От повече от една година в армията се говори и за актуализиране на План 2015 - един от основните документи, който очертава бъдещето на войската. Той съдържа едно сакрално число - броя на военнослужещите и цивилните в сферата на отбраната. В този план, преди България да стане член на НАТО, беше записано, че армията ни ще наброява 45 000 души плюс 8000 цивилни чиновници.

Буквално за няколко месеца след това бройката беше постигната. Военни напускаха армията, а други не идваха на тяхно място. Преди три месеца си тръгнаха и последните наборници, които също оголиха редиците. Така на Нова година армията ни вече наброяваше не повече от 36 000 души и около 6000 чиновници. Според военния министър Веселин Близнаков тези данни са най-строго пазената тайна. До онзи ден, когато министърът внесе в Министерския съвет предложение за промяна на план 2015. Намерението му е да съкрати 8000 души и армията ще се състои от 32 000 души.

Всъщност реалните сметки сочат, че



насила войската ще трябва да напуснат не повече от 1000 души



Защото най-малко 2000 са в момента свободните места за кадрови войници. Места, които не могат да се запълнят, тъй като няма желаещи. Всеки месец напускат 100 - 150 бойци. Освен това най-малко 2000 души от висшия армейски състав ще се пенсионират, тъй като имат над 25 години стаж. Те, разбира се, ще получат и полагащите им се 20 заплати.

Тоест и с тези елементарни сметки се вижда, че става дума за реформа, която се случва от само себе си. Преди няколко години финансисти и военни експерти бяха стигнали до извода, че на България й е необходима армия от 24 000 бойци. Именно тази численост може да си позволи страната ни, а освободените ресурси могат да бъдат достатъчни за бързо и качествено модернизиране на армията.

Тази самослучваща се реформа позволява на министър Близнаков да отложи за поредна година въвеждането на така наречения интеграционен модел. В Министерството на отбраната и в Генщаба има десетки дублиращи се структури, в които чиновниците, освен че получават заплати за едно и също нещо, не работят заедно, а и си пречат.

Например, когато от кабинета на министъра изискат да бъде направена справка по конкретен въпрос, от съответните отдели на МО и ГЩ дават две различни информации. След това началниците на двата идентични отдела уточняват данните си в кабинета на министъра. Експерти твърдят, че при интегрирането на двете институции, както е във всички армии на НАТО, ще трябва да се съкратят реално около 2000 чиновници. Но министър Близнаков очевидно няма намерение да се захваща действителни съкращения и ще ги остави на следващия военен министър. Странно е, че правителството не се вълнува от раздутия щат в сферата на отбраната и колко струва на хазната издръжката му. При всички приказки за повишаване ефективността на работата на администрацията. Парадоксът е и в това, че докато нисши, средни и висши началници си кътат службата в МО и Генщаба, армията остава без войници, защото няма желаещи.

Наскоро депутатът от Българска нова демокрация Илко Димитров, който беше и зам.-председател на комисията по отбрана в Народното събрание, анализира пред "Сега", че може да се наложи



наборната служба да бъде върната отново със закон



"Това ще се случи, ако правителството и управляващите не намерят средства, за да повдигнат социалния статус на кадровите войници", обясни Димитров.

"Факт е, че има проблем с набирането на военнослужещи, но решението не трябва да се търси във възстановяване на наборната служба, а в повишаване на привлекателността на кадровата", коментира председателят на комисията по отбрана в парламента Ангел Найденов от БСП.

На 27 януари главнокомандващият Георги Първанов заяви, че в сферата на националната сигурност особено тревожен е въпросът с качеството на професионализацията в българската армия. За проблема той упрекна политиците и партийните лидери, които настоявали да се форсира премахването на наборната служба. "Аз подкрепих, макар и сдържано, този процес, предупреждавайки за рисковете. Ето, сега имаме реален проблем, който с годините може да стане много тежък", каза тогава Първанов. Той говори също и за вземане на спешни мерки, сред които социален пакет за военнослужещите и техните семейства, както и ясни правила за кариерното развитие на младите.

Военни специалисти пък настояват по-скоро да бъдат разкрити центрове, в които да се провежда предварително обучение на желаещите да постъпят във войската. Там за три-четири месеца командирите могат да отсеят най-качествените и мотивираните и да им предложат договори.

Такива центрове функционират в САЩ, Великобритания и Франция. От 100-110 души, набрани в съответния център, в края на индивидуалното обучение се одобряват и започват служба в поделенията около двайсетина бойци. Това означава, че за да бъде осигурено необходимото качество, един професионален войник се избира измежду 4-5 кандидати.

Но ръководството на войската и министерството имат други приоритети. Те и без това са се превърнали в най-голямата агенция за недвижими имоти в страната и тези им занимания осмислят изцяло службата им за защита на отечеството.