За младите открай време по-възрастното поколение си поляризира мненията в две посоки. Първата е - младите да са живи, те ще ни оправят. Втората е - нищо не става от тях, готованковци и апаши.

Свидетелства за такава полярност има, откакто съществува писменост; значи можем да допуснем, че и преди това е било нещо подобно.

Днес не правим изключение - както у нас, така по цял свят. Налице е обаче според мен някакво ускорение на поляризацията - едни такива глобални хиперпроцеси сред юношите, които раздалечават знаците плюс и минус на поколението им подобно жп линии, разделящи се на основната гара. И едната линия води към примерно Града на слънцето, или каквато там друга лъчезарна метафора си изберете, а другата - към Десета глуха или към Падналия мост... Какво следва от това, не знам. Само чувствам напрежение.

Признавам, че изпитвам обясним скепсис към т.нар. "Теория за индиговите деца", така любима на много днешни майки. Тя възникна след книгата на Нанси Тап от 1982-ра. Нанси, способна да вижда аурата на хората, открила, че след преобладаващата пурпурна аура на поколенията от по-миналия век в последно време се раждат много повече деца с тъмносиня или индигова такава.

След тази нейна сензационна теория мнозина биолози, психиатри, екстрасенси и философи насочиха изключително внимание към децата, а психотерапевтите Лий Керъл и Джон Тобър публикуваха "Индиговите деца: новодошлите". Там авторите изброяват десет характеристики, отличаващи децата-индиго. Всичките указват, че тези деца навлизат в света



с много по-ярко усещане за себе си като духовни същества,



а някои new age адепти побързаха да заявят, че те може би вече живеят в четвърто ниво на съзнание.

Според тези определения децата-индиго се държат с вродена царственост, сигурни са в себе си, не разбират чувства като неувереност, раболепие, обреченост. Не се нуждаят от изграждане на самочувствие, имат проблем с всяка форма на власт, не я приемат, ако се упражнява без обяснение.

А някои неща просто отказват да правят - например да се редят на опашка. Изобщо не приемат да губят време само защото трябва да се съобразяват с някакво правило. Често се дразнят от установения ред и нормите за поведение, които не насърчават собствената им изобретателност за справяне с дадена ситуация. Обикновено не са склонни да спазват правилата, ако откриват възможност да ги подобрят. Свръхчувствителни са към храни и алергии. Предпочитат да бъдат с други индигови деца или с други хора на тяхното ниво на съзнание и понякога изглеждат недружелюбни, дори несоциални. Ако не бъдат разбрани, може да станат мрачни, затворени, свръхчувствителни. В училище това понякога е проблем, защото погрешно ги възприемат като бавноразвиващи се или хиперактивни деца. Не са срамежливи. Знаят какво им е нужно и обикновено не изпитват трудност да ви накарат да го разберете.

Като всяка нова теория и тази има безброй привърженици и противници. От себе си мога да добавя само две неща и за двете групи. Не знам примерно дали Ян Хус, живял и изгорен на клада през XIV век, се е редил на опашка, но че не е разбирал властта на клира и чуждия германски нашественик, не е. Изглежда, индиговите са се въдили и преди стотици години.

От друга страна, сляпата Ванга беше подхвърлила с неподражаемия си език преди двайсетина години, че "отгоре" някак масово пращат едни нови, бели душици... Запазвайки доза здравословно недоверие по въпроса, ще споделя единственото си доказуемо емпирично наблюдение върху семейства с деца около мен. То е свързано с храненето. Наблюдавам нещо като спонтанно вегетарианство у деца, чиито родители нямат такива принципи в менюто и не оказват никакво въздействие върху питомците си за отказ от месо, тъкмо напротив.

Отде и защо идва това, не знам - има специалисти, които биха могли да го потвърдят.

Дали т.нар. "индигови деца"



идват да спасят рода и планетата от гибел,



или да ускорят гибелта на някои човешки неща, също не знам. Не знам дори дали теорията за тяхното съществуване е установима научно, въпреки че според някои източници изследователите измерили, че честотата на електромагнитни трептения при тях е около три пъти по-висока от тази на останалите хора.

Знам обаче, че графиката на цивилизационна интензивност на развитието в наши дни добива изключителна стръмност. Тоест за милиони години земно съществуване възможностите на населяващите планетата за промяна на условията са се изчерпвали само с биохимичните трансформации на труповете им. Милиони години динозаври са се яли и гонили без промяна, флората е гниела по същия начин, рибите са плували по същия начин (латимерията си плува и досега).

А днес степента на достъп до познания и съответно - до свързани с това мощни средства за въздействие, са уникални. Независимо дали става дума за комуникации, оръжие или биогенетични промени.

Ще бъдат ли младите утрешен спасител на претоварената с боклуци планета, или самите те ще станат боклуците на планетата (като вече изобилстващите млади дегенерати "чав" в развитите мегаполиси - дрога, мърлящина, безразборен секс) - и това, както вече днес ми стана навик, също не знам.

Единственото, което знам, е, че всичко ще дойде много бързо, направо препуска. Но за това, последното, съм сигурен, че и вие го знаете, или поне го усещате смътно.

Всъщност според Нанси Тап децата-индиго не са ангели и не са безопасни, когато се чувстват заплашени. За съжаление тези, които през последните години извършват насилие срещу родители, учители и връстници, всички до едно са индигови деца, твърди тя.