МВР може да загуби звеното, което докладва в Брюксел за злоупотреби с европейските фондове, и то да бъде прехвърлено към новата Държавна агенция за национална сигурност (ДАНС), съобщи на "Сега" високопоставен правителствен източник в Брюксел. Темата бе обсъдена вчера от финансовия министър Пламен Орешарски и колежката му по европейските въпроси Гергана Грънчарова с генералния директор на Службата за борба с измамите в Европейския съюз (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер. ОЛАФ разследва злоупотребите в България, заради които през последните два месеца бяха спрени парите по фондовете ИСПА, ФАР и САПАРД.
На излизане от срещата министър Орешарски обясни, че "трябва да се подобри комуникацията". Самият той твърдеше в началото на март, че спирането на парите се дължи на лоша комуникация с ОЛАФ. Вътрешният министър Румен Петков също се оправда с лоша комуникация, когато в началото на февруари излезе критичният за България междинен доклад на Еврокомисията. Документът посочи, че няма напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията. Брюксел даде да се разбере, че не е доволен от информацията, която му праща МВР за своите успехи.
ОЛАФ разчита на информация от специално създадения национален Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на европейските общности (АФКОС). Негов председател е вътрешният министър. Предложението това звено да се прехвърли към ДАНС има за цел да върне доверието към България, като отстрани МВР от линията за пряка комуникация с ОЛАФ.
"Българското правителство изпрати много силен политически сигнал на ОЛАФ", каза за "Сега" от Брюксел Гергана Грънчарова. Тя добави, че е била потвърдена готовността на държавата да покани авторитетен външен одитор, който да извърши ревизия как са били харчени европейските пари. Генералният директор на ОЛАФ не е възразил, но е казал, че много скоро ще прати свои експерти на проверка в България.
ООН провела глобална световна анкета с въпрос: „Моля, кажете честно какво е вашето мнение за решаване на проблема с недостига на храна в другите страни?” Анкетата обаче се провалила поради следните причини:
- В Африка не знаели какво е „храна”.
- В Източна Европа не знаели какво е „честно”.
- В Западна Европа не знаели какво е „недостиг”.
- В Китай не знаели какво е „мнение”.
- В Близкия изток не знаели какво е „решение”.
- В Южна Америка не знаели какво е „моля”.
- В САЩ не знаели какво е „други страни”.
В бележка под черта било отбелязано, че в България изобщо не са разбрали въпроса.