Премина върхът на световната банкова криза, предизвикана от затруднените плащания по американски нискокачествени ипотечни заеми (sub-prime mortgages) и въпреки загубите финансовите пазари взеха да се успокояват. А загубите бяха наистина колосални. Само през последното тримесечие американските банки са изписали 14 млрд. долара загуби. Тихомълком още поне толкова са зачеркнали от балансите си и европейските им колеги. Анализаторите закръглиха общия размер на досега отчетените поражения на 1.2 трилиона долара. Но световната банкова система понесе труса стоически и с минимални жертви: с изключение на английската Нордърн Рок и германската ИКБ Дойче Индустрибанк всички значими кредитни институции в света прескочиха трапа. Но оптимизмът се оказа подранил, защото



след лошото идва по-лошо,



след кризата с нискокачествените сега възникна и проблем с висококачествените американски облигации и фондове. Духът от бутилката пусна рейтинговата агенция Фич, която намали оценката си за трите стожера на американските първокласни финансови инструменти - Асоциацията за застраховане на общински облигации (MBIA), Американската корпорация за осигуряване на общински облигации (AMBAC) и Застрахователната корпорация за финансови гаранции (FGIC). Тези компании застраховат финансовия риск по облигационни емисии на общини и частни емитенти. Като поставят печата си върху чуждите облигации, техният досегашен топрейтинг ААА се прехвърля и върху застрахованите емисии, които от този момент пазарът наивно приема за първокласни книжа. Наивно, защото, с колкото А-та да подпечатат една книга, това не добавя и долар към финансовия потенциал на издателя да плаща задълженията си, а единствено товари с риск застрахователя. Този риск не се вижда с просто око, напротив - докато лапа премиите за подпечатване на чужди книги с първокласния си печат, претовареният с риск застраховател цъфти, връзва и бележи рекорд след рекорд в сметката за печалбите си. Всичко е наред,



докато колелото се върти



и затъналите в дългове издатели на облигации успяват да "превъртат падежите", т.е. да пускат на пазара нови облигации, та с постъпленията от тях да платят лихвите и настъпващите падежи по старите. (Това е класическият механизъм, който финансистите наричат "схема на Понзи", а българската преса - "финансова пирамида". Фактът, че схемата се организира от американски супер-корпорации и общински администрации, а не от варненския фараон Диамант Диамандиев не я прави никак по-надеждна, само по-мащабна.) Оказва се, че до момента трите суперсили във финансовото застраховане са поели общо рискове за 2.4 трилиона долара. Обаче през 2007 г.



банковата криза обърна каруцата,



сриващият се долар и загубите от нискокачествените ипотечни заеми подплашиха инвеститорите и продажбите на нови общински облигации с "първокласен" застрахователен печат станаха трудни. А без постоянен приток от нов дълг издателите няма откъде да платят стария. Лавината от искове към застрахователите набира скорост. Досега те са понесли загуби за 5 млрд. долара, а според Джей Пи Моркан Чейз и Ко. ги очакват поне още 41 млрд. долара загуби. При такива загуби застрашително декапитализират супер-застрахователите и както да си притварят очите господа оценителите на финансовите рискове, става невъзможно да се поддържа техният топ рейтинг ААА. А падне ли рейтингът на застрахователите, автоматично пада и оценката на всички застраховани от тях книжа. Всички инвеститори по света, които са си ги купили, трябва или да ги продадат (от което цената им се срива), или постепенно да ги провизират (от което самите инвеститори започват да топят печалбите си, съответно да трупат загуби). И паниката започва! А най-страшното е, че не е ясно колко са засегнатите дългове, защото взривът на секюритизацията роди едно финансово



перпетуум- мобиле, което се разпада:



работата е там, че голяма (но никой не знае всъщност колко голяма) част от "първокласните" ценни книжа са заложени като обезпечение на други емисии, които безпогрешните рейтингари веднага оценяват отново с тройно-А! Ето как действа "рейтинговият мултипликатор": Една община, да речем Милуоки, Уисконсин (град с размерите на Пловдив), издава облигации за 100 милиона. Застрахова ги при топрейтингов застраховател. Някоя си Смартбанк ги купува, блокира ги като обезпечение на нови 90 млн. облигации, които на мига получават рейтинг ААА (защото са преобезпечени с ААА-книжа). На свой ред купувачът на облигациите от Смартбанк също може да свърши същото и да направи например инвестиционен фонд, обезпечен с втората облигация. Познайте какъв рейтинг ще получи фондът? Разбира се, ААА! Така стотината милиарда капитал на трите американски свръхзастрахователи са послужили като основание да се присъди топрейтингът ААА освен на "оригиналните" 2.4 трилиона застрахован дълг и на цялата лавина от дългове, обезпечени с дългове. Колко са те? Бог знае. Но всички носят гордо максимален кредитен рейтинг. Продължавате ли да вярвате в кредитни рейтинги? Мен от цялата рейтингова галимация ме избива на смях.