За по-малко от месец петима мъже в София останаха без уши. Били замесени в търговия с кокаин според достоверни, а поради това и неофициални източници.

Мутренски бригади прилагали наказанието заради нелоялна конкуренция на наркопазара. Медиите охотно разчовъркаха кървавите случки и информираха за цената на подобна мокра поръчка (между 2000 и 5000 лв. на ухо), за детайлите по присаждането (можело да стане до третия час след отрязването), за мащабите на търговията с кока в нощните клубове (понякога оборотите надхвърляли 200 000 евро на ден), както и за древната история на това наказание, практикувано в Китай, Персия, Византия, Русия и т.н. Оказа се, че повече от 100 души са останали без уши след 2000 г. Практиката била особено интензивна между 2002 и 2004 година поради преразпределяне на пазара. В началото на март след поредния кървав ритуал полицията, явно притеснена да не тръгнат прекалено много хора без уши по улиците, прибрала трийсетина дилъри и се оказало, че някои отдавна са без уши. Част от медийните коментари по този повод бяха ехидно иронични - съветваха дребните търговци на кока да ходят с хладилни чанти, тъй като поставянето на прясно отрязано ухо в лед увеличавало шансовете да зарасне след операция. Като цяло анализите недвусмислено внушават, че търговията с кока е мащабен бизнес с влияние в политиката, икономиката, шоубизнеса, а изглежда и в медиите. Но внушенията не свършват дотук.

Какво още казват тези кървави криминални ритуали за (или на) българското общество?

Защото както всеки ритуал и този носи определен семантичен заряд. Отрязаното ухо не е само отмъщение и наказание, но и комуникативен жест с изразително социално послание.

В България има реална власт, която практикува членовредително право и тя за разлика от официалната съдебна система, която с мъчителни усилия успя да склони Митьо Очите към покаяние, действа енергично, безкомпромисно и ефективно. Субектите на тази власт вече са достатъчно могъщи и уверени в себе си, за да си позволяват лукса да превръщат наказанието в послание на зла воля. Техните жертви стават хора-знаци. Човекът с отрязаните уши е не просто белязан, той е ходещ и говорещ посланик на една реална власт. Чрез него ритуалът на наказанието придобива публичност. Особено травмиращо в случая е мълчанието на официалните публични власти. То е травмиращо, защото изглежда като част от посланието, вписва се в неговата драматургия. Ако хората с бръсначите са искали да кажат нещо на българското общество, те с услужливото усърдие на медиите успяха да го направят по възможно най-ефектния начин. Перифразирайки евангелското "По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да постигне царството небесно", може да се каже, че днес в България е по-лесно безнаказано да загубиш ушите си, отколкото именит колекционер безнаказано да загуби своя картина. В двата случая полицията е по различен начин ефективна.

Възможно е хладнокръвно-ироничният медиен разказ да се окаже с неочаквано продължение. Струва ми се, че вариантите за това са няколко - оптимистичен, кошмарен и гротескно-комичен.

Оптимистичният вариант предполага властите да разкрият извършителите (и поръчителите) на тези касапски ритуали, да ги осъдят, да ги вкарат ги в затвора и да ликвидират (или да ограничават силно) търговията с наркотици. Но този оптимизъм граничи с фантастичното, тъй като криминалният свят е устойчиво интегриран в публичните сфери на властта.

По-реалистичен изглежда кошмарният вариант. Възможно е този криминален ритуал поради зрелищното му отразяване в медиите да свие гнездо в някое детско въображение и след време да произведе нова кървава новина. Пулсиращо актуалната тема за детското насилие може да се окаже обогатена с нов сюжет от света на възрастните. (Искрено се надявам да греша.) Ако това стане, ще се наложи авторите на някои ехидно-иронични анализи да продължат разказа от мястото, на което са си мислели, че слагат точка. Не им съчувствам.

Как би изглеждал гротескно-комичният вариант? Тъй като всяка етика (а рязането на уши явно е част от етиката на подземния свят) ражда своя естетика, не е изключено отрязаното мъжко ухо да се превърне в мода. Не бих се изненадал, ако в близко време някое life style списание пусне ефектни фотосесии на хора с отрязани уши, облечени от известни модни къщи и бутици. Щом при някои породи кучета рязането на ушите се смята за норма, защо и при някои породи хора да не е така, особено ако приличат на питбули и добермани? Може да се появят и кройки за уши. Щом има пиърсинг, защо да няма и earcing? Естетиката на отрязаното ухо може да бъде защитена със сюжети от различни области като изкуство (Ван Гог), религия (апостол Петър отрязал ухото на един юдей при залавянето на Христос в Гетсиманската градина), история (император Юстиниан II Ринотмет е бил с отрязан нос и уши), кино (филмите на Тарантино) и т.н.

Един от дядовците на Саша Безуханова е бил с отрязано ухо, както личи от нейната фамилия. Бил е осакатен, защото криел комити в Балкана, както тя сама разказва в интервю пред "Тема" (11 февр. т.г.). Така отрязаното ухо може да се превърне в знак на гордо непокорство, мъжество и непукизъм, част от новата национална героика. И щрих от образа на едно тъжно и дезинтегрирано общество, живеещо в мерзост, лицемерие и самота.