Заедно с мириса на първите кокичета и пролетното затопляне се разшаваха и партийните централи. Трескав шепот и сговаряне текат и в кьошетата на парламента. Започна сезонът на стратегическото прегрупиране за предстоящите парламентарни избори - без значение предсрочни или редовни.

За много от сегашните парламентарни партии този вот е въпрос на оцеляване, отговор на въпроса да бъдеш или не. Последните три години стопиха до фатални размери числата на политическия им рейтинг, доверието в тях се срина до стриктния минимум на най-костеливите им ядра. За оцеляването са нужни нови стратегии и тактики.

ДПС и НДСВ вече започнаха да стягат менгемето около БСП



Царистите притискат премиера



за смяна на министри, но не толкова за отмъщение, а като средство за шантаж по други, по-важни теми. Като пълната либерализация в здравеопазването например. Тук интересът им схожда с този на Доган. ДПС много отдавна и систематично върти рефрена за частните здравни каси. Същото, но с други думи, иска и НДСВ - развитие на частните здравноосигурителни фондове. Накратко, и двете партии са за въвеждането на пазарния принцип в социално чувствителния сектор, което се зловиди на левите. Те зорлем склониха за приватизация на болниците, а сега партньорите задружно ги тласкат към още по-либерални стъпки.

За да смекчи натиска, БСП отново притопли темата за царските имоти. Услужливо й се притече на помощ прокуратурата, която обяви, че царят има да връща 4500 дка гори. Развоят на случая обаче опря до министъра на ДПС Нихат Кабил, с което царят окончателно попадна в лапите на Доган. Това решително скрепи либералния бартер между НДСВ и ДПС. Дори и да е измислена, срещата между двамата от миналата седмица изглежда напълно достоверна. И бездруго единственият шанс на царското движение да оцелее в политиката и след 2009 г. е, като се закачи за влекача Доган. За услугата обаче се плаща, а тарифите на ДПС са височки. Като начало пренареждането на втория ешелон в изпълнителната власт в полза на Движението за права и свободи е изгодна сделка. Ако се потвърдят слуховете за подмяна на жълти зам.-министри, това ще е сигурен знак, че сделката е сключена. Макар и втори, ешелонът е особено значим, защото слага



подписи, които струват пари



В замяна ДПС ще извлече на буксир неколцината по-сносни експерти в редиците на НДСВ на следващите парламентарни избори. Хората на Доган се кълнат, че няма да правят предизборни коалиции, и навярно ще спазят обещанието си. Бартерът им с царистите ще е неофициален. В няколкото района в Северозападна България, където споменът за НДСВ е все още жив, а ДПС търси да си пробие път, Доган вероятно ще подкрепи внимателно подредените царски листи. Отсега в тях се провиждат имената на Милен Велчев, Илчо Дуганов и прочее сървайвъри, близки до партийните превратаджии от 3 юни.

ДПС има шанс да разшири географията си към Лом, Враца, Монтана, Перник и Габрово. Движението почти не присъства в местните парламенти, докато царските хора все още имат някакво влияние. В Монтана то се дължи изцяло на прогонения от НДСВ Борислав Великов, но наскоро ортодоксалните царисти създадоха нова структура в града. Във Враца успехът на НДСВ почива изцяло върху активността на Христина Христова. В Лом кметицата е най-голямото самостоятелно достижение на НДСВ от последните местни избори. В Перник неуспелият жълт кандидат за градоначалник Димитър Колев вкара най-много общински съветници, с което захрани подозренията за масирано купуване на гласове.

Напоследък ДПС леко се дистанцира от политиката на правителството, въпреки че то задава основния курс. Познавачите на депесарските потайности твърдят, че маньовърът е с предизборна цел. ДПС не обели дума за стратегическите енергийни договори с Москва, остана безмълвно по разните по-едри и дребни корупционни скандали около Куйович и пътния фонд.

Така постепенно се затвърждава усещането, че



страната се управлява само от БСП



и единствено тя носи политическата отговорност за всичко. Внушението не е случайно и ще свърши чудесна работа в предизборната кампания на новия Либерален алианс, за да обясни някои непопулярни решения на кабинета. Парадоксално, на БСП ще бъдат приписани всички ултралиберални мерки като плоския данък и предстоящото закриване на болници, които бяха предприети под натиска тъкмо на НДСВ и ДПС. Иначе казано, Алиансът вече се готви за избори, да му мисли левицата.

В лагера на десницата също играят сложен кадрил. Въпреки видимата си близост с ГЕРБ засега СДС остава сиротен играч на следващите избори. Решението на Бойко Борисов да се яви самостоятелно на изпита поставя т.нар. десница пред сложна дилема - как да прескочи 4-процентната бариера. Въпросът стои както пред сините, така и пред ДСБ, БНД, ВМРО. Единствено "Атака" има шанс в овчарския скок. Раздробената десница трескаво търси начини да се окрупни. Лидерът на СДС Пламен Юруков пробва проиграния от Костов вариант за обединение от 2007 година, но с малко повече



корпоративна свобода за отделните крилца



от типа на ССД и радикалите на Бакърджиев. Влиянието на последните обаче е съвсем пренебрежимо, така че трябват допълнителни съюзници. Макар и сведена до бетонното си ядро, ДСБ може да допълни липсващите проценти за успеха. Тъкмо с тази зависимост спекулира Костов.

В тази игра на гордост и предразсъдъци прагматиците от БНД съзряха своя интерес и совалките по сближаването им със СДС напоследък зачестиха. Ако царистите успеят да убедят Юруков, че могат да донадят, а не да отнемат някой и друг процент от сините, съюзът им за предстоящия вот е почти сигурен. Друг въпрос е доколко бившите царисти ще се харесат на седесарския електорат.

Ако маневрите на партийните централи сполучат, следващите избори ще откроят пет основни политически играча - ГЕРБ, прелъстената и изоставена от партньорите си БСП, негласния Либерален алианс между НДСВ и ДПС, някаква "обединена" десница и "Атака".

Интересното ще започне чак след вота. И ако изборите не почукат по-скоро на вратата, при топящото се влияние на ГЕРБ, международната неприязън към "Атака" и немощта на сините нищо чудно след 2009 г. пак да ни управлява социално-либералният вектор, все по-малко социален и все повече либерален.