ВИЗИТКА

Руси Статков е член на Надзорния съвет на АСК (Агенцията за следприватизационен контрол). Беше народен представител от левицата в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание. Икономист по образование.



- Г-н Статков, защо не успявате да принудите собственика на "Кремиковци" да изпълнява задълженията си от приватизационния договор?

- Този договор - от 14 юни 1999 г., е типичен за политиката в приватизацията на тогавашното правителство - за бърза продажба, минимална намеса на държавата и много анекси и допълнителни споразумения за свои хора. 71% от акциите на "Кремиковци" АД са продадени за 1 долар, има ангажименти на купувача за осъществяване на инвестиции, на работни места и т.н., но няма предвидени реални гаранции. Когато нашата агенция пое контрола върху приватизационните сделки, констатирахме например масова липса на обезпечения.

В договора за "Кремиковци" са предвидени 300 млн. долара инвестиции за 6 години. През 2003 г. вече имаше сериозни неизпълнения. Купувачът "Финметалс" се опита да ни убеди, че изпълнява инвестиционния план, като представяше за инвестиции и текущите разходи. Отнесохме спора към съда, а за да обезпечим нашите претенции, поискахме законово възможната мярка - запор върху 71% от акциите - предмет на сделката. От 2004 г. те са запорирани в Централния депозитар и Прамод Митал (или "Финметалс") не може да ги продава.

Но по много от клаузите в договора няма нито срокове, нито санкции. Например купувачът се задължава да създаде условия, по-добри от заложените в последния колективен трудов договор. Но не пише в какъв срок и каква е санкцията за купувача, ако не подобрява условията. А принципът на юристите е, че щом не са предвидени санкции, това не е съществено задължение. За екологичните изисквания е същото - без срокове, без санкции.

- 71% от "Кремиковци" засега са защитени от препродажба, но пък се разбра, че активите, които стоят зад тези акции, се топят - върви разпродажба на терени, складове, общежития, машини се режат и изнасят като скрап. Това не е ли сериозен проблем? Ами ако утре Прамод Митал каже - ликвидирам "Финметалс", и отпътува в Панама или Лихтенщайн, как АСК ще си събере неустойките?

- Точно затова, освен че запорирахме 71% от акциите на "Кремиковци", внесохме и следващи искове за обезпечение. Знаете, че през 2006 г. с промени в закона получихме ново "оръжие" за следприватизационен контрол - беше ни дадено право, макар и само за 6 месеца, да налагаме законна ипотека върху имуществото на приватизирани предприятия, когато купувачът не изпълнява задълженията си и отказва да плати неустойки. За тези 6 месеца успяхме да предложим законови ипотеки за над 500 дружества. В резултат при нас доброволно дойдоха купувачи, които безуспешно бяхме издирвали по телефони, по офиси, по всякакви начини, явиха се сами и казаха - какво дължим, плащаме. За първата половина на 2007 г. успяхме да увеличим 3.5 пъти доброволното плащане на забавени вноски в сравнение с полугодието на 2006 г.

За съжаление тази мярка важеше само за 6 месеца. Затова сега предлагаме да се продължи действието й. Когато човек взима заем за жилище, банката му дава парите, но получава ипотека върху жилището. Същото трябва да бъде и при приватизационните сделки - обектът на сделката да остане частично блокиран до момента, в който купувачът изпълни всички задължения.

Отделен проблем е, че съдът невинаги взима бързи решения. Ето, в случая с "Кремиковци" поискахме ипотека върху земята и върху други активи. Първо неоснователно ни отказа една съдийка от Агенцията по вписванията. Нашите юристи с частна жалба оспориха определението-отказ пред Софийския градски съд, но оттогава - март 2007 г. - досега нямаме произнасяне на съда. Първото ни дело срещу "Финметалс" за неустойки е заведено през 2004 г. и оттогава "виси" на първа инстанция. Това са сложни дела, с трудно доказване. Стигна се дотам да искаме тройна експертиза, съдът отказа. Наложи се да търсим други начини да доказваме правотата си, но съдът продължава да протака. Ние като държавна институция сме си свършили работата, но друга институция - съдът, не ни помогна да защитим интереса на държавата.

- Разбрах, че освен за законната ипотека АСК има и други идеи за подобряване на следприватизационния контрол?

- Да, предлагаме и други принципни промени в закона. Срещу всяко задължение в договор за приватизация да има ясен срок и обезпечение. А когато няма срок, да има правило - ангажиментът важи до съществуването на предприятието или 10 години примерно. И второ, щом има ангажименти и АСК трябва да контролира дали се изпълняват, купувачът да е длъжен да представя в агенцията ежегодно финансов отчет за състоянието на дружеството. Собственикът на "Кремиковци" например беше длъжен да се отчита пред нас 5 години, до 2004 г., след това вече не. Сега се информираме за финансовото състояние на комбината като всички останали - чрез отчетите, които се представят на фондовата борса.

Тук искам да отбележа, че "Кремиковци" подлежи на проверка по Закона за финансово управление и контрол на публичния сектор. Според този закон, когато има държавна помощ, бюджетни средства - както е в "Кремиковци", предприятието подлежи на контрол. Държавата е в правото си, дори е задължена да проверява получателя на държавна помощ. Нека това интервю да е сигнал от нас, че трябва да влязат ревизори.

Предлагаме също купувачите да искат от АСК съгласие за увеличаване на капитала на дружеството или за продажба на активи. Защото в противен случай, дори и да са запорирани акциите на приватизираното дружество, може да се окаже, че зад тях не стои реално имущество.

- Както се случи със "София филм" - след приватизацията киносалоните бяха затворени и продадени и акциите на фирмата се оказаха кухи, без покритие?

- Точно така. Смятаме още, че е редно купувачите да съгласуват с нас взимането на заеми, ако ще залагат като обезпечение активи на приватизираното дружество.

- Като за облигационния заем за "Кремиковци"?

- Именно. Някой ще възрази - това са прекалени рестрикции, но нашата практика показва, че такива мерки се налагат. Освен това искаме в закона да влезе текст, че АСК взаимодейства с министрите и другите компетентни държавни органи в осъществяването на единна политика по следприватизационния контрол.

- Това не се ли подразбира, защо трябва да се пише в закон?

- За да е ясно, че има равнопоставеност, а не да молим другите институции за съдействие и сътрудничество. Защото сега имаме трудности с набавянето, с обмена на информация.

От 2002 г. сме поискали 7-8 хиляди справки за актуално състояние, ежегодно по 25% не са ни отговаряли в срок и се е налагало нашите експерти да пишат повторно. Или пък за законните ипотеки - ние трябва да търсим информация за актуалното състояние на приватизираните фирми, защото данъчните въпреки частичната промяна на закона или отказват да ни предоставят, или не разполагат с данни. Трябва да е съвсем ясно, че АСК има специални функции, различни от тези на министерствата, че е държавна агенция, а не изпълнителна - към някое министерство.

Преди време министърът на икономиката и енергетиката обяви, че съдът е запорирал терени на "Кремиковци". Но не разбрахме по чие искане - наше, на Агенцията за държавни вземания или на друг. Затова искаме промяна в закона - за да може нашият изпълнителен директор да вдигне телефона и да попита министъра за какви активи става дума.

Имайте предвид, че "Кремиковци" е само една от 7200-те сделки, по които АСК осъществява контрол. Работата е изключително тежка. Големите сделки имат досиета от по десетки хиляди страници. Установихме, че по няколко хиляди договора липсват документи - министерствата, които навремето бяха "продавачи", ни предадоха хвърчащи листове, непълни и разхвърляни папки. Нашата агенция действа реално от 2003 г. Оттогава за 5 години сме съкращавани 2 пъти. Сега 89 души се занимават със 7200 сделки и 1800 съдебни дела. Събрали сме 48 млн. лв., над 21 млн. долара и над 100 млн. лева в компенсаторни инструменти.

Колегите от отдел "Сделки" следят изпълнението на средно по 300-400 договора. Нашите двайсетина юристи движат 1800 дела и са спечелили 85% от приключените случаи. Внесли сме искове общо за над 1 млрд. лева, като над 650 млн. лв. са по висящи дела. От 850 спечелени дела имаме изпълнителни листове по 840.

- И как върви събирането на присъдените неустойки?

- Не е добре. По 850-те дела имаме присъдени 350 млн. лева, но са събрани само няколко милиона. Съдебните изпълнители понякога се сблъскват с местния интерес - ако се познават с купувача, започват да протакат насочването към сметки или към имуществото, което сме указали. Трудно е и събирането на присъдени вземания срещу чуждестранни купувачи. Ето защо искаме среща с министъра на правосъдието, за да набележим заедно мерки за повишаване на ефективността на тази последна част от нашата дейност.

Има и друг проблем със събирането, или по-скоро с отчитането на резултати - ние вършим черната работа, водим и печелим дела, а накрая Агенцията за държавни вземания прибира реколтата. Защото вземанията на АДВ са публични държавни и са с предимство пред нашите, които са частни държавни. Важното е, разбира се, че държавата събира все пак нещо.