Бабешко суеверие е, но по Благовещение дребните случки са по-различни от обикновено, уголемяват се някак.

Ето например младежът до оградата между училището и запуснатата къща - по-силен е, отколкото изглежда и упорства срещу напорите на вятъра. Млати с паве откъртен стълб от училищната ограда и като стигне до железата, ги вие, докато се пречупят. Слага ги в тенекия за сирене, прикрепена на паянтова количка, около която има сгънати кашони. Не ми е работа да опазвам общинското имущество, но все пак го питам - от любопитство, колко железа има в тенекията и с колко стълба ще я напълни. "Колко да са, нема и за цигари, а и стълбове глей нема" - отвръща. Не ми е работа да го убеждавам и във вредата от пушенето (това си го пише на цигарите) и го черпя една. Да си почине, пък и отново от любопитство - дали ще мине безпогрешния тест, който зная от един склададжия. Това му е интервюто, като наема някой да му реди палетите. Взима единствено тия, дето могат да отговорят само на първия въпрос: "Кога е основана България?". Признава два правилни отговора:



"681" или "Още не е основана"



Често му се налага да пита и по-нататък, но не за да наеме някого. А за да потвърди убеждението си, че поне половината кандидати за работа не стават - оправят се в сметките, но не могат да свържат най-прости неща. И на мен ми се налага да питам по-нататък, като обещавам още една цигара, ако отговори правилно. Защото юнакът отвръща на въпроса за основаването на България бързо: "Отдавна беше даскалото". За обещаната цигара се навива да се пробва и на втория въпрос: "Ако в 1981 се е празнувала 1300 годишнината на България, кога е основана тя?". Мисли малко и отговаря доста по-точно: "А, не ми се смета саа." Тогава идва и третият: "Ако имаш 1981 лева и похарчиш 1300, колко ще ти останат?". След лек размисъл следва по-жив отговор: "681, да имам толко пари, нема да млатим тука". "Та кога е основана България?" - питам. "Казах ти, отдавна; аре чао, че си имам работа."

И вятърът е по-силен, отколкото изглежда. Срещу баничарницата са се скупчили жените в оранжеви сетрета, пият кафе и се радват как втори ден друг чисти - по улицата се носи прах, боклук, даже от дърветата се откачват шарените торбички и се гонят над блоковете. С чистачките си имаме приказка от миналата седмица, когато кметът подхвърли, че щял да дресира 15 маймуни, та да не кара горките жени да се катерят по дърветата.



Разбира се, че са обидени



Не заради сравнението, а за това, че току-виж съкратили някоя. "За още 50 лева се качвам всеки ден ей на тая топола, ако я не дуне ветъра", казва една, а другите тъйтъйкат в потвърждение. Защото в оня край на улицата друга топола е паднала през нощта върху три коли и ги е потрошила. Там се въртят отчаяните им собственици, псуват вятъра, кмета и късмета да паркират точно на това място. Един е най-нещастен - няма никаква застраховка, но и другите не са по-щастливи: тръпнат в очакване на полицията и агентите на застрахователните дружества. И с право - зловиди кибици мъдруват дали паркирането на тротоара няма да се брои за нарушение и никой да не получи нищо.

По-надолу и църквата в парка изглежда по-голяма, отколкото е в сравнение с бензиностанцията, построена на няколко метра пред вратата й. Пред нея две мирянки се мъчат да закрепят лист с надпис "Подписка за изучаване на религия в училище." Обясняват, че събират за втори път подписи по поръка на Светия синод. Вече имало една, но тетрадките се били загубили в министерството. Както станало и с тая за АЕЦ в парламента, но щели да продължават. По принцип не участвам в никакви подписки; никога не бих подкрепил старците от синода в подобно начинание, но този път го правя - напук на убеждението си и заради замотаните из някоя канцелария стотици листове, където - било по верски порив, било по отношение към властта, било по стаден инстинкт -



хиляди хора са си сложили името



за една общо взето колкото глупава, толкова и безнадеждна кауза. Добре е обаче министерствата да се тормозят с подобни заявления, дори само за това, че трябва да ги завеждат, а ако се научат да отговарят учтиво и на най-безумни искания, цена няма да имат. Което и казвам на отеца, с когото иначе водим метафизически спорове. Той минава покрай масата с подписите и споделя с жените: "Виждате ли, на Благовец Бог дава разум и на атеистите."

И тогава сякаш става чудо. Вятърът спира, изгрява слънце, юнакът си свършва работата с къртенето, циганките почват да метат покрай бордюрите, полицаите и застрахователите цъкат и делово оглеждат щетите, кибиците са си тръгнали, а около мирянките са се събрали майки с деца и се подписват. Е, може би защото децата са още малки и не са тръгнали на училище. Но все пак: при тая картина как на човек да не му се яви истината, че около откъртената ограда, падналата топола и кварталната църква се разкриват много по-важни неща за държавата, реда и достойнството, отколкото го правят дърдоренията на разни министри, водещи и водени на оперативен отчет лица, с които започват и свършват новините по Благовещение. Пък сигурно и до Великден, ако не духне още по-силен вятър.