Прокуратурата е на път да се превърне в Национално бюро за жалби на депутати, министри и чиновници. И да си губи времето с проверки и разследвания по техни вопли, вместо да преследва истинската - битова, организирана, икономическа, криминална, мафиотска престъпност. Още повече че голяма част от въпросните сигнали се подават за реклама или за да си измие някой ръцете. Единствената им цел е високопоставените жалбоподатели да покажат, че те са си свършили работата, а прокуратурата - не.

Самият Борис Велчев бе наясно, че това ще се случи, но не успя да го предотврати. Още след като пое поста той се оплака, че прокуратурата е затрупвана от десетки хиляди жалби, много от които не са за държавното обвинение, но то ще се опита да провери всяка от тях. Тук може би бе и първата грешка. Защото в опит да се трупа общественото доверие бе дадено обещание, което е неизпълнимо. Само да си представим как около 1500 прокурори се справят с около 150 000 преписки за реално извършени престъпления и с още толкова всевъзможни сигнали, оплаквания, терзания...

После главният прокурор припомни, че



държавата има огромна контролна система -



ветеринарни, санитарни, митнически, данъчни, Сметната палата, които биха могли да бъдат по-ефективни. Той преброи над 36 контролиращи ведомства в България!!! И помоли политици, министри, висши чиновници и депутати да не си измиват ръцете с прокуратурата, а да видят те евентуално какво могат да свършат.

Никой обаче не го чу. Напротив - когато гръмне скандал в държавата или самото държавно обвинение обявява, че започва проверка, или куп високопоставени особи се появяват в Съдебната палата за среща с главния прокурор. Онзи ден например икономическият министър Петър Димитров прати сигнал до Велчев "за съмнения за извършване на деяния от страна на представители на ръководството на "Кремиковци" АД през периода май 2006 г. - март 2008 г.". И дори си квалифицира деянията - представлявали "престъпления по смисъла на чл. 219, 220 и 227 б от Наказателния кодекс". Разбирай безстопанственост и сключване на неизгодни сделки. В сигнала се посочва, че материалите и съмненията били събрани от комисия, която проверила "инвестиционната програма, финансово-икономическото състояние на дружеството, вземания и задължения, събираемост на вземанията, извършени сделки с ДМА (дълготрайни материални активи) и проведени процедури по Закона за обществените поръчки". И тук съвсем основателно следва - къде е било икономическото министерство през цялото това време. Нали има представител в управата на комбината - той защо не е установил навреме какво става там? И някой



ще потърси ли отговорност за безхаберието



- умишлено или не? И къде са били всички други органи - следприватизационен контрол, инспекции по труда, икономическа полиция? Най-лесно е да прехвърлиш всичко на прокуратурата.

Или пък да вземем последния сигнал на депутата от ДСБ Атанас Атанасов до Борис Велчев за данни, които показвали, че ръководството на МВР покровителства лица от сивата икономика. Данните са от получени по пощата справка и диск с подслушани разговори. Проверките на Атанасов сочели, че са достоверни. Затова отишъл в прокуратурата. Но даде на главния прокурор само справката, без диска, защото имал съмнения и искал да види как ще тръгне разследването. Може да сме сигурни, че до месец-два ще последва декларация, че прокуратурата нищо не върши. Както например направи лидерът на ДСБ Иван Костов преди време. Той първо даде 20 сигнала на прокуратурата - за сделки с външния дълг, магистрала "Тракия", износ на тъкани за чужбина, "Петролгейт", реституция на царските имоти и т.н. После изпрати напомнително писмо на главния прокурор. И накрая почти в прав текст каза, че вече не вярва на прокуратурата.

С всичко това



политиците вършат нещо много опасно



- обезверяват и самите прокурори, и обществото. Защото първите се пазят да не обидят някой високопоставен политик, а пък хората губят доверие в държавното обвинение, което без резултат проверява разни сигнали. Започват да се изпаряват и положителните нагласи и очаквания към главния прокурор.

Затова ще е най-добре прокуратурата да подхване здраво държавните контролни органи. Не с проверки, а направо с дела. Те очевидно не си вършат работата, след като хората, фирмите, чиновниците и политиците се жалват само при обвинителите. А пък текстове за бездействие в НК има достатъчно. В противен случай прокуратурата рискува да се превърне от държавен обвинител в обществен обвиняем.