На фона на крупните кражби, сполетели София, ежедневните посегателства към общинска собственост на частници и институции обикновено бледнеят. За загубилата сетивата си столична администрация малките нарушения са като локален обрив.

Залети с бетон градинки, паркинги под прозорците, бензиностанции, прераснали в бизнес центрове - най-новата история на града изобилства от истории на дребната наглост. По някакъв мистериозен начин чиновниците се оказват имунизирани срещу нея, а неприятностите са за сметка на гражданите.

Опитите на столичани да се борят с това засега са спорадични, изнурителни и почти по условие включват война на два фронта - срещу преките нарушители и мудната власт. Покрай дупките и кръпките в законите тази война обикновено завършва с дълги и противоречиви съдебни дела. Упорството и заливането на институциите с жалби понякога все пак дават резултат - в някои от битките власт и граждани се оказват на една и съща страна, а сред чиновничеството започва да се заражда здравословен ужас от растящата гражданска активност.

Няколко тежки дела водят в момента шепата граждански организации, следящи случващото се в общината. Те са показателни за миналото и настоящето на града и са интересен тест за бъдещето.



Еволюцията на малка нафтена колонка



Някога горе на Кръста - на върха на столичния бул. "Черни връх", до читалището, имало колонка за нафта. Институциите преценили, че съоръжението пречи на движението и от 1997 г. колонката не съществува. Пространственият вакуум в скъпия квартал обаче бързо бил запълнен - от бирария.

Появата на заведението върху общинска зелена площ в съседство с детски катерушки е показателна за една от типовите наглости в София - еволюцията на уж временни обекти в постоянни бетонни постройки. Това, разбира се, изисква упорство от страна на инвеститора и удобна разсеяност на институциите.

В случая с бирарията в "Лозенец" ключова се оказва появата на интересна хартийка в общинската дирекция "Архитектура и градоустройство" (ДАГ). Заемал на наемни начала общинския терен, собственикът на бирарията "Тео-Т-Попов" решава да предложи замяна на апартаменти срещу част от него и правото да строи едноетажна сграда. Това обаче е невъзможно без промяна в устройствения статут, защото мястото е отредено за читалище и озеленяване.

Бариерата се оказва лесно преодолима. По незнаен път в ДАГ се появяват две почти напълно идентични заповеди на бившия главен архитект Стоян Янев. Те са с еднакви номера и дати - 22.06.2000 г., но едната, наред с читалището и зеленината, допуска на терена да има и обекти за обществено хранене като бирария например. "Сдружение за защита на район "Лозенец" хваща двата документа, успява да предотврати гласуване в СОС и в момента води дело.

Решението по него още се чака, а постановление на Софийската градска прокуратура дава надежда, че битката все пак може да бъде спечелена. СГП връща материалите за допълнителна проверка и отменя постановление, с която районната прокуратура отказва да образува досъдебно производство. В този отказ районният прокурор твърди, че няма нарушение, а заповедта на Стоян Янев била дописана с цел да се отстрани пропуск в документа - неотразената в предназначението на имота и отдавна несъществуваща нафтена колонка. В същото време в свои изявления пред медиите новият главен архитект Петър Диков е категоричен, че оригиналната заповед е първата.

Любопитна подробност в случая е и участието на бивш общински съветник - арх. Борислав Богданов от коалицията около "Гергьовден", изготвил схемите на бирарията и придвижил предложението в СОС. В свое становище за обекта Богданов пише: "От градоустройствена гледна точка съществуването на едноетажни архитектурни акценти на възлови места, функциониращи като места за срещи, обогатяват както архитектурата на района, така и социалния живот на квартала".



Зад маската на преустройството



Покрай участието на архитект Богданов историята с бирарията в "Лозенец" плавно прелива в друго съдебно дело - за "Дядо-Славейковото място", парк със стари дъбове от национално значение. Тук фирмата на Богданов - "Амфион", е проектант, а привидната цел на начинанието е преустройство на стара сграда.

Делото по този случай се точи вече 10-а година. През 1997 г. живущите в съседство научават за реституирани два имота на територията на парка и заповед на главния архитект за промяна в предназначението им - от терен за парк в парцел за жилищно строителство. Съгласие на НИПК не е поискано, няма разрешение от регионалното министерство за промяна на статута на зелена площ, има и други нарушения, твърдят жалбоподателите.

Течащото дело не пречи единият от терените с разположена на него стара къща да премине в ръцете на нов собственик - фирма "Имо-Реал". Компанията се захваща да възстанови къщата и успява да получи зелена светлина от ДАГ, но с цената на невярна декларация - че за имота няма течащи съдебни дела. И това строително разрешение е оспорено.

Съдебните битки никак не пречат на инвеститора да продължава да строи. Разбира се, от преустройство следа няма - старата сграда е напълно разрушена, а на мястото й се строи нова. Ще успеят ли делата, предстои да видим. Случаят обаче поражда интересен риторичен въпрос - какво ли ще се случи с вече наличната нова сграда и дали при победа на гражданите тя ще бъде съборена?



Междублокови "пространства"



С размах и на свой риск заради възможността сградата да бъде разрушена строят и Светлин Йонов и Васил Щраков - собственици на реституирано междублоково пространство край столичния бул. "Арсеналски", Лозенец I част. Купищата жалби и дела срещу този строеж са показателни за множество недомислици в законите и формалния подход на институциите, а гледката на растящия буквално до прозорците на околните блокове строеж е потресаваща.

Административната сграда на Щраков и Йонов расте на мястото на вътрешна градинка и детска площадка, ползвана от разположените наоколо 5 жилищни блока. Парцелът е урегулиран още през 50-те години, а земята е била отчуждена за комплексно строителство от държавата срещу обезщетения за собствениците.

В условията на хаотична реституция част от терена изведнъж се оказва частна собственост. Върху парцела се намира и малка едноетажна сграда, а устройственият план допуска тя да бъде надстроена за жилищни нужди с 1 етаж.

През 2002 г. собствениците обаче успяват да се сдобият с по-благоприятна виза за строеж. В нарушение на предвижданията на устройствения план главният архитект Стоян Янев допуска на терена да се вдигне нова 3-етажна сграда с административни вместо жилищни функции.

Въоръжени с тази виза, през 2005 г. собствениците получават разрешение за строеж от районния архитект на "Лозенец". Те някак успяват да спестят на институциите факта, че междувременно са закупили от общината 90 кв. метра и са допълнили парцела си в правилна правоъгълна форма. Така районният архитект на "Лозенец" допуска строежа на база на неактуална виза, издадена за парцел с различна форма и площ.

Това е един от случаите, в които контролните органи застават на страната на гражданския интерес, макар и мудно. РДНСК първоначално отказва да се намеси, защото не счита собствениците в съседните блокове за заинтересовани лица. След множество указания от ДНСК и серия от жалби контрольорите все пак спират строителните работи. Предвидено е и предварително изпълнение за заповедта. То обаче по закон може да се обжалва и пада в съда. Не е ясно дали РДНСК ще обжалва. Собствениците в съседни блокове пък срещат сериозни трудности като конституирането си като страна по двете течащи дела. Тук право да се намеси има и кметът Бойко Борисов, защото строежът нарушава съществено действащия устройствен план.

Изходът от тези дела ще е показателен за много неща. Уви, натискът на гражданските сдружения остава недостатъчен, а съдебните процедури - тромави. Но докато институциите се учат да контролират, гражданите - да протестират, а инвеститорите - да щадят града, ще е възпитателно поне някои от наглите нарушители да изгорят.



ОЩЕ ДЕЛА



Дело тече и за прочулата се като градинка на Христо Ковачки зелена площ в "Красно село". Тук през далечната 1995 г. по искане на частен собственик са образувани два парцела за жилищно строителство - един общински и един частен. Предвидено е застрояване на магазини, с 5 жилищни етажа отгоре и ателиета. За извършената промяна в плановете са уведомени само 2 от 6 съседни жилищни входа. Собствениците научават за това след сделката между общината и Ковачки от края на 2006 г., при която той закупи част от земята (7.5 декара) с основание, че притежава супермаркет от 900 кв.м на нея. За тази сделка отделно има сигнал до прокуратурата.

Дело тече и за предвиден строеж в междублоково пространство в кв. "Борово". Тук през 2001 г. плановете са променени и се допуска строеж на сграда с магазини и 4 етажа върху реституиран имот. Тази заповед също не е обявена на живущите във всички входове и се оспорва. Новият главен архитект на София Петър Диков е предложил дообявяване на заповедта на всички заинтересовани. Кметът Бойко Борисов пък е спрял формално разрешението за строеж с аргумента, че камионите цапат.