|
| Христофор Караджов |
Донгфан Чанг беше арестуван в понеделник в къщата си в "Ориндж Каунти", южно от Лос Анжелис, и заведен пред федерален съдия, който му изчете обвиненията и го освободи след надлежно платена гаранция от четвърт милион долара. Чанг, натурализиран американски гражданин, е бил известен на колегите си в авиационните гиганти "Рокуел" и "Боинг" като "Грег" (повечето китайци в САЩ минават за Грег, Джак или Джош, поне по мои наблюдения). Той е работил 30 години като инженер, преди да се пенсионира през 2002 г., след което е продължил като хоноруван консултант.
Грег-Донгфан е имал достъп до секретни технологии и според федералната прокуратура в Лос Анжелис с години е препращал към Пекин поверителна информация от "любов към родината".
В Годината на Плъха не е голяма изненада да научим, че Китай отдавна се е научил
как да източва западните технологични и военни тайни
Известна е добре организираната схема за събиране на информация от всеки студент, професор, инженер, програмист или бизнесмен, който се връща от Съединените щати. Това е трудоемък, но много ефективен начин за шпионаж, защото е практически невъзможен за пресичане.
Стана ми по-интересен фактът, че федералните власти вдигнаха такъв шум с ареста на Донгфан Чанг и изсипаха обилна, макар и не особено прясна информация за цялата афера. Забъркани са и други специалисти от китайски произход, някои от които са работили за интересите на Пекин от 40 години насам. Обикновено подобни разкрития се потулват по дипломатически и практически съображения.
Няма обаче да обръщам внимание на конспиративните теории, които плъзнаха из интернет, че това е "психологическа операция", целяща да отклони вниманието от току-що одобрените законодателни промени в Конгреса, които разширяват правата за телефонно подслушване. Нито пък смятам, че шумът има някаква връзка с повдигнатите в същия ден обвинения в убийство към шестима затворници в Гуантанамо, което за пръв път ще направи възможно искането на смъртна присъда за набедени терористи.
Гледам на нещата по-философски. Федералният прокурор, цитиран от "Лос Анжелис Таймс", каза, че фирми в отбранителния сектор са осведомили властите за 46% повече "съмнителни контакти с чужденци" през 2006 г. в сравнение с 2005 г. След като почти всички обвинени в икономически шпионаж по делото на Чанг са натурализирани американски граждани, започнах да се замислям сериозно кои "чужденци" точно имаше предвид прокурорът. Все пак живея в щат, където американците от японски произход са били затворени превантивно в лагери по време на Втората световна война. Но също така това е щат, чийто губернатор е олицетворение на поамериканчения пришелец.
Замислих се още върху мотивацията на този Донг Бонд, както го нарече един телевизионен комик.
Най-ефективните агенти залагат кожата си по убеждение,
а не за пари, затова ми беше интересно да прочета извадки от писмата на Чанг, които "Лос Анжелис Таймс" публикува. Човекът очевидно се е гордеел съвсем искрено с постиженията на татковината си (китайската), и се е опитвал да й помогне като добър патриот. Нищо че това вреди на новоприетата му родина, защото подронва икономическата и военната й мощ.
Подобна двойнственост съвсем не е китайски патент. Руснаците например хич не са зарязали шпионажа, икономически или военен, след края на студената война. Напротив. По време на една дъждовна визита в Монреал четох много увлекателна статия за това как Служба внешней разведки Российской федерации (СВР, http://svr.gov.ru/) и Главное разведочное управление (ГРУ) си разиграват коня в Канада, която има достъп до някои от най-интересните американски тайни в областта на военните и цивилни технологии. Не мога да си спомня изданието, но ме впечатли, че руснаците нарочно събирали всякакви материали от информаторите си, включително и напълно ненужни, само и само да не стане ясно какво точно им трябва, т.е. какви технологични слабости имат.
А най-вече помня, че т.нар. шпиони са получавали жълти стотинки в сравнение с нормалните си инженерски заплати и са предавали информация по убеждение. Повечето от тях са били канадци от руски произход, макар и не всички. След като комунистическата идеология не може да мотивира вече никого за нищо (сигурен съм, че и в Китай са я отписали, макар и неофициално), единственото логично обяснение за готовността да се шпионира е или носталгията по бившата родина, или
желанието да се преразпредели информацията в световен мащаб,
така че САЩ да загубят доминантната си позиция.
Не съм политолог или шпионолог, затова ще оставя дълбокомислените анализи на други. Но миналия уикенд прекарах в Лас Вегас, където празненствата за китайската Нова година (7 февруари) бяха в разгара си и казината бяха заредени с клиенти, говорещи на китайски. Не знам колко от тях бяха натурализирани граждани, колко бяха програмисти със зелени карти и колко бяха редови туристи от Шанхай.
Направих следното съвсем аматьорско народопсихологично наблюдение. Когато някой от китайската група спечелеше, всички викаха и се радваха. И често, вместо да остави нещо за крупието (5-10% от всяка печалба се смятат за стандартен бакшиш), щастливецът хвърляше чипове върху купчинките на сънародниците си.
Не знам дали това беше празнична традиция, случайност или национална черта. Стори ми се интересно да науча повече в бъдеще. Руснаците, които идентифицирах около рулетката по разговорите им на половин глас, не споделяха печалбата си с никого.
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
...Рафи Ейтан - сега пълноправен член на кабинета за сигурност – бе агентът за връзка с Джонатан Полард, американски евреин, осъден на доживотен затвор в САЩ за шпионаж в полза на Израел. 
