...............

Сагата около връщането на държавата на 4500 дка гори в Боровец, които според прокуратурата експремиерът Симеон Сакскобургготски е получил неправомерно, продължава с пълна сила. И докато за хората, облечени във власт, тази тема е деликатна, защото може да разклати тройната коалиция, жителите на самоковското село Бели Искър от години притежават документи, които доказват, че гората над къщите им не е царска, а тяхна и на общината.

--------------------------



Борове, букове и мури обграждат от всички страни склоновете на с. Бели Искър, разположено на 7 км южно от Самоков, в подножието на връх Мусала. Селището си спечелва славата на "царско село", защото 14 от жителите му са служители на цар Борис III, а преди това - и на Фердинанд в двореца "Царска Бистрица". До началото на 2003 г. местните знаели, че гората над селото е общинска, и спокойно си купували от нея дърва за огрев. Ситуацията се променя през пролетта на 2003 г. Тогава в селската кръчма се отбива самият премиер Симеон Сакскобургготски. Собственичката веднага го разпознава, приема го радушно и го черпи с чаша компот от черни боровинки. Не след дълго любопитството надделява и един от клиентите пита: "Ваше Величество, защо дойдохте при нас в Бели Искър?". "На разходка и за да си видя имотите", отговаря тогава Сакскобургготски.

В началото хората от Бели Искър се зачудили за какви имоти говори той, но по-късно от местни лесничеи разбрали, че на бившия монарх са реституирани 11 300 дка около двореца "Царска Бистрица", разположен над Боровец, и 4600 дка над селото им. Освен това горите над къщите им вече се стопанисвали от гражданското дружество "Кардам". Собственици в него са княгиня Мария Луиза Хробок и първородният син на Сакскобургготски Кардам.

"Останахме изумени, защото гората над Бели Искър никога не е била царска. Знаем, че още навремето Фердинанд е купил гора между Боровец и Бели Искър, която е платена със златни наполеони. Царският лес обаче не е над селото ни, а е на 4 км от първите къщи по посока Боровец", казва учителят Петър Ангелов. Местните още спорят и за площта на гората, закупена от Фердинанд. Едни твърдят, че е едва 100-200 дка, а други - 3000 дка. Сигурно е, че царят е имал и още 23.6 дка гора, които по-късно дарява на училището в Бели Искър.

И докато хората се чудят откъде да намерят документи, за да си върнат гората над Бели Искър, дружество



"Кардам" започва да я "стопанисва" - предимно със сеч



"От 2003 г. докъм средата на 2005 г. се сечеше предимно навътре в планината към Боровец. В последните месеци на 2005 г. обаче електрическите триони се преместиха над къщите на белоискърци и започнаха да свличат гората пред очите ни", спомня си още Ангелов. "Имаше терени, които се секат подборно, и такива, където е сечено наред", добавя той. Така в камионите наред с болните дървета пътуват и здрави мури, черен бор и смърчове. През годините от "Кардам" винаги са отхвърляли подобни упреци и са се оправдавали, че извършват само санитарна сеч. "Сега" потърси от ДАГ информация какви количества са изсечени в т.нар. "царски гори" в Самоков, откакто се стопанисват от бившия монарх, а също и в 4500 дка, които трябва да се връщат на държавата. Агенцията обаче така и не смогна близо 1 месец да отговори.

Като ориентир за сечта и парите, които носи продадената дървесина, може да служи проверка в лесничействата Боровец и Самоков на Обединения блок на труда, лидерите на БЗНС и Националното движение за права и свободи от 2004 г. От тяхната информация излезе, че само за няколко месеца - от април до декември 2003 г., дружество "Кардам" е изсякло дървесина за над 22 000 лв.



Селяните от Бели Искър обаче не се предават



На 16 декември 2005 г. 28 души правят инициативен комитет, с който да спрат трионите и да потърсят заграбените си гори. За да защитят гората, белоискърци решават да блокират пътя на препълнените камиони и плашат, че ще спукат гумите им. Стреснати от заканите, представителите на "Кардам" се съгласяват на среща. Двете страни се договарят сечта над селото да спре, а местните получават и обещание за среща със самия Сакскобургготски, на която да се разберат чия е гората над Бели Искър. Компромис обаче правят и селяните - пропускат камионите, които свличат от планината вече отсечените дървета. "Оставаха само няколко дни до новата 2006 г., а блокираната дървесина щеше да остави секачите и шофьорите без заплати за празника и проявихме човещина", спомня си Ангелов.

Горските на Симеон удържат на думата си и на 4 февруари 2006 г. лично Сакскобургготски приема в двореца "Царска Бистрица" трима представители на селото - учителя Петър Ангелов, негова колежка Мария Бакалова и Стоян Николов. Решенията от срещата са описани в друг протокол, под който стоят подписите на тримата поканени и двама горски от "Кардам". В царския дворец белоискърци се опитват да убедят бившия монарх, че горите над къщите им са на общината и частни. Те разказват как през 1935 г. е водено дело точно за тези гори между общините Бели Искър и Мала църква, което убедително е спечелено от белоискърци, а техен защитник е бил бившият премиер Ал. Малинов. В селото още се пази стар тефтер, в който е посочено по колко всеки селянин е платил за съдебния спор.

След като изслушал местните, ексмонархът бързо уточнил, че с горите на Бели Искър е обезщетен за част от масивите, които попадат на територията на Националния парк "Рила" - областта Маркуджиците. Той добавил, че като част от парка те вече са публична държавна собственост и не могат да му бъдат върнати. Затова бил компенсиран от поземлената комисия с гората над селото. Бившият премиер обещал да се направи проверка дали действително горите на Бели Искър са общински и се зарекъл: "Ако се окаже така, съм готов да се откажа от гората".

Интересно е обаче



как държавата е обезщетила бившия монарх



Оказва се, че доста щедро: за шубраците и урвите на Маркуджиците Симеон получава вековни гори между Боровец и Бели Искър. Отделен е въпросът, че депутати от бившата вече парламентарна комисия за царските имоти оспорват доколко законно Фердинанд е закупил масива в Маркуджиците. В доклада на комисията се отбелязва, че има копие от оригинален продавателен акт от 4 април 1904 г., с който игуменът на Рилския манастир архим. Йоаникий продава манастирско пасище от 7560 дка в областта Маркуджик на дядото на Симеон за 12 000 златни лева. Според действащото законодателство обаче игуменът няма това право, защото в Устава на Българската православна църква е посочено, че само Светият синод може да продава имоти. Освен това в Закона за горите от 1897 г. пише, че манастирските имоти са неотчуждаеми.

Няколко месеца след срещата на местните със Симеон в Бели Искър пристигат и депутати от НДСВ, предвождани от зам.-председателя на комисията по земеделие Пламен Моллов. Те са натоварени от Сакскобургготски да уточнят чия е гората над селото - частна, общинска или царска. Белоискърци се готвят старателно за срещата. Те намират документ, който доказва, че гората над селото е общинска. Това е емлячен регистър от 1929 г., с копие от който "Сега" разполага. Там на стр. 125-а е отбелязано, че община Бели Искър притежава 2000 дка гора и още 3000 дка пасища. По-късно учителят Петър Ангелов намира в архива на Държавен вестник и постановление № 13892 от 1938 г., в което също са описани горите.

"Сега" се поинтересува известни ли са били тези документи на поземлената комисия в Самоков и защо въпреки съществуването им чиновниците твърдят, че гората над селото е държавна и е използвана за обезщетение. Отговори липсват.

А срещата на царските депутати с хората от Бели Искър приключва безрезултатно. Изненадващо местните се разединяват и някои от тях демонстративно излизат от инициативния комитет. "Сега" потърси за коментар и Пламен Моллов. Първоначално той призна по телефона, че е запознат с казуса на белоискърци, и обеща да го коментира, но седмици наред след това отлагаше, докато престана изобщо да си вдига телефона.

Развръзката за горите над "царското село" обаче тепърва предстои. Местните са убедени, че върнатите на царя в повече 4500 дка са над къщите им. Лесничеи още отсега подчертават, че ще е трудно да се установи откъде да се вземат надвърнатите декари, защото част от горите на Бели Искър и Боровец не са възстановени на реални места, а са дадени като обезщетение. А дори и лесът над Бели Искър да бъде взет някога от ексмонарха, общината и местните после ще трябва да водят дела, за да си върнат от държавата своето.