"Кой? Черния капитан ли? Вътре е". Така бургаски съдия с лека, дяволита усмивка разказва на купон пред колеги какво е видял сред прословутите тайни записи от разговори между несебърския наркобос Димитър Желязков-Очите, бандитите му и разни други влиятелни личности. Съдията цитира почти като анекдоти различни диалози, в които въпросният "капитан", споменаван там именно с прякора си, е човекът, на който наркозадругата от Несебър много, ама адски много разчита, за да уреди разни проблеми с полицията. От реакцията на околните се разбира, че за никого не е тайна кой се крие зад този псевдоним.

Той работи в ОДП-Бургас, поиздигнал се е, отдавна е минал пенсионна възраст, но очевидно е много ценен кадър за системата, щом излизането му от нея въобще не стои на дневен ред. Впрочем, на хоризонта не се очертават и никакви проблеми за него. Нито МВР е тръгнало да го проверява, нито прокуратурата се е забързала да го разследва. Най-вероятно още известно време Черния капитан ще е само обект на закачки между магистрати, докато темата им омръзне.

Въпросните тайни записи, където може да се прочете за чувствата на Очите към споменатия полицай, представляват по-голямата част от цялото дело срещу Желязков и компания и може би



най-важното доказателство за престъпната им дейност



Те са правени между края на 2006 и средата на 2007 г. Първоначално са подслушвани само разговори по мобилни телефони, а след ареста на бандата има и диалози от килиите. Всичко това се съдържа в 41 тома стенограми, тежащи 93 килограма. Товар, който може да се пренася между съда и прокуратурата само със специална ръчна количка. Тази процедура обаче не е била правена нито веднъж. Макар и да се водят описани като част от досъдебното, а сетне и съдебното производство, стенограмите все си стоят заключени в секретното деловодство на съда. Те са записи, правени със специални разузнавателни средства (СРС), поради което се пазят зорко, също като парите в трезора на банка.

Достъп до тях имат само броени лица: една деловодителка, петима съдии (трима от окръжния и двама от апелативния съд в Бургас) и четирима прокурори, от които само двама са ги чели изцяло. За да не се разширява този кръг от посветени, по всички дела, касаещи 17-членната гангстерска банда на Очите, се явяват само тези магистрати. До стенограмите засега са били допускани и едва двама адвокати, които са били охранявани в секретното деловодство от трима съдебни полицаи, докато четат. Единият е Илиян Василев, защитник на Митьо Очите. Другият е Анатол Луканов, чийто клиент е Новак Купенов, дясната ръка на Очите. На двамата защитници вероятно не са били предоставени всичките 41 тома. Адвокат Луканов признава, че е получавал само подбрани страници, в които е имало прочистени редове.

Стенограмите можеше и да не бъдат обект на особен интерес, ако в тях нямаше прелюбопитни



моменти, описващи симбиозата между власт и подземен свят



Точно това прави тези томчета толкова опасни и обяснява защо те никога няма да видят бял свят.

Първи за взривоопасното съдържание на тези СРС-та под сурдинка заговарят полицаи от Бургас още през април 2007 г. Тъй като подслушването е правено и с техника на местната полиция, от нейни служители, клюката се разпространява бързо в града. Споменават се различни имена на големци, включително и на столични политици, които нерядко присъстват и с гласовете си в разговорите. Особено стряскащи за самите полицаи обаче са две от имената. Те са на техни шефове. На няколко места в записите се чувало как единият лично разговаря с Очите. Другият не присъствал с глас, но пък бандитите редовно споменавали капитанския му прякор с добро.

Вероятно стреснато от все по-застрашително ширещите се слухове, ръководството на МВР възлага на инспектората на министерството да започне проверка. Няколко души дори пристигат в Бургас миналото лято. Оказва се обаче, че им е даден мандат да проверяват данни само за единия полицай - този, за когото се твърди, че присъства с гласа си. За Черния капитан нямат разпореждания. "Те дойдоха доста критично настроени и с нагласа да не прикриват никого", спомня си днес зам. окръжният прокурор на Бургас Светлозар Костов. След петдневен престой в града проверяващите си заминават. Малко по-късно е готово и заключението им: няма данни за връзки на посочения полицай с престъпния свят.

Подир дълго затишие,



стенограмите отново стават център на внимание



Този път бомбата е хвърлена от самия Костов, който е и наблюдаващ прокурор на делото срещу Очите. Миналия ноември, на пръв поглед съвсем без конкретен информационен повод, зам. окръжният прокурор на Бургас дава гласност на няколко подбрани цитата от тайно записаните разговори. В единия Очите обяснява на свой подчинен предстоящите си творчески планове: "Отивам в София да се видя с Къро и Таки. После ще ходя да се разберем какво ще иска Розовия. Тука има една торба със 150, 160, май 170 хиляди евро. Да я пазиш, докато се върна".

Къро е Красимир Каменов, а Таки - Христофорос Аманатидис. Двамата са от т. нар. "добре облечени бизнесмени", за които полицията винаги има данни, но рядко доказателства за съпричастност към подземния свят. По-интересен персонаж се оказва Розовия. Магистрати от Бургас твърдят, че като се съпоставят и други части от стенограмите, където се споменава този прякор, се разпознава политик от висшите ешелони на БСП. Името му обаче гласно до момента никой не е назовал. Кой е Розовия може би не е пък чак толкова трудно да се разбере. Митьо Очите има елементарен изказ, а също толкова простоват е и начинът, по който определя прякори. Той никога не търси оригиналност или някаква скрита символика. За него човек, който често забравя да си връща борчовете, веднага получава прозвище Борча, както е кръстил един от бандитите си - Васил Александров. Щом друг негов довереник - Янко Гюров, е от Поморие, значи е Помориеца. Самият Димитър Желязков е Очите, само защото обича да удря право в очите, когато се бие. Черния капитан е кръстен така, тъй като има мургаво лице. По тази логика вероятно левият политик би трябвало да има нещо розово по себе си, да се облича в този цвят или бузките му да са румени. При всички положения обаче е от мъжки пол. Иначе сто на сто Очите щеше да го кръсти Розовата.

Вторият политик, изскочил от стенограмите, е бившият общински шеф на Несебър Димитър Янков, който бе показно разстрелян само месец след ареста на Очите. Пак през миналия ноември откъм прокуратурата изтече, че най-често извън обкръжението си Очите е разговарял по телефона именно с Янков. Общинарят давал наставления



къде да бъдат влагани парите на наркогрупата



Съветвал ги да инвестират в строителен и туристически бизнес. Димитър Желязков често обяснявал на Янков, че ей сега ще му донесе едно или друго куфарче с "гущери". В един от записите Очите се ядосва как някакви 100 000 лв., оставени при Янков, били изчезнали.

Следващи в телефонен кръг на Очите са двама братя, които той наричал "братята Пъпеши", но никога по име. Разчитал много на тях да осъществи на дело съветите на Янков за инвестиции в туризма. Прокурор Костов разказва в изявленията си от миналия ноември, че наркобоса и хората му планирали да построят огромен ваканционно-развлекателен комплекс край Поморие върху 22 000 кв. м разгъната площ. "Представете си какво е това и откъде са имали толкова пари, при условие че всички почти се водят безработни", възклицава обвинителят. Следвайки вече ясната логика на наркобоса, братята Пъпеши или трябва да са възпълнички, или нещо в имената им да напомня този плод.

И всичко това изскача само от някакви си трохички, процедени оттук-оттам. Какво още има в тези записи си остава загадка. Избегнат е



единственият начин те да видят бял свят - в открит процес



В края на януари прокуратурата сключва споразумения с Очите и още 11 от бандата му. В тях те се признават за виновни, следователно в съда доказателствен материал няма да бъде разглеждан. Адвокатите на обвиняемите твърдят, че натискът към клиентите им да сключат споразумение е бил изключително голям. Анатол Луканов обяснява, че в момента тече такава кампания и спрямо останалите, които засега са отказали споразумение. "Моят клиент Новак Купенов всеки ден е подложен на силен натиск от прокуратурата да склони. Казал съм му, че ако успеят и той реши да се споразумява, ще се откажа да го защитавам", разказва Луканов. Той допуска, че споразуменията може би имат пряка връзка със стенограмите.

Макар че прокурор Костов отрича това, има поне две неща, които изглеждат странни. Самият Костов винаги е твърдял, че доказателствата срещу Очите са железни и ще издържат в съда. При това положение прокуратурата не би трябвало да има мотив да се споразумява, което автоматично води до ниски присъди, а да иска максимални в стандартно дело. Самият Костов отказа споразумение по друго дело - срещу Максим Стависки, който има далеч по-малка обществена опасност от Очите. Няма логика да се търси такова при по-страшния престъпник.

Засега от прокуратурата все още се твърди, че след края на съдебното производство срещу Очите може би ще се образуват и други дела въз основа на съдържанието на стенограмите. Попитан обаче от журналисти дали тези записи има опасност никога да не видят бял свят, Светлозар Костов отговаря: "Общо взето, така се получава".