Хората от най-висшата власт все с нещо остават в историята. Понякога в учебниците, но винаги във фолклора. Първанов ще остане като "Гоце", Стоянов с недоизреченото "Иване, кажи им...", Симеон с 800-те дни, чипа и горите, Костов с братовчедите и олимпа, който възседна.

За Станишев е все още рано да се прогнозира. Но както е тръгнало, той ще бъде "благодарният премиер". Който не си е тръгнал от правителството, той не е получил благодарности от министър-председателя. Първи бе Овчаров, после "големият батко" Веселин Георгиев, преди няколко дни и човекът фантом Петър-Феим. А преди няколко месеца премиерът пожела да се запази и "потенциала" на изгорелия покрай Куйович главен секретар на МВР Илия Илиев - същия, който бе арестуван във вторник, а в понеделник бе сред "заподозрените" (вероятно) от Станишев "бивши генерали.... които би трябвало да седят в ъгъла и да мълчат".

Почестите, с които ги възнагради премиерът, са първото сходството между всички тези хора. Второто - по-страшното - че си тръгнаха след гигантски корупционни скандали. Да се каже, че благодарният премиер е действал винаги равнодушно и меко, няма да е справедливо. Както и че е постъпвал твърдо. Овчаров, след като се заинати на поста, бе цивилизовано натирен в отпуска, макар и след дълго дърпане от страна на премиера. Корнелия Нинова и Дилян Пеевски бяха освободени от раз, но вторият бе върнат триумфално. Тези подробности утре ще се забравят. Ще се запомни, че при всеобщото отвращение от корупцията премиерът е раздавал благодарности на хора, които обществото е сочело с пръст.



Станишев е прав, че обществото няма имунитет



срещу всякакви лъжи и идиотщини, които пуснати в медийната центрофуга, блесват като истини. "Стана ясно, че в България може много лесно на базата на спекулации и обвинения някой да бъде омаскарен", каза премиерът след освобождаването на Овчаров. И хайде, година вече мина, теглим чертата на аферата "Фронтиер". Има ли такава? Може и да има, но доказана ли е? Вальо Топлото, разбираемо, не говори - боли го зъб. Но и цялото следствие мълчи, сякаш е на зъболекарския стол. Прокуратурата и съдът не работят и вместо Темида истината разсичат сутрешните блокове... Което е криворазбрано правосъдие. Ако се придържаме към голите и неоспорими факти, може ли днес да обясним защо бе махнат Овчаров? С така произвежданата "истина" дори и най-достойният може да бъде опетнен, а един премиер, ако го махне, значи се е поддал на шантажа - това искаше да ни каже Станишев.

Това обаче е едната страна на въпроса. Другата е, че държавните дела се ръководят от политици, които трябва да провеждат политика. А тя не винаги е синоним на справедливост. Политиката е общ процес, взаимодействие между управниците и управляваните. Щом обществото иска тези хора да ги няма - а то безспорно е така - премиерът е длъжен да ги махне. Или пък ако са незаменими, подробно да обясни защо. Да убеди и най-големите неверници. Не стана. Чухме само благодарности, които звучат като извинение за оставките и реабилитация на греховете. И ако все пак за Овчаров и Илиев Станишев има известно основание (истината тепърва ще се търси), то благодарностите за Чаушев и Веселин Георгиев са меко казано политически нецелесъобразни. Направо вредни. За какво Станишев благодари на Феим...Петър...Юсеинов...Юриев... Чаушев? Че не е добавил и Манчестър Юнайтед към името си?



А за какво благодари на Георгиев?



Че няма сестра, която също да спечели организираните от него обществени поръчки? Все пак в тези случаи медиите си свършиха перфектно работата и ако не нарушение на буквата на закона, има газене на азбуката на морала (премиерът тръгна по едно време да ги разграничава, за което също е укорим).

Покрай скандалите Станишев все намира начин да намеси дългата ръка на бившите или настоящите тайни служби. И за да стане по-пикантно обяснението за случващото се, намесват и Костов. Сега от няколко дни натрапчиво ни припомнят как и от кого бе продадена авиокомпания "Балкан". Но с какво камъните по Костов помагат на доверието в това правителство и във вътрешния му министър и най-висшите му подчинени в МВР? С нищо.

Костов ли върна Делян Пеевски на работа? Намеквайки за ролята на "тъмните сили", когато преди година отстрани Овчаров, премиерът на практика призна, че е капитулирал пред тях и процесите в кабинета си имат втори задкулисен план. Но тъй като той не сменя министри, а пък обществото иска такива смени, явно обществото трябва да се надява на "тъмните сили".

Парадоксалното при Станишев е, че както е тръгнало, всичките му промени в кабинета през мандата ще бъдат инспирирани от външни сили, а не от него самия - или грандиозни скандали, или доброволно напускане, както стана при Петканов. Това го прави уязвим и мишена на опозицията, че прикрива умишлено грешниците. Което пък според всевиждащия биг брадър САЩ явно не е така, иначе нямаше да му даде титлата Мистър Клийн. Интересно, дали и покрай днешните скандали Вашингтон ще даде някакъв нишан....

Станишев безспорно се мъчи да налага някаква коалиционна култура. Балансиран е, което е дефицит по нашите политически ширини. Не разиграва циркове, вероятно защото в политиката ни е пълно с клоуни.



Принуден е да се съобразява с многото бащи на коалицията



и явно все още се различава от тях - поне не си отглежда лични олигарси, обръчи от фирми или да стреля лисици. И колкото да е укорим за много действия и бездействия, не може да се отрече, че се наложи в сложния пъзел на властта. На третата година от мандата единият Румен не пее и другият е пътник от властта. Не знаем още докога властта иска да бъде негов заложник.

Това, което му липсва на Станишев, е по-голяма твърдост и наистина реална борба срещу корупцията. Защото ако още не е разбрал, не новият световен ред и не толкова заплатите са големият проблем на българина, а безнаказаният грабеж. И като няма съд и прокуратура, поне трябва да има политически действия. Обществото има нужда не от някакъв Мистър Тенкс, а от Мистър Клийн.