Няма начин да различите талантливите деца от връстниците им. Те са като всички останали, поне на външен вид - носят поразвлечени дънки и суитчъри и огромни раници, които оставят, където заварят. Това, което ги отличава от останалите, са успехите, които постигат. За по-малко от 4 години България може да се похвали с около 100 спечелени медала от престижни международни олимпиади по математика, информатика, физика, биология, химия, лингвистика, астрономия и физика. Последният безспорен успех е от математическо състезание в Казахстан. Във финалния рейтинг на училищата участници отборът на Софийската математическа гимназия е класиран на второ място и вече безапелационно е в Топ 3 на международния математически елит. Пред малките математици от СМГ е единствено отборът на училището-интернат към Московския държавен университет - учебно заведение с дългогодишни традиции, в което часовете се водят от университетски преподаватели. Зад радостта от подобни успехи, всички знаят, се крият много часове и дълги дни подготовка... И, разбира се, финансови затруднения.

"В нашето училище не се занимаваме с олимпийци. Ние се занимаваме с децата, а те стават олимпийци", разказва Ирина Шаркова, учител по математика от СМГ. Тя е възпитаничка на гимназията и заедно с бивши свои съученици се връща да работи в любимото си училище. Когато започнахме да работим, СМГ не беше от най-добрите математически гимназии, признава Шаркова, но с гордост добавя, че след успеха в Казахстан са най-добрите.

Състезанията по математика са в две възрастови групи - до 15.5 години и до 20 години. Най-много са децата от София, но има и ученици от Пловдив, Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Казанлък. В последните години добре се представят учениците от Шумен. Най-престижното състезание е Международната олимпиада по математика, която се провежда от 1959 г. Балканските олимпиади също са важни, защото се приемат като генерална репетиция за голямото състезание. В последните години популярност набират и азиатските състезания, където отборите не са на държавно ниво, а са на градове. В състезанието в Казахстан конкуренцията пък е на ниво училища.

Страната ни има добри традиции и в представянето на Международната олимпиада по информатика. България е инициатор и първи домакин на състезанието, което се провежда от 1989 г. За 18 години нашите участници са донесли над 60 медала само от международните и над 40 медала от балканските състезания. Страната ни е сред учредителите и на Международната олимпиада по физика, която стартира през 1967 г. В тези състезания българските отбори са се закичили с 9% от златните, 12% от сребърните и 14% от бронзовите медали. Международната олимпиада по астрономия се провежда за първи път през 1996 г. Участниците в нея - ученици на възраст между 14 и 17 години. Досега България е участвала в 8 олимпиади със свой национален отбор.

Показателно за постиженията на олимпийците ни е фактът, че вратите на американските и западноевропейските университети са широко отворени за тях. През 2005 г. златните медалисти от международната олимпиада по математика Росен Кралев и Александър Лишков от СМГ бяха приети да следват в Харвард и в Принстън. Двамата бяха в националния отбор, когато през 2003 г. България постигна феноменален успех и се класира на I място, изпреварвайки дори традиционно силните китайци. При участието на 457 ученици от 84 държави шестте българчета - Калоян Славов, Румен Зарев, Илия Цеков, Александър Лишков, Росен Кралев и Добромир Рахнев, спечелиха златни медали. Години наред доброто представяне на олимпиадите бе стимул за учениците, за да влязат в престижните западни университети, разказват дългогодишни преподаватели по математика.

Именно двама бивши медалисти по математика - Дико Михов и Теодор Василев, основават Американската фондация за България, която от близо 4 години е основният спонсор на олимпийските отбори. Историята на президента на фондацията Дико Михов е като сбъдната американска мечта. Той е възпитаник на математическата гимназия в Добрич, впоследствие завършва математика в СУ. През 1996 г. защитава докторска степен в Масачузетския технологичен институт. От 1997 г. има блестяща кариера в сферата на финансовите услуги. Програмата на фондацията започва през 2004 г. с финансирането на отборите по математика и информатика, но постепенно се разширява и сега спонсорира участията и на отборите по физика, биология, химия, лингвистика и астрономия. Бюджетът на фондацията за тази година е около 670 000 долара. От тях около 24 000 лв. са за стипендии на олимпийците, които се отпускат за 10-те месеца по време на учебната година. Близо 52 000 лв. е заявеното финансиране за математиците, а около 45 000 лв. за отбора по информатика, обяснява директорът на фондацията за България Алексей Христов. Останалите отбори също си имат бюджет, който варира от 14 000 до 20 000 долара.

След учредяването на фондацията



проблемите с финансирането на отборите



за олимпиадите почти секват. В първите години след 10 ноември държавата абдикира от финансирането на олимпиадите и беше много трудно, спомня си проф. Сава Гроздев, научен ръководител на националния отбор по математика през златната 2003 г. Два типа са финансовите проблеми, казва Ирина Шаркова от СМГ. Учителите получават ниско заплащане и се принуждават да работят допълнително, вместо да отделят на децата толкова време, колкото им се иска. Другият проблем е, че желанието на учениците и учителите да ходят по състезания е голямо, възможностите им да печелят са големи, но нямат финансовите възможности. Много жалко е, ако училището има покана, но отборът му не успее да отиде заради липсата на пари, а МОН не помага, споделят преподаватели.

В СМГ преподавателите водят курсове и половината от набраните средства остават в училището като фонд, с който учениците се водят на състезания. Търсят се и спонсори, но учителите нямат време да се занимават и с подготовката, и с търсенето на спонсори. Нерядко родителите мобилизират всички възможни контакти в търсенето на средства за пътуванията. Сега сме поканени в Украйна, но не знам дали ще съберем пари, посочва математичката от СМГ.

Всъщност, ако някой се чуди къде тук е мястото на МОН, трябва да се отбележи, че приносът на държавата е доста скромен. Ведомството отпуска средства за пътните разходи на отборите (по правило престоят се осигурява от страната домакин), но е имало случаи, в които не се поема цялата сума. Оказва се, че за тази година в просветното министерство все още няма утвърдени средства за българските участия в международни състезания. Има обаче предложени варианти, обясниха от ведомството. Основният проблем не е финансирането на националните отбори, а на отборите на отделните училища, които участват в международните състезания.

Според проф. Гроздев проблем е и ниското заплащане на преподавателите, които подготвят задачите за различните кръгове на олимпиадите в България.



За една задача министерството плаща 20 лв.,



а това са оригинални задачи и всяка от тях е малко математическо откритие, разказва професорът от Института по математика към БАН. Парадоксално е, че 1 задача се мисли за 1 месец, а ученикът трябва да я реши за 1 час, смята математикът.

Показателен факт за отношението на държавата към тази дейност е, че не се отделят допълнителни стимули за учителите, които подготвят олимпийците. Едва от м.г. с въвеждането на диференцираното заплащане на учителите работата с ученици, които участват и печелят призови места в общински, областни, национални и международни състезания и олимпиади, носи точки в общото оценяване на учителите. От МОН обаче услужливо напомнят, че учителите, които подготвят отборите, получават награди от неправителствени организации. Именно недържавният сектор запълва зейналата финансова дупка, въпреки че при голям успех политиците не пропускат да се вредят за медийно внимание покрай децата. Явно държавата няма воля или средства, няма политическа стратегия, няма и целенасочена политика, но нека поне не ни пречи да работим, споделят от неправителствени организации.

Според проф. Гроздев държавата не трябва да обръща внимание на масовия ученик, защото ползата за обществото е минимална. Изявените са тези, които утре ще управляват държавата и на тях трябва да се обръща внимание, убеден е той. Преди повече от 2 години правителството реши да дава стипендии на талантливи деца, но това се превърна в скандал. Причината бе, че стипендии имаше само за ученици от държавните училища, а тези от общинските бяха оставени на грижата на местните власти, които пък не бяха подготвени за такива харчове.

На фона на общата неграмотност на сегашните средношколци всеки медал от международно състезание заслужава особено внимание и радост. Българските университети обаче изглежда още не са узрели за тази позиция, защото са далеч от примера на западните висши училища, които се борят за всеки талантлив кандидат. Въпреки това напоследък медалистите ни дават още един повод за радост - предпочитат да останат тук. Едва ли обаче голият ентусиазъм на учителите и щедростта на спонсорите ще крепят до безкрай тази тенденция. Затова е време и държавата да застане на мястото си и да поеме своята финансова отговорност, за да се радваме на успехите и да отглеждаме талантите си тук, в България.