Къде си бе, Костурица! Може би това би проронила устата ми, ако ми прожектираха в кино случката от Вакарел. Бих станал на крака и бурно да аплодирам абсурдността, която ми предлага картината.

Какъв Вакарел? - ще попитате. Ами... Вакарел - село като село. Гара като гара - обикновена. И милион пъти да минеш там, няма как да я запомниш. Но от друга страна не може да не остане в паметта ти този малък бунт, който се отприщи от дълго потискания гняв на местните хора. Преди няколко дни те блокираха един влак за 84 минути. Защо? Ами просто защото в електричката няма място за тях. Защо? Ами защото повече от сто гратисчии запълнили местата във влака за София. И очевидно това не се случва за първи път, за да прекипят нервите на избягалите от шумна и нервна София люде. Случката е интересна от няколко гледни точки.



Народът срещу БДЖ



В конкретния влак гратисчиите се качват на гара Ихтиман. От стотина души само един-единствен с билет. (Боже, искам да видя този един-единствен човек!) Влакът е наистина модерен и сигурен. Както се казва, дори депутати можеш да возиш в него. Модерен, но в същото време местата са кът и когато пристига на гара Вакарел, хората, които съвестно са си купили билети, не могат да се настанят, просто защото няма място от гратисчии. Естествено някой казва "Стига!" и малкият бунт с величав гняв започва. Хората застават на релсите и настояват за справедливост. БДЖ вместо да свали гратисчиите, постъпва оригинално - праща друга мотриса. И проблемът е решен... за деня.

Малка справка само от началото на месеца показва, че това не е първият случай на брутална кражба от държавните железници. Само преди няколко дни същият влак, само че в обратна посока, пак бе задържан на гара Искър, но от властите, защото в него се качили 104 пътници без билети. Според съобщението на превозвача "нарушителите са пренасяли и голямо количество обемисти и нестандартни багажи". В началото на месеца, пак на гара Вакарел, контрольорите правят засада и установяват, че 116 души са пропуснали да си купят билети. По-интересно е, че гратисчиите са организирани. Те са изградили политика и защитна система. Събират се на групи и ако мине контрольор, скачат агресивно върху него и или го отказват, или се спазаряват да купят по-малко билети. Дори когато се намеси полицията, в най-лошия случай си купуват билети, но никога не биват глобявани. Не е лошо, нали?

Трябва да се има предвид, че става въпрос за една определена прослойка, която е свикнала да взема от държавата каквото си поиска и да се оправдава с бедността или нещо друго. Тук етносът няма никакво значение. Ако в рамките само на един месец, само в един влак се хващат три пъти по стотина гратисчии, щом има организирана съпротива срещу контрольорите, можем да сме сигурни, че всъщност това е практика. Практика, която е изграждана с години и която, ако не бъде пресечена, ще продължава с години.

Едва след протеста на вакарелци БДЖ се зае по-сериозно с този проблем. В сряда една масирана акция успя да принуди близо сто и петдесет души да си купят билети. Но само в сряда. А после?



Колко безобидни са гратисчиите



Тук е мястото да отбележим нещо много важно - в крайна сметка тези субекти не се возят безплатно. Ние всички плащаме този масраф. Всеки един от нас, който съвестно си плаща данъците, заделя и за авантаджиите. В съзнанието на много българи се е загнездила тезата, че щом нещо е държавно, значи е общо. Щом е общо, то значи трябва да се възползваме от него безплатно и без капка угризение на съвестта. Други, които не изповядват това, пък не им се занимава и махат великодушно с ръка. Крадат от енергото, от топлофикацията, от пощите, от където ти падне... Но всъщност крадат от съвестните, от съседа, от съгражданина.

В БДЖ обаче ситуацията е по-специфична. Тази напаст от гратисчии вече е и опасна. Една случка пак от тази година само ни доказва, че това не е безобидна игра на стражари и апаши, а реално може да застрашава живота на пътниците. Бързият влак за Кардам, който пламна като факла, нямаше да се превърне в гробница за деветима, ако служителите на железниците не бяха се оляли с предпазните мерки срещу крадци и гратисчии. Вратата, която се оказа фатална за жертвите, беше заключена именно за да не се возят пътници без билет. Преди време пък на Централна гара в София бяха поставили контролни кабини, които да допускат само редовни пътници, но това начинание се провали.

Представете си колко трябвало да им е писнало на тези хора от Вакарел от безвластието, за да се заложат на релсите и да окупират гарата? Вакарелската революция означава, че търпението много, много отдавна се е изчерпало.



Може ли БДЖ да се справят сами?



Може и трябва. Чудесен повод новото ръководство да оправдае гласуваното доверие. Нека покажат воля. Само внезапни проверки и засилен контрол едва ли ще помогнат на железниците да вземат своето. Ако линията Септември-Ихтиман-София е толкова проблематична, просто държавата трябва да удари толкова твърдо, че това да служи за пример и урок за всички останали "критични" линии. БДЖ, транспортната полиция и който още там е отговорен да похарчат колкото трябва пари, за да превъзпитат този извратен манталитет. Достатъчно е да се направи така, че без билет да не може да се стъпва на перона и да се припарва до влака. В противен случай инфекцията може да се разрасне и вакарелските революции да се мултиплицират.

И накрая искам да завърша с нещо оптимистично - с онзи един-единствен човек, който си е купил билет на гара Ихтиман. Човекът, който е извадил парите, по някакъв начин е герой, защото също е могъл да се впише във всеобщото убеждение, че "само глупаците плащат за влак". Но не го е направил. Именно заради такива хора БДЖ трябва си подреди дома.