Две присъди за сходни престъпления поставят куп морални, социални, но и юридически въпроси. Пернишкият окръжен съд наказа с 14 години затвор Живка Боянова. Тя бе призната за виновна, че е убила 23-годишен младеж и две 19-годишни момичета, след като е прелетяла с колата си през мантинелата на вътрешноградската магистрала в Перник и се забила в автомобила на младежите. В кръвта й са открити 2.88 промила алкохол, а експертизата е показала, че се е движела със 120 км/ ч при допустими 50.

При аналогични обстоятелства Максим Стависки бе осъден на 2 г. и половина условно. Той бе обвинен, признат и самопризнал се за виновен за шофиране в нетрезво състояние с концентрация на алкохол от 1.29 промила, за движение с несъобразена скорост - със 110 вместо 50, за причиняването на смърт на 24-годишния Петър Петров и нанасяне на тежка телесна повреда на 18-годишната Мануела Горсова, която все още е в кома. На практика разликите между двата случая са почти никакви. Особено в юридически план.

Но се набива на очи огромната разлика в наказанието - тя е в пъти. В първия случай е ефективно, а във втория - само условно. Когато свърши делото на първа инстанция в Бургас, Стависки обяви, че ако не бил шампион, щял да се отърве по-лесно, както много други хора в сходни ситуации.

В подобни тези истината не е кой знае колко. Пернишкият случай е само един от контрапримерите. Никой не спомена например за 10-годишната присъда на Синан Алиев - шофьора, който бе признат за виновен, че е причинил катастрофата в Бяла. Без да има алкохол в кръвта му. Същият е и случаят с Александър Александров, който преди години уби пътник на спирката на кино "Изток" и рани петима, на първа инстанция бе осъден на 10 години ефективно.

Ако присъдата в Перник е донякъде справедлива, очевидно тази в Бургас не може да бъде приета за такава.

Поне по няколко причини. Всеки, който кара пил и с по-висока скорост не само не се съобразява с правилата и законите, но и фактически при трагедии от калибъра на горните си действа буквално при евентуален умисъл. Иначе не би пил и не би карал с по-висока скорост, нали?



Законодателите са позволили справедливостта да е разтегливо понятие



Пишат се позитивни характеристики за осъдените, колко е чисто съдебното им минало. Като например, че за първи път карали така и убивали на пътя. А фактът, че на жертвите им е за първи и последен път, никой не мисли.

Но може би най-тежкият юридически проблем е в действащия от близо 2 години изцяло нов НПК. Става дума за разпоредбата, която позволява подсъдимите да признаят написаното в обвинителния акт срещу тях и съдът трябва автоматично да слезе под минимума, предвиден за съответното наказание без значение дали са налице "многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства". Тази хватка е известна като Глава 27 от НПК, или още съкратено съдебно следствие.

Започнаха масови самопризнания, а съдилищата постановяват от леки, по-леки присъди. Оправданието, че съдебният процес приключва по-бързо.

Двама криминално проявени младежи получиха условни присъди от по година и половина за изнудване, придружено с насилие - ритане по главата, удряне с отвертка в стомаха. Подсъдимите се възползваха от процедурата "съкратено съдебно следствие" и си признаха веднага вината. И съдът определи наказание далеч под минимума, предвиден от закона. Нищо че и двамата имаха дори други висящи дела за кражба, което в никакъв случай не може да се нарече смекчаващо обстоятелство.



Подобни случаи през последните две години има много



За отвличане и гавра - 4 години. За участие в трафик на близо 300 кг кокаин - година и девет месеца затвор. И още, и още. За толкова дискутирания инцидент на магистрала "Тракия" с кола на "Атака" - 240 часа общественополезен труд за хулиганство на шофьора, нанасяне на лека телесна повреда и на материални щети. Веднага след тази присъда държавното обвинение изрази "изключителното си неудовлетворение" от присъдата, но обяви, че дори не може да я протестира, защото просто НПК предвиждал тази възможност - съкратено съдебно следствие.

Покрай Стависки - същата работа. Ако и на Боянова й бе разрешено да ползва тази законодателна екстра, щеше да се отърве по този начин.

Възможността за съкратено съдебно следствие трябва да се преразгледа. Тя е единствено в полза на престъпилите закона. Не може за едно самопризнание да се получава условна присъда. Не може да се допуска, когато има жертви - без значение дали умишлено или по непредпазливост. Съдебната практика за шофиране в пияно състояние също трябва да се уеднакви, и то не в посока на условна присъда. Първо, защото трагедията на жертвите отива на заден план. Второ, защото катастрофите по българските пътища са обществен бич. И трето - важна част от превенцията е страхът от справедливото наказание.