Неправителствената организация "Репортери без граници" прекъсна церемонията по запалването на олимпийския огън в Гърция. Далай лама каза категорично "не" на евентуален бойкот. Френският президент Саркози се опъна "защо пък не?".
Нанси Пелоси, лидерът на демократическото мнозинство в Конгреса, посъветва президента Буш да пренебрегне откриването на олимпийските игри в знак на протест. Като че ли това е идеята, набираща най-бързо подкрепа в момента, особено в Европа. Както писа "Файненшъл таймс", "колективното показно пренебрежение към церемонията по откриването ще извади жилото от пропагандата на Пекин, но ще спаси спорта".
Имам силна алергия към олимпийските бойкоти от оная сутрин през 1984 г.,
когато чух по радиото в софийския тролей "двойка" изявлението на Марат Грамов, тогавашен шеф на олимпийския комитет на СССР, че пътуването на съветските спортисти до Лос Анжелис се отменя. Югославия, Румъния и Китай въпреки това отидоха. Ние и още 11 васални държави останахме и си организирахме алтернативна миниолимпиада, наречена "Дружба-84" (която няма нищо общо с "Игрите на добра воля" две години по-късно!) Помня, че бях зверски бесен, пък за чувствата на спортистите мога само да се досещам.
Сигурен съм, че американските атлети също са били извън себе си, когато Джими Картър ги отряза от Москва '80 заради Афганистан. Радвах се, когато България взе бронзов медал в ултрапрестижния мъжки спринт на 100 метра, но в същото време ми беше някак гузно. Е, и Мери Лу Ретън стана американски национален символ, след като спечели "лесно" злато в спортната гимнастика през 1984 г. в отсъствието на руски, източногермански и български състезателки. Нейният успех отприщи популярността на гимнастиката в Америка и като следствие даде хляб на две поколения български треньори.
Сред аргументите за неучастие в игрите в САЩ, представени от съветска страна, имаше един за "липсата на гаранции за сигурността на атлетите" (Картър смехотворно беше казал същото за Москва). Сега знам, че в Лос Анжелис по-сигурно от тогава няма да бъде никога, защото в навечерието на игрите полицията започва масови хайки и арестува всички заподозрени членове на улични банди, събира бездомните от улиците и денонощно патрулира всяко ъгълче на града. Тези епохални чистки още се споменават с горчив привкус в някои квартали.
Атланта, където се състоя олимпиадата през 1996 г., беше обявена от Бил Клинтън за лице на "новия Юг". Само че градът се върна към някои стари практики, когато властите набързо събориха няколко квартала с предимно чернокожо население, за да строят олимпийски обекти. Месеци преди игрите полицията започна да арестува всеки, който им изглеждаше дразнещо. Този период също се помни в Атланта със смесени чувства.
Историята на предолимпийските репресии има свой шампион в Мексико '68.
Дни преди официалното откриване полицията разстрелва стотици студенти по време на митинг. По-късно правителството организира пропагандна кампания, целяща да дискредитира демонстрантите като екстремисти, които са нападнали служителите на реда. Темата и досега не е особено популярна в Мексико и малко са журналистите, които са проявили желание да се ровят в нея. Имам колега бразилец, чиято сестра е парализирана от полицейски куршум, докато се разхождала из Мексико сити в очакване на игрите. За него "олимпиада" е мръсна дума.
Подтикнати от насилието по улиците на Мексико сити, което идва като капак в една луда за САЩ и света година, атлетите Томи Смит и Джон Карлос вдигат на почетната стълбичка юмруци в черни ръкавици в знак на протест срещу расизма и дискриминацията (вижте снимката тук: http://www.spartacus.schoolnet.co.uk/CRsmithT3.jpg.
Те са репресирани на свой ред от спортните си началници и не виждат повече олимпийския огън на живо, но пък асоциацията на техния протестен жест с екстремизма на "Черните пантери" оставя горчив вкус у много хора, които иначе са съгласни с идеята, че светът не е устроен справедливо и по този въпрос трябва да се направи нещо.
Историкът Едмънд Морис твърди, че Рейгън е обмислял да преговаря с генсека Константин Черненко през шефа на МОК Хуан Антонио Самаранч, за да го убеди бойкотът да бъде отменен. Идеята е била двамата лидери да открият съвместно игрите в Лос Анжелис в знак на помирение. Съветниците в Белия дом убеждават Рейгън да се въздържи от контакт и малко след това американският президент стряска руснаците с една от най-провокативните политически шеги на всички времена. Докато техниците в студиото проверяват звука преди редовното му съботно обръщение по радиото, Рейгън ни в клин, ни в ръкав казва: "Уважаеми сънародници, радвам се да заявя, че днес подписах документ, с който обявяваме СССР извън закона завинаги. Започваме да бомбардираме след пет минути".
Записът никога не е излъчен в ефир, но слухът за изявлението плъзва веднага и става публична тайна, преди да бъде потвърден официално като "шега". Можете да изтеглите и чуете тези няколко секунди заедно със смеха в студиото от тук:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/01/ReaganBeginsBombingRussia.ogg
Подобен хумор оставя лош вкус в устата на всички миролюбци, но също така пресяда на личния състав на съветския Далекоизточен военен окръг, който е приведен в състояние на пълна бойна готовност половин час след президентското изявление (разсеяни шпиони - ами ако американците наистина бяха започнали да бомбардират след пет минути?)
Заради влошеното си здраве Черненко отменя участието си в церемонията по откриването на "Дружба-84" през юли 1984 г. Никой от съветските лидери не смята събитието за особено важно, затова председателството е поверено за пръв път на един редови член на Политбюро. Той се казва Михаил Сергеевич Горбачов.
Вкусът на тази подмяна става ясен едва по-късно. |
________________________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu