визитка

Член-кор. проф. Владимир Петрович Козлов е ръководител на Федералната агенция по архивите на Русия. Той пристигна в България за тържествата по случай 3 март. Това става месец и половина след като руският президент Владимир Путин се ангажира лично да съдейства за задвижване на процедурата за връщане на българските документи от времето на Втората световна война.

------

- Владимир Петрович, получихте ли вече официална молба от българската държава за връщане на българските архиви от периода 1939-1944 г.?

- Няма официална молба от Република България към правителството на Руската федерация, както е предвидено в нашия закон за преместване на културните ценности по време и след Втората световна война. Имаше нота от вашия посланик в Русия, но това не е точно каквото се изисква....

- През януари президентът Путин се ангажира лично да съдейства за връщането на българските документи. Дали вече сте имали някакви разговори с президентската администрация?

- Работата е в това, че ако не ме лъже паметта, такъв закон за преместване на културните ценности има само в Русия и в него се съдържа механизъм за връщане на културните ценности на страните, от които произхождат. На базата на този закон ние предадохме архивите на Холандия, Франция, Белгия и сега през април ще предадем и на Австрия. Разписан е определен механизъм и е нужно да се изпълни, за да разгледа руското правителство искането на българското правителство.

- Колко архиви сте идентифицирали за този период като български и в колко хранилища?

- Идентификация е направена още през 1950 г. Резултатът от нея е ето този указател на фондовете, който е публикуван в 2001 г. Но принципно какви български документи се съхраняват в Русия, българските изследователи можеха да научат още в 1991 г. У нас има данни за материалите, които се намират там. Това е преписка на Българския морски щаб, приблизително 500 страници. Имаме 118 дела от Дирекция на полицията на Царство България. Фондът на българския княз Кирил съдържа 13 дела. Имаме 501 дела на Министерството на войната. Този фонд се оказа разделен между нашия военен архив и архива на Министерство на отбраната на Руската федерация. Имаме и 396 дела от Междусъюзническата контролна комисия в България 1919-1928 г. Една минимална част от тях са върнати на Министерството на външните работи на България през 1958 г.

- Защо тогава са ни върнати само част от документите?

- Точен отговор не мога да дам, защото през 1958 година съм бил едва 9-годишен. Не знам на какво основание са останали част от документите. Мисля си, че са оставени в Русия, защото може би са се използвали за подготовката и провеждането на Нюрнбергския процес. Документите от 1939 -1944 г., когато България е заемала известни позиции, са били много важни вероятно за подобен род процес.

- Пазят ли се български документи от този период в т.нар. специален архив?

- Прочетох ви списъка и там нямаше български документи, които да се съхраняват в специалния архив. Мисля, че това е всичко, което има в Русия, защото нашият закон за преместване на културните ценности задължава да се публикуват всички данни за налични културни ценности. За да реализираме този закон, публикувахме този справочник за фондовете. Сега се издава аналогичен справочник за материални културни ценности, но те не са български.

- България се бави с официалната молба, защото специалистите смятат, че трябва да се издирят и опишат още български документи. Има ли създадена съвместна работна група, която да започне работа за уточняване на архивите?

- Готови сме всеки момент да проведем преговори с г-жа Боряна Бужашка от Държавната агенция "Архиви" и да идентифицираме окончателно тези документи, както и да анализираме юридическия аспект за тяхното наличие в Русия. Все още не е създадена такава работна група, но на 4 март ще се срещнем и навярно г-жа Бужашка ще постави този въпрос. Пак казвам, ние сме готови за създаване на такава група и може би ще поканим в Москва г-жа Бужашка и екипа й, за да прегледаме тези дела, както правим обикновено.

- Колко време би отнела тази идентификация на документите?

- Това са около 500 дела. Мисля, че ще ни трябва една седмица.

- Копия ли ще получим, или има шанс в България да се върнат оригиналите?

- Копия можем да направим на всяка експертна група още утре. Разбира се, става дума за връщане на оригиналите.

- Правилно ли ви разбрах, че имате готовност да ни върнете оригиналите?

- Готовността и желанието са едно, а юридическите обстоятелства и юридическият статус на тези документи - съвсем друго. Нужно е доста сериозно да анализираме юридическата страна. А това не е много проста работа.

- Възможно ли е да получим руски документи, свързани с българската история, включително списък на българските агенти на съветското и германското разузнаване?

- Не разбирам какво точно имате предвид, като казвате да получим. Искате да работите с тези документи или да ги получите?

- Искаме да знаем кои са били агентите?

- Изследователите от цял свят получават копия от тези фондове от 1991 г., когато бяха отворени архивите.

- Но в България имената на съветските и германските агенти още не са известни.

- А какво общо имат с това документите от специалния архив? В него няма да намерите документи за руски или съветски агенти. Те се съхраняват в други архиви. А що се отнася до агентите на Третия райх, има германски фондове, които са били взети след 1945 г. Там навярно има такива документи. И можете да получите тази информация. Пак казвам, че всички документи от специалния архив са открити през 1991 г. и в него няма нито едно засекретено дело.

- Другите държави, на които вече върнахте архивите, дали поискаха имената на агентите на нацистка Германия?

- Не разбирам въпроса ви. Много ви интересуват имената на агентите ли? Вас трябва да ви интересува историческият процес.

- Но това е част от процеса...

- Щом е част от процеса, идвайте в Москва. Можете да вземете пълния указател и там са описани фондовете с германските агенти, които се съхраняват в специалния архив.

- Ще се развенчаят ли някои митове за участието във Втората световна война, след като бъдат получени и публикувани тези архиви?

- В Русия се пазят архивни единици и от средновековната ни история. Възможно ли е да получим и тези документи?

- Още в съветски времена всички документи от Средновековието и до XIX век включително бяха открити. Моят прекрасен колега и приятел българският историк Константин Мечев идваше в Москва и работеше с месеци в съветските архиви. У нас има закон за архивното дело, както и в България, и в него е записано, че всички документи, по-стари от 30 години, са достъпни за изследователите. Няма значение дали са руски или чужди, всички са с равни права за достъп.

- Този въпрос беше поставен от известните наши историци проф. Георги Марков и проф. Георги Бакалов.

- Ще ви кажа - проблемът на българските историци е във финансовия ресурс. Точно както и за руските историци - възможност за командировки, за подготовка на копия и т.н.

- Владимир Петрович, къде бяхте на 3 март?

- Бях в Пловдив и Батак. Първоначално посетих Батак и много ми хареса, беше много трогателно мероприятието, свързано с празника. Това подчертава, че младежите - бъдещето на България , така трогателно честват този ден 3 март и волно-неволно се приобщават към своята история. И волно-неволно се символизира някаква приемственост. В Пловдив бях впечатлен от нелошата инфраструктура на архива на областта. Разбрах, че в този архив се съхраняват не само документи за регионалната история, но и за историята на България.

- Тази година е Година на Русия в България, а следващата - на България в Русия. Какъв може да бъде приносът на българските и руските архиви, какво планирате още?

- Знаете ли, на приема на 3 март вечерта успях да поговоря с културния аташе на България в Русия Бисер Киров и се договорихме да се срещнем и задължително да помислим за поредица от мероприятия. Предлагам на българските колеги да реализираме един проект, който направихме със Сърбия. Там беше организирана изложба "Сталин и Тито". А защо да не направим изложба или сборник документи на тема "Сталин и Димитров"? Това е много голяма страница от историята на XX век въобще и историята на нашите две страни. И ще бъде доста оригинално да покажем нашите взаимоотношения на фона на взаимоотношенията между Сталин и Димитров.