Приватизацията е положителна стъпка в структурната реформа, но не е инструмент, който може да реши тежките проблеми на здравеопазването. Предлаганите сега промени едва ли ще имат голям ефект, тъй като предвиждат седемдесет болници да останат забранени за частно участие. Освен това 90 до 95% от общинските болници най-вероятно няма да бъдат приватизирани, въпреки отпадането на ветото.
От друга страна,
приватизацията създава възможност за реална конкуренция
между държавни, общински и частни лечебни заведения. В момента те са неравнопоставени, което противоречи на конституцията. В края на всяка година държавата, бъркайки дълбоко в джоба на данъкоплатеца, плаща десетки милиони на държавните болници, за да покрие дълговете им. Да сте чули вашите пари да отиват по подобен начин в частни лечебници? Няма и да чуете, защото частните болници или не допускат да затъват в дългове, или намират начини да се справят с тях. А ако не могат, просто фалират.
Истинската конкуренция дава качеството на медицинското обслужване. Засега изборът на болните е между държавните и общинските лечебни заведения и тук-там частните. Съществува всеобщата заблуда, че думата "частна болница" означава плащане в брой и скъпотия. Всъщност всички болници - независимо дали са обществени или частни, работят с НЗОК и лечението на заболяванията, включени в т.нар. клинични пътеки, се поема от касата или се доплаща по еднакъв начин. Разликата е, че когато пациентът влезе в някои държавни и общински болници, въобще не е наясно какво и защо ще доплаща, докато в частните още на входа по правило плащанията са ясни. Това е положението в момента.
Сега, когато отпадането на забраната за приватизация е на дневен ред,
възникват 4 важни въпроса:
1. Да има ли преференции за медицинския персонал? В проектозакона, предложен от правителството, няма предвидени такива. Това определено е грешка, която би могла да бъде поправена между двете четения на закона. Лекарите и целият персонал ще са много по-мотивирани за качеството на труда си, ако са преки собственици, дори и на част от капитала. По друг начин биха работили те в качеството си на наемници на външен инвеститор. Преференции трябва да има най-малкото точно по тази причина.
2. Какъв да е срокът за запазване на предмета на дейност на приватизираното лечебно заведение? Във всички законопроекти досега се предлагат не по-малко от 10-15 години. Презумпцията е, че смяната на собственика не бива да води до промяна на дейността. Но какво ще стане, ако новият собственик се окаже във фалит? Трябва да имаме отговор какво да се прави при такъв риск.
3. В пленарната зала проблемът със съдбата на общинските болници бе оживено разискван, но дали съществува реално? Мое дълбоко убеждение е, че ще се приватизират максимум 5-10 процента от този вид болници. Само кмет и общински съветници, които са се прежалили за следващ мандат, биха пуснали за приватизация единствената болница в даден град. Колкото до предвидената в проекта на МС намеса на министъра на здравеопазването в приватизацията на общинските лечебни заведения, тя е погрешна и нарушава основни права на принципала - кмета и общинския съвет.
4. Как да се продават "обособени части"? Този термин е неприложим за лечебните заведения, които са много специфични "предприятия". Ето защо трябва да бъде дадено много прецизно определение, за да е ясно кои "обособени части" са важни за болницата и кои са периферни и излишни и могат да се продават.
Напиращият проблем с продажба на "ненужни" терени около болниците е
поредната голяма корупционна схема на управляващите
Всички знаят какво значи продажбата на 50 декара в центъра на голям град. Има много начини тези терени да носят дългосрочни дивиденти на болниците, вместо получените пари да се изпарят до края на годината.
Приватизацията на лечебните заведения е важна стъпка от реформата в здравеопазването. В този смисъл от решаващо значение ще бъдат предложенията между първо и второ четене на закона.











