По-миналата седмица много варненски ученици (също учители и родители) разбраха, че има един особен орган на местната власт, наречен общинска комисия по образование. Тази седмица ще разберат, че съществува и още по-особен, който се казва общински съвет. Членовете на комисията пред очите на десетки развълнувани директори и родители почти без дневен ред гласуваха Варна да остане с 6 училища по-малко, като преди това шумно се изпокараха, че нямат материали (а оттам и представа) какво точно трябва да гласуват. Съветът пък по стара управленска традиция на следващото заседание ще се съобрази с тяхното "компетентно" мнение.
Ако не сте разпознали явлението, нарича се оптимизация на училищната мрежа. Същата, за която отдавна ни трият сол на главите от Световната банка и за която все не се набира достатъчно смелост. Защото се оказа, че във Варна има много ученолюбив народ, който не иска и да чуе за общинската оптимизация. Едни недоволни вече проведоха митинг, други скоро ще блокират и пътища... А покрай разгарянето на страстите училищни все повече започва да мирише на политика и пари.
SWOТ и друг вид анализ
Формално вносител на предложенията за преструктуриране е кметът Кирил Йорданов. Но той по обясними причини не може да разбира от всичко, затова на копието на реформата е забучен дългогодишният просветен шеф в общината, а отскоро и зам.-кмет Коста Базитов. Той пък ту простене, че кашата е забъркана от МОН и делегираните бюджети, а общините са оставени да се оправят сами, ту се похвали, че кметството също е осъзнало нуждата от оптимизация. И то още през далечната 2000 г., когато е изготвен така актуалният и днес SWOТ* анализ за състоянието на училищната мрежа. Този анализ ще да е особена научна гордост на общинските просветни дейци, защото винаги натъртват как сами са си го направили и как цялата реформа почива върху него. Той би трябвало всеобхватно да отразява силните и слабите страни на училищната мрежа. Но освен със стара давност се отличава и с някои самоизключващи се изводи. Като предимство например е посочено "наличието на професионални гимназии и многообразие от професии и специалности", а като недостатък "липсват паралелки за професионално обучение след завършен VI и VII клас". Все пак анализът правилно заключава, че 12 училища ползват съвместно сгради, други 4 (eднотипни) са разположени ограда до ограда, районирането не е ефективно..., а накрая препоръчва преобразуване на училища. Та който днес надигне глас срещу оптимизацията, бива посъветван да си спомни за нетленния SWOТ анализ или пък просто да го прочете на сайта на община Варна. Което въпреки заявките за публичност никак не е лесно. Анализът наистина е там, но така е скрит от рубрики, препратки и документи, че се открива само с "Гугъл".
Сливане, вливане, прелитане...
Общинската администрация разнообрази училищния фолклор с две иначе скучновати думи - "сливане" и "вливане". Едни школа се сливат, други се вливат. Първите образуват нова административна единица и директорът им ще се избира чрез конкурс, при вторите едни училища поглъщат други. Мотивът е както окрупняване на броя на учениците по финансови съображения (субсидията във Варна е 980 лв. на дете), така и различната използваемост на сградния фонд. В някои школа базата се ползва на 30-40% заради липса на ученици, в други - над 100%, като на дете в натоварените училища се падат 4 кв.м площ при норматив 7. Така основните училища "Марин Дринов" и "Алеко Константинов", "Никола Вапцаров" и "Софроний Врачански", както и "Димчо Дебелянов" и Вечерната гимназия се обединяват на равнопоставена основа. Всички те ползват общи сгради. Основното училище "Хаджи Димитър" се претопява в намиращото се в съседство "Ангел Кънчев". Поради липса на деца напълно се закрива училището в село Константиново (за страстите там по-надолу). Следват доста интересни сливания, вливания и прелитания: гимназия "Николай Лилиев" преминава към "Неофит Бозвели", която е на другия край на града. Сградата на "Лилиев", която е в окаяно състояние, трябва да приеме Пета езикова гимназия, която ще прелети от срещуположния край. На нейно място пък ще съжителстват две основни училища. Но въртележката си има опашка, защото след цялото разместване така любимата на местната власт Математическа гимназия вече няма да дели сградата си с ОУ "Захари Стоянов".
Дебела червена линия
Най-активни в протестите досега бяха учениците, учителите и родителите от Пета гимназия. Те трябва да отидат в сградата на "Лилиев", която не само е на 4-5 километра и се нуждае от голям ремонт, но е и с лоши транспортни връзки. А в същото време сградата, която сега обитават, е обновена изцяло с пари на училищното настоятелство. През последните години са вложени над 100 000 лв., направена е и рампа за инвалиди. В същото време за сградата на "Лилиев" напира Първа езикова гимназия, която е със 110% използваемост на базата и също дели обща сграда с друго училище, но не е предвидена за преместване. След митинг пред общината Коста Базитов прие недоволните родители от Пета, но така и не даде разумно обяснение защо се налага точно тя да бъде преместена, при положение че Първа кандидатства. Родителите обаче имат обяснение - Пета е на 100 м от Математическата гимназия, която дели обща сграда с ОУ "Захари Стоянов". Математиците отдавна искат да са сами, за да вземат национален статут. Но това може да стане само ако основното училище бъде преместено в същия квартал, за да бъде спазен принципът на райониране... От друга страна, ръководството на Математическата е в топли връзки с общината, там помощник-директор е членът на БСП и бивш общински съветник Диян Даскалов. Кметът и мнозинството в съвета са червени. Е, как няма Пета да бъде преместена?
Дебела червена линия шкартира и уж непрежалимия SWOT анализ. В него пише, че СОУ "Гео Милев" от район "Младост" трябва да се обедини със съкварталците от "Неофит Бозвели". Както казахме обаче, "Неофит Бозвели" ще се обединява с "Лилиев", която идва от другия край на Варна. А "Гео Милев" остава непокътнато. Бивш негов директор е Йорданка Юнакова, виден активист на БСП и районен кмет на "Младост" вече втори мандат. Няма реформа и за училището в ромското село Каменар. Там децата хич не влизат в час и се водят само на книга, но по разбираеми политически и други причини тази тема въобще не трябва да се отваря.
Училище за 25 000 евро на декар
Голямо е недоволството и в село Константиново. По нормативи школото там е мъничко, пусто, обучава едва 69 деца и следва да бъде затворено. Но на практика е твърде богато и атрактивно, защото разполага със стотина декари земи и гори, дарени преди 117 години. 27 декара са на брега на Варненското езеро. Цената при подобни парцели е 20-25 хил. евро на декар, а при езерото даже и повече. Училището може да се самоиздържа, като продаде или преотдава земите. Настоятелството е готово да го направи и да запази школото, тъй като селото се развива и има потенциал за елитна крайградска зона. Според кмета, училищния директор и местната общественост обаче целият напън е общината да прилапа атрактивните земи, а после, както си му е редът, да ги замени или продаде. Базитов категорично отрича приватизация на училища. Но местните хора не искат и да чуят и утре ще блокират пътя за Варна. ВМРО и други десни партии ще дадат подкрепа. Интересното е, че преди няколко години селото само пожела да стане част от община Варна с надежда големият град да му донесе по-добър живот.
.Други "малки" проблеми
Оптимизацията няма как да мине без съкращаване на училищен персонал. Коста Базитов призна пред "Сега", че между 6 и 8 души от засегнатите училища ще си отидат. Позицията на синдикатите е мъглява. Местният спец по образованието на КНСБ Веселин Рашев каза, че няма учителски колектив, който да е доволен от реформата, и призова решението да се отложи чак за май. Синдикатът твърдо стоял зад членовете си. Но Янка Такева освен до тях наскоро застана и до кмета Кирил Йорданов и гръмко декларира, че "община Варна е образец за подражание".
Проблемни са и училищата в крайните квартали - "Виница", "Галата" и "Тополи". Децата там са на ръба на минимума, но засега остават и ще се търсят начини в рамките на делегираните бюджети. Базитов не спира да подчертава, че общината дава доста пари за училищната дейност, като тази година ще бъдат заделени 1.5 млн. лв. И е прав - общината, ако не идеален, поне е по-добър стопанин от държавата. Преподаватели от гимназии, които са на подчинение на МОН, искат да минат към кметството. Но директорите им не са съгласни. Което вещае още бури в и без това неспокойния живот на образованието във Варна.
Бъдещето
То е неясно. Без съмнение оптимизацията е непопулярна, но необходима стъпка. По-голяма част от учителите я подкрепят. От друга страна, Варна има положителен демографски прираст, децата се увеличават, градини не достигат... Градът расте небалансирано по райони и може да се окаже, че там, където днес се закриват училища, утре ще трябва да се откриват. Но държавни и общински ли ще бъдат те, или се разчиства път за частния сектор? И в крайна сметка училището бизнес начинание ли е, или изпълнява социални функции?
Но такива дебати не само във Варна, но и никъде в България не се водят.
*SWOT - анализ на силните и слабите страни, възможностите и рисковете (от англ. strengths, weaknesses, opportunities, threats).
...ами освен Първа (моята г-я) да иде в Цветния квартал, а Захари (моето основно у-ще) - на Почивка във Френската. Но няма да е много удобно - по-далече е и децата трябва да пресичат бул. Левски. Най-добре да построят две-три нови училища - например да преустроят един от корпусите на Морското - едва ли всичките са пълни, едно до новия стадион, едно на мястото на морското поделение на Почивка.
Според мене да не закриват селските училища - всяко от тия села е историческо, децата му да не се претопяват в някое жека. Там тепърва ще отиват да живеят много семейства с деца и ще се напълнят. Галата даже няма да стига - от Боровец, Фичоза и Ракитника ще ходят. Виница също няма да стига. Тополи и Константиново не са курортни, но са резервати на българщината. Константиново може да се издържа, а и да си увеличи децата, като продаде няколко декара за апартаменти (включено е в новия ОУП), Тополи сигурно обслужва и казаците.











