Българската етнология е с повече от 150-годишна научно-изследователска традиция и приблизително 40-годишна академична преподавателска практика. През годините тази наука се е развивала в две направления: филологическо и историческо. Дълго време обаче тя беше подценявана и определяна за "помощна дисциплина", а поради следването на чужди модели бе наричана етнография. След 1989 г. някои от проблемите се преодоляха, но се появиха други.

Със заповед на МОН от 1990 г. етнологията е поставена в групата на историческите дисциплини. Това решение устройва етнолозите от историческото направление, но създава проблеми пред колегите от филологическото. Техният статут остава неясен, не им се дава възможност да имат свои научни съвети, поставя се под въпрос възможността за тяхната професионална реализация.

През 2002 г. бе създаден класификатор на областите на висше образование и професионалните направления. За съжаление той обаче още повече задълбочи хаоса. В него науката "Етнология" въобще не е спомената. Подразбира се, че тя би трябвало да мине към социалните науки, тълкуват в МОН. Но постановлението на МС от 2002 г. и заповедта на министерството от 1990 г. влизат в противоречие.

За чиновниците в МОН и за законотворците в парламента разминаването вероятно не изглежда толкова важно. Но при сегашното състояние на нещата етнолозите са изправени пред неразрешими проблеми. Един от тях засяга научните съвети, където да се хабилитират и защитават своите дисертации. Сега всичко е в ръцете на създадения неотдавна Научен съвет по антропология и науки за културата. На практика това е невъзможно, защото в групата на историческите дисциплини има два научни съвета - за археология, стара и средновековна история и етнография, и този по нова и съвременна история.

Засега етнолозите от историческото направление временно са решили проблема, доколкото в тези два съвета те ще могат да защитават своите дисертации, да се хабилитират и да им се обявява процедура за ставане на професори при "подсилване" на съветите с етнолози. Но това е временно и прави колегите в процедура на хабилитация или защита на дисертация твърде уязвими. Достатъчно е във ВАК да се постави въпросът защо защитата или хабилитацията се прави в исторически съвет, а не в съвета по антропология, за да се постави под въпрос легитимността на самата процедура. За колегите от филологическото направление сегашната ситуация е още по-неблагоприятна, тъй като те си имат научен съвет, но пък си нямат шифър.

Какво е решението ли? Просто - министърът на образованието и шефът на парламентарната комисия по образование да предложат в класификатора от 2002 г. в "Области на висше образование", в раздела "Хуманитарни науки" да се добави нов шифър и срещу него да се впише професионално направление "Етнология".