Правителството не спира да се чуди защо Еврокомисията (ЕК) ни наказва със спиране на фондовете от ЕС и не намира разумен отговор. Лично министърът на финансите Пламен Орешарски запита миналата седмица в Брюксел какво толкова лошо сме направили с парите по програмите ИСПА и ФАР. От земеделското министерство и от фонд "Земеделие" също недоумяват и в почти прокурорски стил искат отговор от Брюксел защо е замразено финансирането по САПАРД.

Нима българските власти не разбират, че



колкото повече се правят на улави,



толкова повече ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите) ще ги лови изкъсо? Брюксел досега показваше голямо търпение, но напоследък се дразни най-много от липсата на политическа воля на управляващите не само да издирват и пресичат нарушенията, но и дори да се развълнуват от посочените им отвън нередности. А примери за това се натрупаха достатъчно.

След спирането на парите по ИСПА в края на януари заради братските далавери във фонд "Републиканска пътна инфраструктура" одит на Министерството на финансите обяви, че не вижда конфликт на интереси. Реакцията на същото министерство след спирането на парите по ФАР бе още по-предизвикателна: вината не е у нас, а в Еврокомисията, която е трябвало да контролира предприсъединителните средства.



С други думи - наказвате ни за ваши грешки



Санкцията за САПАРД пък бе в отговор на забавянето на разследването на нарушение за 7.5 млн. евро. От една страна, има безспорно доказана измама чрез закупуване на стари вместо нови машини за месопреработка и представяне на фалшиви фактури. От друга страна, прокуратурата свали обвиненията за източване на пари от любимците на властта, които обаче продължават да бъдат разследвани за изпиране на мръсни пари. Всеки в Брюксел би си казал: "Тези ни правят на луди!"

Когато през февруари ЕК огласи междинния си доклад за България, министърът на вътрешните работи Румен Петков намери най-доброто обяснение защо ни критикуват толкова остро за организираната престъпност и корупцията на високо равнище: заради грешки в комуникацията. Там не ни разбирали, но не заради лоши преводи, а заради разлики в мисленето. Предишният премиер и настоящ съучастник в коалиционното правителство Симеон Сакскобургготски съветваше българския народ да си смени чипа. Именно управляващите обаче имат нужда от нов, европейски чип. Техният проблем е, че не правят разлика между бизнес и кражба, а най-голямата им грешка е, че се



опитват да сменят чипа и на брюкселските чиновници,



за да започнат да мислят като тях

Втората им грешка е, че поради дефектния си чип не правят разлика между борбата срещу престъпността в Европа и у нас. От две години Румен Петков праща статистики в Брюксел, според които в другите европейски страни имало повече престъпност, защото там са засечени повече престъпления на глава от населението. Пламен Орешарски пък натри носа на еврократите, като им напомни, че през миналата година в целия съюз са открити 12 000 нарушения по европроекти, на чийто фон нашите грехове били незначителни. Сега сякаш на помощ им идва самият Европарламент, който точно навръх 50-годишния си юбилей се разтресе от скандал за злоупотреба на евродепутати с пари за наемане на сътрудници.

На двамата министри някой трябва да обясни нещо много просто: в ЕС има богата статистика за разкрити престъпления, за нарушения по европроекти и за злоупотреба с парламентарни пари, защото контролната система там работи. Никой никъде не дава гаранции за честност. Но



гаранции за проверка и санкциониране трябва да има



Колкото повече разкрития има, толкова повече расте нетърпимостта към злоупотребите.

У нас положението е обратното. Тъй като властта е оплетена с престъпността и няма как да я излага на показ и да я санкционира, предпочита да я прикрива чрез натъкмена статистика.

Еврокомисията няма как да бъде снизходителна към България. Тя защитава не само интересите на европейските данъкоплатци, но и собственото си оцеляване. Споменът за комисията "Сантер", която падна през 1999 г. заради това, че затваряше очите си пред злоупотреби в собствените си среди, изплува при всеки нов скандал. ОЛАФ се роди тъкмо от пепелта на комисията "Сантер". Сега комисията на Барозу готви нов етичен кодекс, който от средата на годината ще следи още по-изкъсо за конфликт на интереси.

Няма как в атмосферата на все по-строга взискателност България да се отърве само с другарско мъмрене, а финансирането й да бъде възстановено до дни или най-много до месец, както ни успокояват някои висши чиновници. Спирането на парите заради определени проекти означава сигнал за ревизия на всички, което ще отнеме време. Но това не е всичко. Засечените в нарушения не само няма да получат нови плащания, но ще трябва да върнат и старите.

Но и това не е всичко. Противно на обичайната практика този път европейската санкция не може да бъде поета от държавния бюджет, защото така би се получила нелоялна конкуренция, при която държавата би насърчавала некоректните фирми за сметка на коректните. Ако това стане, тя ще бъде глобена, защото комисията ще бъде длъжна да заведе дело срещу нея. Подобен риск има и ако държавата доплати спрените по САПАРД средства за започнатите проекти, както предлага изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков.

Капак на всичко ще бъде и замразяването в средата на годината на всичките ни пари по структурните и кохезионния фонд на ЕС, за което вече предупреждават експерти в Брюксел. Тогава ще излезе и вторият годишен доклад по механизма за продължаващо наблюдение над страната. Ако се ориентираме по тона на междинния доклад, няма как комисията да смени оценката си, без да се изложи. България ще бъде поставена под финансова карантина профилактично, докато не докаже, че е изградила достатъчно надеждна система за вътрешен контрол, каквато очевидно липсва. Формулата ще бъде: пари срещу престъпници в затвора. Става дума за милиарди евро от ЕС. Дали бандитите са ни по-скъпи, ще проличи до няколко месеца.