Няма просто обяснение за методичната финансова атака, на която Европейската комисия подложи България. След като спряха финансирането за пътно строителство, последваха удари по програми ФАР и САПАРД. Различните източници оценяват сумата на спрените субсидии за България между 250 и 450 млн. евро. Причината за твърде широкия диапазон се крие в неясния обхват на наказателните мерки. Засега правителството набляга върху временния характер на наказанието, без да се задълбочава с количествен анализ на наложените ограничения. Това пречи да установим



размера на потенциалните загуби,



онази сума обещани авоари, която поради спирането трябва да зачеркнем завинаги от сметките. Като оставим настрана опитите на политически опоненти на правителството да преувеличат пораженията, та да уязвят повече властващите, експертните оценки сочат между 50 и 100 млн. чисти загуби - това са сумите от вече договореното финансиране за проекти по ФАР и САПАРД, които никога няма да се усвоят, дори спряното финансиране да се възобнови до дни. Тези програми са вече закрити за България и няма механизъм парите от провалени проекти да се насочат към нови. Към пропуснатите субсидии трябва да добавим и сумите, които ще трябва да се възстановят от бюджета на България обратно в хазната на Европа. Това ще се наложи, ако се докажат конкретни злоупотреби с европейски средства, държавата поиска уличените да върнат получените субсидии, но те не бъдат в състояние да платят нито от собствения си джоб, нито от разпродажба на имуществото им след неминуемия им фалит и ликвидация, които ги чакат. От чутото и прочетеното не виждам удостоверени злоупотреби за повече от 30 млн. евро. Поне половината от тази сума ще може да се събере обратно от имуществото на виновните.



Косвените вреди ще са повече



от преките загуби за страната. Това, че от стотици проекти, финансирани по САПАРД, ще се намерят половин дузина злоупотреби и че на милиард евро субсидии ще се наложи да се възстановят 30-50 млн. евро, не е сериозна загуба. Много по-тежък е ударът от провалените графици за финансиране на новите проекти. Расте рискът за всеки, който разчита на европейските пари за своите проекти. Кога и дали ще си получи парите, вече не е ясно - дори самият той да няма вина. Така стигаме основния проблем за



лицемерието на европейската политика,



която допуска да пострадат невинни (или поне недоказано виновни) договорни партньори по програмите, финансирани от европейския бюджет. Какви са аргументите за наказанието? Извън малобройните случаи на доказани злоупотреби мотивът за репресия звучи така: "Ние имаме съмнения дали българската администрация е способна да пази нашите пари, затова спираме парите, които сме се задължили да отпуснем, докато не опровергаете съмненията". Съмнения? И това е достатъчно? Боже, та аз имам същите съмнения за корупция и на господа авторите на тези писания. Знае се, че европейската бюрокрация изпреварва националните администрации по безотговорност и корумпираност. Последният "Доклад за защитата на финансовите интереси", приет от Европейския парламент, говори за 1.14 млрд. евро финансови злоупотреби в бюджета на ЕС за 2006 г., близо 12% повече злоупотребите от 2005 г. Към 70% от установените вреди за общия бюджет са по програмите за "конкурентоспособност на регионите", по които получатели са общини и държавни ведомства. От неправомерните аграрни субсидии 38% се дължат на Германия и Испания. Някой да е чувал идеи да се спре финансирането от общността за Германия и Испания? Явно, че за европейската бюрокрация



България е удобната жертва



за всякакви наказателни демонстрации. В немския език за тази роля има специална дума: Pr?gelknabe, момче за бой. Това е беззащитният слабак в класа или квартала, когото все пердашат - независимо кой е виновен. Момчето за бой не е продукт на уличната култура, а официална институция в европейската възпитателна система. Традицията датира от Ранното средновековие, а през 15 и 16 век я официализират в двора на Тюдорите и Стюардите. По понятни причини възпитателите на наследници на британската корона нямали право да третират с пръчка задните части на мързеливи бъдещи монарси. За целта всеки принц имал за другар момче от долно потекло, което отрасвало с височеството и деляло всичко с него - the whipping boy, момчето за бой. Момчето за бой методично пердашели за всяко височайше провинение, та да изпита подрастващата коронована особа чувство за жалост и вина - и евентуално да се поправи. Та понеже не е удобно (и е практически невъзможно) да се насинят задните части на великите европейски сили, евробюрократите демонстрират строгост върху най-слабата и беззащитна държавица в съюза. И колкото се влошава икономиката на Евросъюза, толкова повече шамари отнася момчето за бой. Отдавна предупреждавам:

България ще е нетен спонсор

на европейския бюджет. Макар и не от самото начало на членството ни, но още след максимум 10 години вноската на страната в общия бюджет ще надхвърли общото ни финансиране от Брюксел. Господа великите европейци са патологично стиснати и ще ни отрежат откъдето успеят. Нетният данък, който ще плащаме, е цената на членството ни в Европа. Има си и предимства. На цената на изядените шамарите момчето за бой получава куп царски привилегии: седи на царската трапеза, похапва от гозбите, отбрани за монарси, а понеже е винаги виновно за всичко, то има възможност да се наслади на всички недостъпни за принцовете игри и забавления.