|
| --- |
Причините са вътрешни и външни. Обикновено се акцентира върху външните: срив в морала в обществото; науката и духовните дейности отиват на заден план; рязко се понижава престижът на учените; финансиране, което в най-добрия случай може да осигури оцеляване, но не и успешно развитие на науката.
Външните причини са сериозни, тормозят развитието на науката и в частност на БАН. Но основните причини са вътрешни и най-основната сред тях е, че академията не се управлява добре. Пътят за нея беше в началото на прехода да се реформира от организация за научни изследвания в организация за научни изследвания и висше образование. БАН пое по друг път и се самоизолира от висшето образование. Мястото й се зае от новообразувани университети, несъизмерими с академията.
Срещу БАН винаги е имало натиск отвън - поради неудовлетвореност от състоянието й, поради неразбиране и най-вече поради интереси. В началото на прехода, докъм средата на 90-те години, академията проявяваше активност: инициира приемане на Закона за БАН, разработи своя концепция, реформира се и се стабилизира. В следващите 10-12 години обаче натискът отвън се засили. В тези условия академията трябваше да погледне по-критично към себе си, да започне втори етап на реформи, да привлече вниманието на общественото мнение върху постиженията и проблемите си и в подходящ момент (той беше през 2006 г. и първата половина на 2007 г.) да закрепи резултатите от втория етап на реформирането си с нов Закон за БАН. Вместо това академията премина към глуха отбрана, прикривайки се зад закона от 1990 г. и разклатения си престиж. В условията на засилващ се външен натиск и съотношение на силите, което не е в полза на БАН, такава стратегия води до сигурно поражение.
Изборът на председател е епизод, а не стратегическо събитие, но стратегически са последствията от него. Академията е търпяла много удари. Но никога досега не е бил нанасян толкова силен удар върху престижа й. Удар, нанесен отвътре от тези, които я управляват. В момента обществените нагласи са такива, че правителството (ако прояви недалновидността да го направи) лесно може да ликвидира БАН.
Съотговорност за академията носим всички, които сме в нея. Главната отговорност обаче е на тези, които реално я управляват. В медиите се прокрадва недоумение: в БАН не става въпрос за много власт и много пари, защо толкова се стремят към административно-управленски длъжности и след като веднъж ги заемат, не искат да ги напускат? Щом не искат, сигурно има защо. Управленският състав се стреми да се самовъзпроизвежда и оставайки изборен, от мандатно-сменяем да се превърне в постоянен.
Основната причина за сегашната ситуация е възможността нормативната уредба да се променя според амбициите и интересите на влиятелни лица и групи. През 1992 г. беше въведено ограничение за заемане до два последователни мандата. По-късно мандатността беше премахната. Законът за БАН обаче указва, че академици и член-кореспонденти могат да бъдат на щатна длъжност до 70-годишна възраст. Уставът бе променен, за да се заобиколи закона: "почетни членове на БАН ... могат да заемат изборна административна длъжност без ограничения". Обърнете внимание: почетно звание (б. р. - сегашният председател акад. Иван Юхновски е почетен член на БАН) като основание за несменяемост на административно-управленска длъжност. Изводът е очевиден: ограниченията срещу самовъзпроизвеждането на управленския състав трябва да се прехвърлят в закона.
Нормативните промени бяха съпроводени от поредица процедурни ходове: даване на почетно звание (само по себе си заслужено), предсрочно прекратяване на мандата на председателя и нов избор в старото вместо в новото Общо събрание. Съотношението между подкрепилите и неподкрепилите акад. Юхновски е 4:1. Най-важният извод от този факт е, че при сегашния си управляващ състав БАН не може да се промени отвътре. В Общото събрание има голяма група директори, които си избират механизъм, който ще позволи групата и занапред да се самовъзпроизвежда. Необходима е намеса отвън.
Казусът няма да се реши в съда
Върховният административен съд е сезиран. Ако потвърди избора на председател, ще бетонира статуквото. Ако го анулира, ще започне дълго буксуване. Новото Общо събрание на БАН няма да се различава много от старото: директорите и част от сегашните членове (т.е. тези, които гласуваха за запазването на статуквото) ще се пренесат и в новото ОС и ще избират новия председател. Ще се направят известни промени в ръководството на БАН. Всичко останало, особено по институтите, ще си остане същото.
Външните атаки срещу БАН имат три източника: основателно недоволство; неразбиране, корист, амбиции; интереси. Интересите са по две линии. Първо, университетите имат проблеми - недостатъчен изследователски капацитет, неудовлетворителна изследователска дейност; недостиг на квалифициран преподавателски състав; в перспектива недостиг на студенти. Ако допуснем, че БАН успее да излезе институционално (самостоятелно) на пазара на висшето образование, много университети и факултети ще бъдат силно затруднени. А ако БАН бъде разформирована, капацитетът й ще се прехвърли преди всичко в университетите. Така се премахва опасен конкурент и се усилва собственият им капацитет.
Академията има скъпи имоти. Много хора, включително с позиции във властта, с вълнение чакат закриване на БАН и приватизация на имотите.
Реформите - отвътре или наложени отвън?
Науката е деликатна област и е най-добре да се заложи на автономността и самоуправлението й. Същевременно със сегашния си управленски състав БАН не може да се реформира отвътре. Какво да се прави?
Възможната стратегия е реформи отвътре, но с намеса отвън за създаване на условия за промените. Една от първите стъпки е да се въведат ограничения за управляващия състав - мандатност - до два последователни мандата; директорите на институти да присъстват на заседания на Общото събрание, но да не са негови членове. Другата стъпка е да се проведат нови избори за всички управленски длъжности, за които има превишение на мандатите. Необходимо е и да се актуализира концепцията за БАН в контекста на общата стратегия за развитието на науката и образованието и за социално-икономическото развитие на страната.