Юнал Лютфи е депутат от 7-ото велико народно събрание досега, а вече четвърти мандат е зам.-председател на парламента. Лютфи е и зам.-председател на ДПС и е един от учредителите на движението. Той е ръководител на делегацията на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). През януари 2003 г. бе избран за зам.-председател на ПАСЕ.



- Г-н Лютфи, в неделя се очаква Косово да обяви независимост. Каква трябва да бъде реакцията на България, ако това се случи?

- Действително в близките дни цяла Европа, а защо не и целият свят, очаква приемането на декларация в косовския парламент за независимост. Но както знаете, този въпрос е на дневен ред и за статута на Косово се водят преговори от 8 години. Преговорите първо бяха двустранни, след това се мина в други формати. Международната общност в лицето на ЕС, САЩ, Русия, действително искаше да се получи решение, което да мине през Съвета за сигурност на ООН и да бъде политически легитимно и приемливо за всички. Тези дълги преговори в различни форми и формати за съжаление не дадоха резултат.

Съветът за сигурност възложи на бившия финландски президент Марти Ахтисаари да изготви план за решаването на проблема на Косово. Той работи 5 години. Направиха се едно-две заседания на Съвета за сигурност за приемането на плана и за окончателна резолюция за статута на Косово. За съжаление Русия и Китай са против този план. Този план най-общо предвиждаше координирана или контролирана независимост.

В крайна сметка обаче косовското ръководство приема този план и той ще бъде спазен едно към едно при обявяването на декларацията за независимост. Според този план държавата Косово трябва да се изгражда на базата, ценностите и принципите на останалите европейски страни. Да се спазват безусловно човешките права, правата на малцинствата - сърби, черногорци, турци и др. Косово ще остане многонационална държава. Планът категорично отхвърля еднонационално Косово. Ще бъдат запазени и съхранявани културно-историческите паметници на тези малцинства. В плана "Ахтисаари" се предвижда интегриране на малцинствата в управлението на бъдещата държава.

- Често са се чували обвинения и критики, че България няма ясна позиция за Косово. Вярно ли е това?

- През всичките тези години България винаги е имала своя позиция. Критиките на някои журналисти и политици са неоснователни. Да не забравяме, че Косово по пряка линия се намира само на 120 км. Нас най-много ни интересува как ще бъде решен неговия статут. Ако бъдат сериозно нарушени интересите на Сърбия ние с нея имаме обща граница. Сърбия вече обяви, че за нея декларацията за независимост на Косово ще е нелегитимна. Сръбските държавници заявиха, че ще има санкции за онези държави, които признаят Косово, като например снемане на ранга на дипломатическите представителства. Има заявки за затваряне на границата с Косово и прекратяване на всякакви доставки - електричество, храни и всичко необходимо за една държава.

Ние сме в много добри отношения със Сърбия и такива трябва да останат те и в бъдеще. Но нашата позиция е част от позицията на ЕС. Ние сме част от договора за членство, а там има една глава за обща външна политика и политика за сигурност. България може да направи само едно - не бива да бъдем в първите 20 страни, които ще признаят Косово. Трябва да сме някъде към 25-ата държава. Има една готовност 8-10 държави да признаят още на другия ден след декларацията независимостта на Косово - САЩ, Англия, Франция, Италия, Германия... Ние трябва да отложим максимално във времето признаването на Косово. България ще има своя принос за по-нататъшната интеграция на Сърбия и на другите държави в западните Балкани при присъединяването им към ЕС. Само така нашият регион ще бъде наистина стабилен.

- Доколко ЕС се вслушва в нашето мнение при изработването на позиция за Косово?

- Не всичко, което прави министърът на външните работи и министерството като цяло, трябва да бъде огласявано. Нашият външен министър играеше ролята на медиатор и казваше своето мнение как да бъде справедливо решен този проблем. Резултат от това е събирането на културните министри от региона във Варна през миналата година за културното наследство на балканския регион. Това беше част от търсенето на диалог и решение, а не конфронтация, да не са двете страни в окопни позиции.

- Ако си говорим истината обаче, в момента положението е точно такова. Наскоро лидерът на Демократичния съюз на Косово Хашим Тачи заяви, че различията между сърби и косовари не могат да бъдат преодолени, дори двете страни да преговарят още 100 години. Наблюдатели твърдят, че двете страни си говорят помежду си като глухи.

- В самия устав на ООН има известно противоречие. От една страна, съществува правото на народите на самоопределение. От друга страна, има принцип за териториален интегритет. Няма сръбски политик, който да каже "Дайте да направим компромис и да решим проблема". В Косово също няма политици, които да кажат, че са съгласни на много широка автономия. Това е невъзможно. Аз обаче съм оптимист. На пръв поглед позициите на двете страни изглеждат окопни и няма никаква гъвкавост и различни варианти. Президентът Тадич обаче заяви, че в никакъв случай не трябва да има въоръжен отговор на декларацията за независимост. Никой не може да предскаже какво точно ще се случи. Но във всички случаи бъдещето на Сърбия е в ЕС. И когато тя стане член на ЕС, проблемът "Косово" от само себе си ще отпадне. А Косово наистина трябва да покаже пред целия свят, че е мултинационална държава, която изгражда своето общество върху принципите и ценностите на демокрацията.

- Как се отнасяте към някои идеи за Косово като тази да бъде нещо като Хонгконг на Балканите, т.е. автономия във всички области, с изключение на отбраната и външната политика? Възможно ли е да има някакъв договор между Сърбия и Косово, както между ГДР и ФРГ навремето?

- Планът "Ахтисаари" предвижда засилена мисия на ЕС, без срок. КФОР продължава своята мисия също дотогава, докато е необходимо. Косоварите приемат този вариант. Оттук нататък това е една сериозна гаранция, че ЕС пряко ще следи ситуацията. За затова независимостта е координирана и контролирана независимост. Сърбия трябва да мисли за своето европейско бъдеще. Не случайно външният министър на Русия каза, че когато Сърбия стане член на ЕС, тогава Косово може да обяви своята независимост. Това е нещо ново. Но преговорите ще отнемат време, а този въпрос не може да виси. Защото това е замразен конфликт в района на Балканите и създава напрежение не само между Косово и Сърбия. Мисля, че процесите вървят в правилна посока и трябва да изчакаме тяхното развитие.

- Твърди се обаче, че много от лидерите в Прищина имат мечти за Велико Косово.

- Аз лично съм се виждал с Тачи два пъти през последните 5 години. Той отдавна щеше да обяви независимост. Но той има сериозно развитие от полеви командир на АОК до политик и днес министър-председател Той не предприема никакви действия по отношение на статута на Косово, без да разговаря с представители на ЕС и други фактори, които участват в преговорния процес. Мисля, че Тачи е умерен човек и съзнава отговорността, която е поел като премиер.

- ДПС все още не е имал централен съвет след местните избори. Кога се очаква това да се случи?

- Мисля, че до края на месеца ще има такъв съвет. Скоро ще определим дневния ред.

- Да очакваме ли смени на активисти по места? Навремето имаше изявления, че някои от тях са се самозабравили и това е довело до лош резултат на изборите.

- На този централен съвет ще се направи пълен анализ на резултатите от местните избори. Там, където има добри резултати, нашите местни структури ще бъдат похвалени. Там, където обаче не е работено и имаме регрес в получените резултати, отговорните хора ще бъдат мъмрени. Ако трябва, ще се вземат и по-строги мерки.

- Бихте ли посочили някои места, където според вас резултатите са лоши?

- Не бих се наел, защото картината я нямам пред мен.

- Усилено се говори за промени в правителството. Какво е вашето мнение по този въпрос?

- Аз участвах в срещата на трите парламентарни групи в Хисаря. Трябва да ви кажа, че този въпрос нито беше включен в дневния ред, нито се е говорило по него. А този форум беше много отговорен. И ако трябваше да се дискутира този проблем, министър-председателят трябваше да го постави. Премиерът Станишев счита, че на този етап не трябва да има промени в кабинета. По конституция той е човекът, който трябва да предложи първи промени и да ги обоснове. Но такова нещо няма.