Управляващите изглежда никога няма да научат как да се справят с кризи. Вместо да потърсят причините за скандалите и своевременно да ги отстранят, те продължават да се занимават с ПР акции и разчистване на лични и политически сметки. Затова и шумно рекламираното от шефа на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков оповестяване на имената на депутати и техни роднини, които са ходатайствали или направо са получили евросубсидии, очаквано се провали. Не защото няма какво да се съобщи - от разправиите досега стана ясно, че семействата на доста народни избраници ударно са усвоявали пари от Европа. А защото



е по-удобно информацията да се пуска на час по лъжичка,



според ситуацията. Защото целта не е да има прозрачност и контрол, а да се отклони вниманието от критиките на Брюксел към работата на държавните институции.

Всъщност активност на Тадаръков досега е един некадърен ПР. Може би защото ефектът от реалната му работа като цяло е противоречив - също както биографията му на бизнесмен, която дълго време отлагаше назначаването му за шеф на фонда, който ще управлява голяма част от парите, които идват от ЕС. Мнозина се надяваха, че след поредицата скандали във фонда, довели до намесата и на прокуратурата, управляващите все пак ще предпочетат да поставят начело не толкова спорна личност. Но ДПС както винаги надделя и санкциите от ЕС не закъсняха.

Откакто Брюксел спря парите, Тадаръков се опитва да отклони вниманието от себе си. Той най-напред се опита да прехвърли вината върху МВР и прокуратурата. Възмутено обясни, че прокуратурата е свалила всички обвинения от бизнесмена Людмил Стойков по аферата за източването на 7.5 млн. евро, която се предполага, че е разгневила Брюксел. По-късно обаче се оказа, че истината е малко по-различна. Прокуратурата наистина е оттеглила обвинението за източване на средства, но продължава разследване срещу Стойков за пране на пари. То обаче е забавено с месец, защото Тадаръков е обжалвал в съда прекратяването. И това при условие, че от самото начало се знае, че подписът на Стойков не фигурира върху нито един от документите на заподозрените фирми и



шансът да бъде осъден за източване е минимален



Интересното е, че никой до този момент не е съобщил какво е предприел Тадаръков спрямо служителите във фонд "Земеделие", които също имат принос, за да се осъществи измамата - точно те не са забелязали, че замесените в аферата 7 месопреработвателни фирми са представили стари машини за нови. Как така европейската служба ОЛАФ разбра за шашмата, а нашите агрочиновници, натоварени със задачата да следят за спазване на правилата при раздаването на европарите - не? Според хора от бранша служителите на разплащателната агенция са просто "книжни плъхове", които сверяват закупеното само по документи и не си правят труда да проверят дали обявеното действително е закупено. Което обаче не им пречи да орязват субсидиите на "непривилегированите" и за далеч по-дребни провинения - например за несъответствие в габаритите на гумите на трактор. Всичко това говори достатъчно красноречиво за работата на фонд "Земеделие".

Може би затова почти



всяка информация какво се случва там е тайна



Секретно е например коя фирма колко пари е получила от Европа. Знае се само, че 4 от разследваните за измами 7 фирми са в челните пари по усвояване на еврофинанси. Но не е ясна цялата сума, която всяка една от тях е взела. Може би онези съмнителни 7.5 млн. евро са просто минимална част от усвоените от фирмите пари? И за какво ли са отишли останалите? Въпроси, които вероятно и Брюксел задава, но отговор не получава.

Дълбока тайна е и кои земеделци са си надписали обработваема земя, за да получат по-големи субсидии от ЕС. Преди време Тадаръков се похвали, че е раздал 430 млн. лв. на 74 000 фермери. Други 37 млн. лв. останали неусвоени. Те били удържани като глоби на земеделците, които са хванати, че надписват земя. Няколко депутати обаче си направиха труда да проверят за какво са налагани санкциите и обявиха, че всъщност не става дума за умишлена злоупотреба - просто много от фермерите не знаели как да попълнят заявленията. И заподозряха, че системата на информиране и контрол не работи както трябва. Тадаръков обаче прие упрека като атака срещу себе си и отвърна на удара - гръмко обвини депутатите, че всъщност те и техни роднини са надписвали земи и сега си търсят извинение. "Престанете да ме дразните, че ще почна да говоря с имена!", размаха пръст той. Така съвсем открито призна, че разкриването на измами зависи от чисто субективни фактори, а не е резултат от систематичен и обективен контрол. Чудно ли е тогава, че Европа му няма никакво доверие и не желае да рискува парите на данъкоплатците? За нас - не.