|
В края на изтеклата седмица премиерът Ариел Шарон одобри започналото вече изграждане на стена по част от разделителната линия между Израел и Западния бряг на река Йордан. Целта на 110-километровото защитно съоръжение е да предотврати проникване на палестински терористи.
На някои места строителството вече е в ход. Стената трябва да започне североизточно от Тел Авив и да стигне на югоизток от Хайфа, като върви успоредно на крайбрежието. В някои участъци ивицата израелска територия е широка само 15 километра. Идеята е това защитно съоръжение да отдели от съседните израелски градове населените с палестинци Дженин, Тулкарем и Калкилия в северната част на Западния бряг, откъдето тръгват на доброволна смърт в името на палестинската кауза мнозина атентатори.
В изграждането на стената, което ще струва на еврейската държава 1 милиард шекела (206 млн. долара) едновременно ще участват 30 специализирани фирми. Тя ще бъде оборудвана с електронни системи за следене, които се разработват в съответствие с изискванията на военните. Ще бъде създадена и система за предупреждение срещу обстрелването на израелски домове от палестинските територии.
Дали обаче стената ще реши проблемите?
Организацията на еврейските заселници например смята, че стената по протежение на т. нар. зелена линия няма да спре терористите и се обяви против
очертаване на политически граници
Самият Шарон имаше колебания дали да даде зелена светлина на това строителството. Възпираха го не само критики от този характер. Неговите поддръжници, включително еврейските заселници например не толкова притеснени от политическия ефект, колкото от това, че стената ще бъде първа стъпка към отстъпването на палестинците на голяма част от Западния бряг без мирно споразумение. А тези земи са важни за евреите не само от гледна точка на сигурността - критиците на плана изтъкват и ред религиозни съображения.
Бившият премиер Ехуд Барак също се противопостави на всякакви едностранни действия.
Идеята за защитна стена се появи през лятото на миналата година. Политици от управляващия блок Ликуд, сред които министърът на търговията и промишлеността Далия Ицик и представителят на твърдото крило в партията Михел Ейтан, както и бившият министър от Партия на труда Хаим Рамон и лидерът на Партията на центъра Дан Меридор подкрепиха т. нар. план за едностранно отделяне.
В началото на април и президентът Моше Кацав се изказа в подкрепа на създаването на "ограда" между Израел и Западния бряг на реката Йордан, за
да бъдат спрени палестинските атентатори самоубийци
Неговото изявление беше доста необичайно, тъй като по традиция държавният глава на Израел не дава мнения по политически въпроси. То обаче помогна на Шарон да изостави предишната си позиция, която беше против едностранното маркиране на границата. В началото той просто се задоволяваше с допълнителни мерки по засилване на охраната по линията между Израел и Западния бряг. След серията от самоубийствени атентати обаче премиерът узря за идеята.
Разбира се, идеята на израелското правителство може да намери оправдания - държавата на практика е в състояние на война. Непрекъснатите терористични акции, чиито жертви стават невинни хора, изискват приемането на решителни мерки за тяхното предотвратяване и пресичане.
Едностранните действия на Израел обаче, макар и продиктувани от загриженост за сигурността на страната, поставят под въпрос сключените преди това споразумения с палестинците и едва ли помагат за постигането на главната цел - политическото уреждане на конфликта. Освен това би трябвало да се има предвид, че тези стъпки неминуемо ще затруднят живота на мирното население и ще усложнят и без това тежкото социално-икономическо положение на палестинските територии. Новият режим може да доведе до фактическо разделение на палестинските територии на изолирани анклави. Стената ще отдели дори и евреи от евреите, населяващи палестинските територии - почти както навремето Берлинската стена делеше германци от германци.
Чудно, как градежът на израелската стена не предизвиква
никакви реакции
извън границите на бившия британски протекторат и се приема едва ли не с равнодушие.
Не така стояха нещата например през 1999 г., когато общината в северния чешки град Усти над Лабем реши да подкрепи построяването на стена, която да изолира жилищата на местните роми. И тогава кметът на града, досущ като Ариел Шарон сега, обяви нейната поява като "мярка за сигурност". Тези действия предизвикаха гневните реакции и на правителството, и на президента Вацлав Хавел, и на целия Европейски съюз. След острите критики от всички посоки, в края на годината дългият 65 и висок над 2 метра зид бе сринат. Ако бе останал, зад нея нямаше да може да се вижда Европа. И макар че бе съборена, тази стена бе запомнена като
Стената на срама
и като символ на една от патологиите на ХХ век - нацизмът, чиято най-голяма жертва бяха именно евреите.
Усти над Лабем издигна тази стена, точно когато Берлин се готвеше да отбележи 10-годишнината от събарянето на своята. Цели 10 680 дни 165-километровото бетонно заграждение беше другият символ на отминалото столетие - комунизмът. От 13 август 1961 г. до 9 ноември 1989 г. Берлинската стена бранеше "реалния социализъм" от "злото".
С издигането на Стената и въвеждането на изключително строг режим по вътрешногерманската граница бягството от ГДР се превърна в акт на съпротива, подготвян и извършван в условия на пълна конспирация. Хората бягаха през канализационните тунели под Берлин, с фалшиви паспорти, с лодки и кораби през Балтийско море, с балони, в багажници на леки коли...
Няма ли и сега преминаването преодоляването на израелската стена да се превърне също в акт на съпротива от страна на палестинците? Колкото висока и дебела да е, стената няма да е непробиваема. Онези, които са се самовзривявали досега по израелските улици и площади, ще намерят начин да го правят и занапред, дори ще го вършат с още по-голяма настървеност.
Дали спасението и в изолацията?
И дали по този начин Израел не бетонира омразата между евреи и араби?
Има опасност стената да създаде по-благоприятна среда и мотивация за тероризъм от страна на палестинците.
Отговорът на Израел е известен - надигащата се терористична вълна трябва да се разбие в тази стена, за да се открият мирни хоризонти.
Днес мирът в Близкия изток е мираж. Войната между израелци и палестинци обаче все някога трябва да свърши. А присъствието на Стената по-скоро ще отдалечи този ден, вместо да го приближи. Затова по-добре би било да се градят мостове, по които да минават и палестинци, и евреи, вместо да се вдига зид, който ще се превърне в символ на омразата.
Стените принадлежат на миналото. И за да не се наложи в бъдеще да бъдат събаряни, най-добре изобщо да не бъдат издигани.
|
|