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер". Законът говори за данни, а не за доказателства, така че в тази база могат да попаднат и лица, срещу които са изпратени доноси за извършено престъпление. От това сигурно не може да се избяга, но пък досега изобщо не се предвиждаше възможност тази регистрация да се свали от полицейските регистри и дадено лице може да е там, без изобщо да подозира за това. И цял живот да се чуди защо не върви в кариерата или защо не му дават оръжие.

Малко странно е предложението да падне монопола на пожарната. Една пожарна ли не може да издържа държавата? И няма ли да излиза на хората много по-скъпо да пазят имуществото, здравето и живота си от пожари. Според МВР частните пожарникарски фирми съществуват и в момента, но тяхната дейност не е регламентирана. Е как тогава съществуват?

Сега се предлага да се даде възможност на регистрирани по Търговския закон фирми да осъществяват дейности по противопожарна и аварийна безопасност. Това на практика означава, че вече ще може да си плащаме на частни дружества, ако искаме да се пазим от пожари или пък сме решили да разчитаме на тях, за да гасят възникнал пожар. Фирмите, които ще работят на принципа на частните СОТ-ове, ще могат да действат след съответно разрешение и лицензиране от специализираните служби на МВР. Допуска се възможността за



създаване на звена за противопожарна самоохрана,



както и на доброволни формирования за подпомагане на органите на пожарната. Още преди няколко седмици бе лансирана версията, че именно това може да стане легалният начин за създаване на доброволни отряди срещу престъпността в малките населени места. Измененията в закона за МВР предвиждат противопожарната охрана на обектите ще се извършва с договори, т.е. тя ще става срещу заплащане, дори да става дума за държавната пожарна.

Според новите текстове вътрешният министър ще издава на частните пожарникарски фирми две разрешения - за дейност по смисъла на Търговския закон и за проектиране, производство, внос, търговия, ремонт, монтаж и поддръжка на противопожарна техника, автоматика и гасителни средства. Така вместо да намалява и ограничава разрешителните и лицензионните режими, което бе заявено от правителството като приоритет, МВР прави точно обратното. Но това е най-малката драма в случая, защото наистина са малко страните, в които тази дейност не е задължение на държавата, а е дадена на частници.

Промените предвиждат обработването на личните данни в информационните фондове на МВР да става само в съответствие със закона за защита на тези данни. В момента МВР обработва много по-голяма информация от позволеното. В закона обаче не е уточнено как точно ще се промени практиката.

Според ръководството на МВР измененията



ще премахнат дублирането на функции,



съществуващо в момента в системата. През последната година този факт постоянно се изтъкваше като повод за крамоли между отделните служби и за оправдание за несвършена работа. Често се дублираше работата между икономическа полиция и икономическите направления на НСС и НСБОП, например. За съжаление в законопроекта не е записано как точно ще се промени това положение.

Проблемен е и текстът, който позволява министърът да може да делегира правата си по използване на специалните разузнавателни средства на зам. министрите. Шефът на МВР Георги Петканов обясни, че просто се заменя терминът "секретари" със "заместник-министри" и така се отразява фактическото положение. Но това не е точно така. Защото секретарите, които съществуваха до промяната на закона за МВР през 2000 г., бяха част от професионалното ръководство на ведомство, бяха и военизирани. Сегашните зам. министри са част от политическия кабинет и са в МВР, за да контролират, а не да управляват най-деликатната дейност на министерството.

Но най-странното е, че вътрешният министър Георги Петканов обяви, че до края на годината ще има чисто нов закон за МВР.

Е, тогава кое налага сегашните промени? Защо те да са толкова спешни, та да не могат да почакат още 2-3 месеца, за да влязат в новия закон? МВР ще трябва да намери солидни аргументи за действията си. Което може да се окаже доста трудно.