Двама генерали "изпяха" истината и нарушиха омертата на прехода, най-строго пазената тайна - за покровителството на държавата над контрабандните канали, трафика на наркотици и всички други форми на организирана престъпна дейност. Не е ли удивително, че лъжата се пропука с такава лекота? Да оставим настрана мотивите на двамината борци за правда. Независимо от личните им амбиции и политически договорки можем само да им благодарим, че повдигнаха неочаквано завесата на политическото задкулисие и "осветиха" неприличната прегръдка на властта с престъпния свят. Друг въпрос е, че засегнатите предпочетоха да се съсредоточат върху източника на осветлението, а не върху открилата се гледка.

От 18 години псевдодемократи под формата на управляващи и опозиция криеха методично тази срамна истина. Независимо от острите предизборни схватки и спорадични компроматни войни никой досега не си позволи да разбие омертата. А тя дава



отговор на всичките ни терзания



Защо сме бедни, защо всички крупни престъпления в България остават безнаказани, защо гоним латиноамериканските мащаби на социално разслоение, защо сме страната с най-много луксозни коли на глава от населението, а пенсионерите ни ровят по кофите. Според условното деление на прехода леви и десни си предаваха един на друг ключовете от министерските кабинети, а заедно с тях и контрабандата, дрогата и проституцията като зестра. "Но тихо, да не чуят посланиците", както се изрази преди години един бивш главен секретар на МВР и настоящ неформален партиен лидер в опит да скрие истината.

Скандалът от последните дни има една жанрова особеност. Необятен е за медиите, защото всеки нов участник, въвлечен в него, открива нова сюжетна линия. Скандалите се конкурират и правят невъзможен панорамния план върху ситуацията. А тя е само елемент от потресаващата истина, която всички интуитивно усещат от години.

МВР е оръдие на криминалния политически "елит" на прехода срещу обществото. То превръща истината за престъпленията му в негодни доказателства, забатачва дознания, затрива папки. Според случая и интереса окошарва или пуска в отпуски тартори от следствените арести, за да "организират" гласовете по време на избори. Зер, "елитът" се нуждае от някаква легитимност. Службите са и ръката, на която се връчва "политическия чадър" за оперативна употреба. Те набавят компромати, произвеждат мафиоти в "агенти" и агенти в мафиоти.



Кризисният мениджмънт на властта



покрай скандалите в МВР издава силно шизофренно объркване. Впрочем, за властови мениджмънт най-общо трудно можем да говорим. Президентът мълчи, Доган мълчи, Царят мълчи. По случая говори само "Позитано". Защитната тактика на БСП е лукава и неубедителна.

Първо премиерът и подгласниците му се опитаха да обърнат в своя полза енергията от скандала. Нещо като опитомяване на атомна реакция, която рискува да помете партията, кабинета, а ударната й вълна да се усети чак в Брюксел. Процесът бил оздравителен, ДАНС оправдавала очакванията. Скандалът обаче не тръгна от ДАНС, а от един диск в пощенска кутия. А оздравителен щеше да бъде, ако лично Румен Петков бе извадил наяве туморното срастване на власт и престъпност, нежели да помирява групировки и да се среща с разгащени мутри покрай басейните.

Ако някой по-скептичен не захапе тая въдица, му се предлага втора: зад аферата стояли политическите опоненти, разбирай ГЕРБ (Генерали за Европейско развитие на България). Добре де, ама нали процесът уж беше оздравителен? Значи ли, че тъкмо на генералите се признава заслугата за хигиенизирането на спецслужбите? За да не придава достоверност на противниковите тези, Бойко Борисов изпадна в незапомнена медийна летаргия и от няколко седмици мълчи.

Версията е спекулативна, защото



независимо откъде идва "течът" на информация,



фактите са налице: записани разговори, потвърдени срещи, намерени пушкала. Онзи, който е изнесъл информацията, може и да е нарушил буквата на закона, но е способствал за утвърждаването на законността. А не е ли това по-висшата цел? Последвалото гонение срещу Илиев и упреците към Танов целят да изместят акцента от същината към процедурата на скандала: обвиняват ги, че са нарушили омертата.

Напълно порочна е и политическата логика на соцръководството - да не се допуска оставките под натиск да се превърнат в сериал. Първо Р. Овч., сега Р. Петков. С подобни нелепи обяснения БСП поставя партийния интерес над обективната истина и отчуждава избирателите. За добро или зло партията има уникалния шанс да разсече порочните връзки между държава и престъпност, изтъкани не без участието на днешните им разобличители. Засега обаче няма окуражаващ знак, че това ще се случи. Уличеният в съмнителни контакти Румен Петков е наказан да пише дисертация, а генералите, издали истината, са заплашени от затвор. Ако кадровите промени в МВР се ограничат до заместването на сегашния вътрешен министър с Младен Червеняков, както се говори, това ще е сигурен знак, че "системата" ще остане непокътната, а омертата - съхранена.

Премиерските съветници трябва да са наясно, че триумфът на процедурата над същността в този скандал може и да закрепи за кратко кабинета, но в дългосрочен план ще е пагубен. А от разграждане на държавността няма никаква опасност. То държавност отдавна няма.