:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,725,589
Активни 555
Страници 10,492
За един ден 1,302,066
Истинската история

Наследството на господаря Кубрат

Около 630 година той управлява огромната държава Велика България, като преди това е прекарал дълги години в Цариград и е бил много близък до император Ираклий
Дръжката на меча и част от ножницата на меча на господаря Кубрат, съкровище от Малая Перешчепина, Държавен Ермитаж, Русия.
Засега не може да се установи точната година на създаването на Велика България - политическо обединение на всички степни племена между Волга, Кавказ и Дунав, доминирано от прабългарите. Това става изглежда между 631 и 635 г. Според Именника на българските ханове третият по ред владетел е Гостун от рода Ерми, който "бил наместник 2 години". Повечето изследователи пресмятат управлението на Гостун в периода 628-630 г. Самото име е в славянизирана форма, поради късната дата на преписите на именника. Разпространена е хипотезата, че това всъщност е Органа, вуйчото на Кубрат, вероятно брат на майка му. Но за това са необходими още доказателства освен далечното сходство на двете имена. Във всички случаи Гостун е първият реален български владетел след полулегендарните Авитохол и Ирник. Титулуването на Гостун като "наместник" е сигурно указание за отсъствие на независимост в управлението му. Дали е наместник на тюркския каган за българските племена в Западния тюркски каганат, или пък е наместник на малолетния Кубрат едва ли ще разберем някога, ако не бъдат открити нови писмени извори.

Веднага след Гостун управлява Кубрат от рода Дуло в продължение на 60 години. Трудно е да си представим продължителност на живота около 80 години в тeжките условия на живот през ранното Средновековие, в студените степи на Северното Причерноморие. Изглежда все пак 60 години са продължителността на живота на Кубрат. Впрочем подобни са данните за продължителността на живота на византийските императори от близките епохи. Макар средната продължителност на живота във Византия да не надвишава 35 години, при императорите от Македонската династия тя е 59 години. Средната продължителност на живота на императорите от Комниновата династия е много сходна - 61 години. Поради значителната изостаналост на европейския Запад в това време средната продължителност на живота на представителите на Саксонската династия в Германия е едва 40 години.

Няма как - трябва да приемем, че



Кубрат е роден около 600 г. и умира около 660 г.



Възможност за повече точност може да се появи само едновременно с нови извори.

Начело на новото държавно образувание се оказва Кубрат (според изписването на името в Именника на българските ханове). Византийските извори го титулуват "господар", а как самият Кубрат се е наричал всъщност не знаем. Кой е Кубрат? Много просто - племенника на Органа. Несъмнено вуйчото на младия владетел е много позната личност през първата четвърт на VI в. Племенникът му Кубрат ще го надмине и ще се превърне в най-известния източноевропеец през целия VI в.

Изглежда най-късно през 619 г. Кубрат е заведен в Цариград от вуйчо си. Но всъщност може би още преди 610 г., което съвсем задоволително обяснява близката му "дружба" с император Ираклий (610-641), който е роден през 575 г. За престоя на Кубрат в Цариград разполагаме с първокласен исторически извор - Йоан Никиуски. Неговата летопис е съставена малко след разглежданите събития, по-късно е преведена на един от южноетиопските средновековни диалекти. "Кетрадес [Кубрат], княз на мутаните [хуните] и племенник на Органа. Този човек бе кръстен още в детството си и бе израсъл в императорския двор. Той завързал нечувана дружба с Ираклий, който го беше обсипал с благодеяния."

Последното изречение всички изследователи цитират с особено удоволствие, без обаче някой да се осмели да изрече на глас подозренията си. Каква наистина е тая "нечувана дружба" между зрял мъж и младеж, почти юноша или дори още дете?! Не, не е това, което си мислите. Използваната от Йоан Никиуски дума за "дружба" (filia) придобива още от средата на VII в. значение на система от лични връзки, които играят определяща роля в обществения живот и в политиката. Без наличието на такива "дружби" практически не е възможно издигането в обществото, получаването на добра служба, а и решаването на всекидневните проблеми дори. Такъв вид "дружба" се смята за всемогъща, "ако тя свързва разумни и действени хора" (според добавката на Михаил Псел). "Дружбата" изисква задължително взаимни услуги, правенето на подаръци, ходатайства. "Нечуваната дружба" на император Ираклий с младият Кубрат осигурява крайно удобно пребиваване на племенника на Органа в Цариград. След смъртта на императора Кубрат пък се погрижил за децата и за втората съпруга на Ираклий - Мартина, макар че не успява да наложи синат й Ираклион за наследник на Ираклий. Остава верен на тази своя "дружба" и като господар на Велика България. След смъртта на Ираклий през 641 г. Кубрат установява изглежда същите отношения на "дружба" и с наследника му Констанс II (641-668).

Кубрат остава в Цариград вероятно почти до края на наместничеството на вуйчо си, т. е. до около 630 г. Във времето между 630 и 632 г. той се превръща в самостоятелен владетел на огромна държава. Граници на Велика България на север са степите до р. Донец, на запад - до Днепър, на юг - черноморското и азовското крайбрежие и на изток - до изворите на р. Кубан, заграждащи площ от почти 500 000 кв. км.



* * *

Въпреки относително бързия край на Велика България господарят Кубрат оставя значително наследство. Най-големият му син Баян (Батбаян или Безмер според именника) управлява три години след смъртта на баща си в 60-те години на VI в. След разделянето на държавата под хазарски натиск, но и поради вътрешни центробежни сили Баян остава като хазарски васал в "земята на предците". Котраг се заселва заедно с подвластните му племена отвъд р. Дон. Същото това население през втората половина на VIII в. ще мигрира на север и ще създаде Волжска България при устието на р. Кама. Аспарух се насочва към делтата на Дунав. Кубер се установява първоначално в Панония под властта на аварския хаган. Скоро се спуска на юг, заселва се в равнината между днешните градове Битоля и Прилеп и на юг от нея до Солун. Стотици амулети, керамика и оръжие се пазят в местните музеи като свидетелство за това. Петият син Алцек в крайна сметка се установява в днешна Северна Италия, византийско владение по това време.

От наследството на господаря Кубрат и днес е останало достатъчно. Разпадът на Велика България е и краят на българското време в източноевропейските степи и Северното Причерноморие. За да започне българското време отсам Дунав . . . и да не свършва никога.



Protobulgarica

Дълбоко съм уверен, че вече е време въпросите за произхода на славяните и прабългарите и тяхната тежест при образуването на българската народност да не се политизират. От археологическа, историческа и езиковедска гледна точка проблемът и без това е свръхсложен. Затлачването му с политическа тиня може да отложи във времето задоволителното му разрешаване, а постигането на общоприето мнение да остане в необозримото бъдеще. Жалко е, че малка, но креслива група "прабългаристи" принизява тежък научен проблем до дискусия в студентско кафене, обслужвайки абсурдни антибългарски конюнктурни политически интереси. Разглеждането на изумително сложната прабългарска проблематика отново сякаш се поръчва и плаща от партийни централи, разглежда се в скъпоструващи издания с искряща тенденциозност.

В предговора към книгата си "Прабългарите през V-VII в." проф. Р. Рашев писа през 2005 г.: "Радикалният нов прочит [на прабългарската проблематика - бел. м.] създава объркване и несигурност, което преминава в недоверие. То се подсилва и от факта, че "новите прабългаристи" са предимно неспециалисти - икономисти, лекари, военни, юристи, художници. На това трябва да се отдадат такива особености на тяхната работа като твърде свободно тълкуване на писмените източници и предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответната подготовка, произволна датировка и етническа атрибуция на паметници. Резултатът е . . . в крайна сметка деформация на историческата картина . . .". Едва ли може да се каже по-добре.

Огромната част от "изследванията" на всички тези икономисти, лекари, военни, юристи и художници са "кен лий" в историята. А резултатът се наблюдава всекидневно и неограничено в многобройните исторически форуми в мрежата. Екзотичните историци и археолози би било добре да не ходят час по час в партийните централи и да си закачат на стената по един портрет на Богдан Филов за поука.

Тенденциозните исторически изследвания не са помогнали съществено и задълго на нито една от политическите каузи, но са направили много от тях да звучат смешно.
 Част от съдовете и коланните украси, съкровище от Малая Перешчепина. Държавен Ермитаж, Русия.
 Музейни копия на част от съдовете от съкровището от Малая Перешчепина в Националния исторически музей. Отпечатъци от оригиналите бяха взети при гостуването им през 1988 г. с личното разрешение и съдействие на тогавашния директор на Ермитажа акад. Б. Пиотровски.
80
10385
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
80
 Видими 
03 Април 2008 00:34
Всички сме от Балхара.
03 Април 2008 00:57
Неговата летопис е съставена малко след разглежданите събития,


Думата "летопис" е от мъжки род, все пак и още от Аспарухово време.
03 Април 2008 01:06
Смятам че е редно авторът да коментира "Този човек бе кръстен още в детството си и бе израсъл в императорския двор." вместо да се впуска в объркани обяснения какво значело "дружба" и какво не значело.
Ама нали ще се пропука цялата грижливо изваяна картина за ордицата от диваци кръстена ЧАК през 9 век...
03 Април 2008 01:14
Следното умозаключение е блестящ представител на премъдростите на "специалистите" по "прабългарска" "история":
Комнините живеели средно по 60 години, следователно и Кубрат е живял толкова.
Те на това му се вика железна логика. Те на такава логика се гради нАуката за прабългарите.
03 Април 2008 01:29
Не свършва ли тази статия точно където става интересно? Бидейки Кубрат християнин, каква е гаранцията, че синовете му са езичници? И след като в 630г. съсществува държава България, (Велика е добавено в последствие, пък дори и да не е), защо считаме 681г. за начало на Първата Българска Държава, като тогава е подписан мирен договор между две страни? Авторът е изнесъл известни вече факти, а истинските проблеми са споменати между другото.
03 Април 2008 01:30
Този път напълно се солидаризирам с Петрински

Но съм съгласен и с колегите, които се интересуват от съкровището на Кубрат от Мала Перешшепина (Полтавско), предполагаемото съкровище на Аспарух от Вознесенка (Запорожие), от наследството на Волжка България - дето имало грамадни за времето си средновековни градове в 10-13 в., с по 50 хил. и повече жители - и от етнографията на чувашите. Това има място в историята ни.

Доброжелателния интерес към тези народи ще ни помогне да изучаваме обективно взаимодействията ни с тюркските и други евразийски народи в разните времена и днешния ни етнически състав.

Доброжелателното отношения на руските (казанските, чувашките...) и украинските историци към нашето наследство, връзките ни с българите в Молдова, Украйна и Русия, които се гордеят с това наследство, са също важни.

Има и бизнес страна - Ислам Каримов искал да внася всичкия си памук в ЕС през Варна. Това не е фантазия - Русия обновява жп линиите си (с японска помощ) и иска да превърне Транссиб в основна евтина и скоростна артерия между изтока - Япония, Китай и Корея - и ЕС. Сега влаковете вървят една седмица от Москва до Тихия океан, утре може да е три дни. Южната врата на Русия към ЕС сме ние, така се обикаля Украйна и се опростяват формалностите и смяната на талигите. Челябинск - Волгоград - Новоросийск ще стане натоварено направление.

Миналата седмица обясних на нашия руски гост от Чикаго защо титлата на руските царе - от Иван Грозни до Николай Втори - съдържала и "Български" (велик княз и княз). Заради Волжка България, чиято държавност била всмукана в московското царство.

Император Ираклий - по рождение арменец - се смята, че направил гръцкото койне официален език в Източната римска империя. Титлите и документите на Юстиниан Велики били латински, на Ираклий станали гръцки точнопо времето, когато Кубрат бил при него или вече създавал Велика България.
03 Април 2008 02:02
Чичо Фичо
Миналата седмица обясних на нашия руски гост от Чикаго защо титлата на руските царе - от Иван Грозни до Николай Втори - съдържала и "Български" (велик княз и княз). Заради Волжка България, чиято държавност била всмукана в московското царство.

Император Ираклий - по рождение арменец -

Фичо,
Много добре си направил и продължавай с просветителската дейност.
Ако този път си пропуснал, другият път ще им обясниш, че и Киевските владетели даже и след покръстването от българите и чак до 12-ти век са се титуловали "кагани", а не "Велики князе", въпреки че така пише в българските учебници.
"Кагани" са били не защото са били "тюрки" или "шведи". Българи са били, но са били васални на владетелите на Волжка България, а тя до 922 г. окончателно се ислямизира, а езикът й (българският) се арабизира. Арабите са ги наричали "кагани", а знаеш, че и юдейските владетели на Хазария също са се наричали "кагани". От там иде бъркотията.
Много по-ранният Кубрат и неговите синове никога не са се наричали "кагани", разбира се, а "кана сюбиги" (Кан велики)

За "арменския" произход на Ираклий от Кападокия викам да проведем още един разговор на 4 очи с Гарабет, Киркор, Кеворкян и Казасян, защото имаме известни съмнения.
Немците казват " Flavius Heraclius war wahrscheinlich armenischer Abstammung", а англичаните - " there is little specific information known about his ancestry".

Редактирано от - чорбаджи Мичо Байзадето на 03/4/2008 г/ 02:04:14

03 Април 2008 02:49
Hugin
Смятам че е редно авторът да коментира "Този човек бе кръстен още в детството си и бе израсъл в императорския двор."

Hugin,
Предлагам за коментар малко по-друг цитат от архиепископ Йоан на гр. Никиу в Долен Египет. Йоан Никиуски е бил близък приятел на император Ираклий и на неговите приятели, т.е. и на кан Кубрат, когото очевидно е познавал лично:
"Кубрат, владетелят на хуногундурите и племенник на Органа, е бил кръстен и възпитан в Константинопол, в недрата на християнството … Със силата на приетото от него животворно кръщение той победил всички варвари и езичници”.
(Ibidem p. 378.4, „La Chronique de Jean, eveque de Nikiou: notices et extraits des manuscrits de la Bibliotheque Nationale”. Texte é tiopien publié et traduit par M.H. Zotenberg, NEBN, Paris 1879. P. 378 / Paris 1883; „The Chronicle of Ioannis Bishop of Nikiu.”, Translated by R. H. Charles, 1916)

Ценната информация, която тук ни дава архиепископ Йоан е, че християнинът Кубрат, най-близкият приятел и съюзник на Ираклий, начело на своите войски християнски войски от българи хуногондури, кутригури, готи, анти и склавини от Тракия, Мизия, Илирия и Дакия "победил всички варвари и езичници".
Под "варвари и езичници" следва да се разбират:
- Тюрките;
- Панонските псевдо-авари;
- Сасанидите в Персия.
С разгрома на Сасанидите Кубрат практически постави краят на Персийската империя след почти 12 вековна борба, която премина през няколко етапа:
- През 6-ти в.пр.н.е царицата на тракийските гети (масагети) Томира разби Кир Велики и му отряза глават в битката при река Хеброс (а не при р. Абракс в Армения) и в чес на победата си построи триумфалния си град Томи (Кюстенджа);
- През 5-ти в.пр.н.е. тракийците позорно биха Дарий и го прогониха в Мала Азия;
- В похода на Ксеркс срещу Атина тракийците от Лариса вече бяха негови съюзници против елините;
- През 4-ти в.пр.н.е. Александър Велики с македонската фаланга и тракийската конница разби "безсмъртните" на следващия Дарий.
- След това ходиха с него до Памир и Имеон, респ. до Българа в днешен Афганистан. Някои от войските останаха там, а другите се върнаха в тракия без Александър;
- През 6-ти век Юстиниан изпрати срещу Сасанидите генералите си от Тракия Белизар и Мундо с тракийски, мизийски и илирийски войски - готи, хуни, кутригури.
- през 7-ми век Кубрат ги довърши окончателно.

След толкова продължителни взаимоотношения с персите, мисля, че "индо-иранският" произход на българите може да се счита за доказан.
Ета как лесно може да се помирят автохтонната теория на Ганчо Ценов с Памиро-Хиндокушката теория на Петър Добрев за ужас на "монголско-татарско-славянската".
03 Април 2008 03:44
Засега не може да се установи точната година на създаването на Велика България - политическо обединение на всички степни племена между Волга, Кавказ и Дунав, доминирано от прабългарите. Това става изглежда между 631 и 635 г.

Да видим какво пише за Кубрат византийския Патриарх Никифор през 8-ми век в Opuscula historica:
"И като се научил [Кубрат] за желанието на народа си ДА ОСВОБОДИ БАЩИНИТЕ СИ ГРАДОВЕ, ВЗЕЛ ЦЕЛИЯ РОМЕЙСКИ НАРОД, .... подигнал се против Аварите и ги изпъдил С ПСУВНИ ИЗ ЗЕМЯТА СИ"

Под "ромейски народ" явно се разбира българският народ, който тогава е бил основното население на Римската империята до самите стени и вътре в Цариград.
През 626 г. абарският кан, чийто политически център е в Панония, обсажда Константинопол заедно с българските войски от Панония, които уж са му васални, а всъщност те са му основната армия.
Всички български князе от Балканските провинции и не без участието на Ираклий, избират за свой върховен предводител "господаря на хуногондурите" Кубрат, който почти 2 десетилетия от дете е подготвян за тази си мисия в императорския двор заедно с престолонаследника и бъдещ император Ираклий.

Кубрат излиза от стените на Цариград и застава начело на въстанието на българите в Тракия и започва "с пувни" да гони абарите "из земята си, за да освободи бащините си градове". Панонските български войски също се присъединяват към Кубрат и така прочистват най-напред Тракия, Мизия и Илирия от абарите, като ги изгонват на северозапад до Дунава.

Кубрат повече няма работа южно от Дунава, понеже той е приятел на Ираклий и главното оръдие на Римската империя в момента срещу враговете й, а народът му си остава да си живее мирно до стените на Цариград, както и да осигурява войски за операциите.
Затова Кубрат се изнася северно от Дунава и там разполага столиците си. От там той разбива тюркския хаганат и Сасанидите в Персия, а брат си Шамбат изпраща към Панония и Централна Европа срещу абарите.

Шамбат водил успешни 30-годишни войни с абарите и франките като освобождил огромна територия в Централна Европа, включваща земи от Украйна, Полша и другите сегашни държави дребосъци. Когато Кубрат му заповядал да се върна, Шамбат отказал и се обявил за самостоятелен владетел на държавното образование "Дулоба", за което бил наречен "Кий" ("Отцепника" ).
Към 33-та година обаче Шамбат Кий претърпял поражение и се подчинил на брат си Кубрат.
Кубрат го помилвал и го пратил губернатор на една област около един аул, където Шамбат Кий изградил нов град и управлявал там още 18 години.
След смъртта му цитаделата на града била наречена "Бащу" (второто име на Кубрат), а целият град - Киев.
След смъртта на Кубрат, Шамбат бил съюзник на Аспарух в братоубийствените междуособни войни срещу брат му Бат Боян и хазарските му съюзници.

Така че населението на Кубратовата Велика България е обхващала по-точно територията между Дон и Панония и Бавария, а на юг - до трите морета.
Граница с телени мрежи между Велика България и Римската империя не е имало, защото са били съюзници и са имали общо население на Балканите.

След смъртта на Кубрат и Ираклий, 3-мата сина на Кубрат (и 2-мата осиновени) не са имали повече ангажименти към Константинопол и неговите управници.

Редактирано от - чорбаджи Мичо Байзадето на 03/4/2008 г/ 15:10:33

03 Април 2008 05:40
Титулуването на Гостун като "наместник" е сигурно указание за отсъствие на независимост в управлението му. Дали е наместник на тюркския каган за българските племена в Западния тюркски каганат, или пък е наместник на малолетния Кубрат едва ли ще разберем някога, ако не бъдат открити нови писмени извори

Кан Органа, вуйчото на Кубрат е бил негов регент, докато Кубрат навърши пълнолетие. Кубрат е бил даден заложник в Константинопол още като дете, където израстнал заедно с бъдещия император Ираклий и от там идва „Нечуваната им дружба”.
Както кан Органа, така и цялото му обкръжение са били приели християнството при посещението им в Цариград.
Кубрат е бил християнин-монотелит. Монотилит е бил и Ираклий и при неговото управление над половин век това е господстващото и считано за православно християнско течение в Константинопол. Монотелити са били и Патриархът и целия двор, а "православните" са били преследвани. „Нечуваната дружба” на Кубрат и Ираклий е скрепена и от общата им вяра – монотелитството.

Монотелитите са изповядвали, че Бог-Отец и Бог-Син имат 1 воля , а не 2 воли, както изповядвали православните по Никейския канон.
Естествено, християни-монотелити са били и всичките синове на Кубрат.
Кубрат е имал 3-ма рождени синове – Боян, Котраг и Аспарух.
Вуйчо му кан Органа, когото Кубрат много обичал, имал син, който загинал в битка и оставил 2-ма сираци – Кубер и Алцек. Кубрат осиновил Кубер и Алцек и така синовете му станали 5-ма.

Боян останал при северното Причерноморие и се съюзил с хазарския юдейски клан – това са Черните българи
Котраг се разселил с неговите българи към река Идел, която нарекли болга (Волга) – това са Белите/Сребърните българи.
Аспарух посегнал директно на Римската империя, за да интегрира живеещите в нея българи – това са Златните българи.
Кубер потеглили към Панония, а от там с част от българите си слязъл по Поморавието в Македония.
Алцек потеглили също към Панония, но продължил с част от българите си през Бавария в Италия, където се заселил при старите си съюзници от Панония – лангобардите.

Император Константин IV Брадатия (Погонат) ликвидирал монотелитството в Цариград и възстановил догмите на Никейския и на Халкедонския събор.
През 679 г. едно малко военно подразделение българи пристигнало откъм Мизия при Одрин и се заселило там при другите римски българи.
Константин Погонат разбрал, че тук нещо се крои и изпратил местната войска да го прогони. Обнадежден от лесната победа и за да предотврати бъдещи опити за нови заселвания, Константин с цялата си армия и флот решил да нанесе удар на главните сили на българите на северния бряг на Дунава, въпреки че бил предупреждаван да не води „война с България”, т.е. с българите християни-монотелити.
Последвал тотален разгром на римската армия и мирен договор в крепостта „Теодориада” във Варна (Одесос).

След разгрома, на 7 ноември 680 г. Константин Погонат свикал голям църковен събор в дворцовата зала Трул в Цариград. На него присъствували около 150 духовници. Учението на монотелизма било отхвърлено и неговите ревностни привърженици, като Сергии, Пир и др., били предадени на проклятие. Решенията на събора предизвикали силно недоволство сред някои среди и антиохийският патриарх Макарий отказал да ги признае. На събора се изказал и неговият представител презвитер Константин Апамейски, който казал следното:

"Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки."

Какво е казал на българските историци Константин Апамейски преди повече от 1300 години?
Казал им е,
- че е опасно за Римската империя да води война с Велика България;
- че трябва да настане мир между [/size=2]тия, които изповядват една воля (българските християни монотелити)[/size=2] и тия, които изповядват две воли (римските отскоро пак „православни” християни).

Какво са разбрали нашите „историчари”?
Те разбрали,
- че тия, които изповядвали една воля, били „християнски гърци-византийци”;
- че тия, които изповядвали две воли, били „шепа монголски тюрко-татарски езичници и варвари, почитатели на Тангра” и „огромно славянско море от езичници и варвари, почитатели на Перун”;
- „Езичниците и варварите” решили да си измислят нова държава, като „огромното славянско море” се подчинило на шепата „монголски тюрко-татари”;
- Шепата „монголски тюрко-татари” си дали името на държавата, след което изчезнали в „огромното славянско море”;
- За да протече по-безболезнено изчезването на „монголските тюрко-татари”, те най-напред помолили „християнските гърци-византийци” да ги покръстя, след това се разбунтували срещу покръстването и взаимно се изклали.

Те така възникнала "славянската" нация.

Редактирано от - bot на 03/4/2008 г/ 10:43:48

03 Април 2008 05:41
Има още десетина хлебни години за историците от всички отбори. После вече ще е налице достатъчно представителна и пълна генетична карта на народите от която ще се види кой какъв е и откъде идва.
03 Април 2008 05:56
чорбаджи Мичо Байзадето,
еваларката ти бичим за усърдието.
Всъщност, ако съм те разбрал, не искаш ли да кажеш че всичко което са ни учили в У-ще за Българите е долна коминтерновска лъжа?
Второ, има ли сериозна научна общност която да изучава и поддържа тази нова споделена от теб теория?
03 Април 2008 05:59
чорбаджи Мичо Байзадето,
още един въпрос: има ли уеб сайт или форум където тази теория е застъпена и коментирана, подкрепена с оригинален доказателствен материал?
03 Април 2008 06:02
Дълбоко съм уверен, че вече е време въпросите за произхода на славяните и прабългарите и тяхната тежест при образуването на българската народност да не се политизират.

Засега знаем, че е имало и има българи, които са имало много дълга история и развитие.
В праисторическите времена може да е имало "прабългари", както казват, че е имало и "прачовеци".
Единственото, което знаем със сигурност е, че никога не е имало "славяни" преди 17-ти век.
"Славяните" са измислени 3 века след падането на българската държава и никой не ни е питал съгласни ли сме или не сме, тепърва да ставаме "славяни".
Българите изпитват органическо отвращение от всякакви национал-социалистически, комунистически, фашистки, шовинистически и расистки теории и никога няма да приемат да бъдат причислявани към някакви си измислена в канцелариите "славянска раса".
03 Април 2008 06:19
Споко. И да искаме - нема кЪк да се пишеме славяни. Мацедонците не дават.
03 Април 2008 06:36
garamel,
Има много форуми и стотици теми, по които форумците спорят.
Ето ти няколко от тях с 4 примерни теми:
- СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ПАПСТВОТО И ФАРИСЕЙЩИНАТА НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ
- ВЪПРОСА ЗА МАЙЧИНСТВОТО или ЧИЯ Е БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ?
- Княз Борис І и Княз Михаил - двама князе на две Българии
- Измислената история за покръстването на българите

Вземи си няколко дена отпуска и прочети и статията Готи.
Тука има много информация и стотици първокласни източници.
Доколкото разбирам от "Беседа"-та към "Готи", май че се канят да я затрият, защото не им отговаряла на официалната "нАука".
03 Април 2008 06:44
Щом нивгиш е нямало славяни, то какво излиза - че езика, който се говори в различни разновидности от Полша до България и от Хърватска до Русия, е Български?
03 Април 2008 07:28
Ново двайсе!
Чорбаджи, мерси за линковете!
03 Април 2008 07:48
Има бе Иезуите, има. Езикова общност.
Руснаците (кой друг) влагат много средства и сили в осветляване на славянския "проблем" (популационна генетика, археогенетика, лингвистика и т.н.) и чувам са доста напреднали. Има обаче и непреодолими пречки, които и самите руснаци отбелязват - южните славяно-говорящи и севрните славяноговорящи принадлежат на 2 много различни генетични линии; това добре; пак обаче според руснаците южнославянските езици са далеч по-древни като версия от севернославянските, т.е. езиците на северните славяни са дериват на езиците на южните. Не съм лингвист и не е моя работа как го установяват. Третия нерешим проблем е "венетския" -германците още наричат славяните "венети", а, за разлика от антите и склавините, венетите са добре документирани и проучени - даже и един град има, кака да се каже, Венеция, ако ти говори нещо. Венетите са племена от западните балкани, които колонизирали истрия и северна италия, съвременници и конкуренти на елини, латини, римляни и т.н.
Когато рим се позамогнал им понабил каските и венетите потънали в дънгори тилилейски, т.е. станали комшии на германските племена и се преселии в прибалтика. Самото име "венети" им го дали римляните, от Венус (Венера) - заради темперамента и емоционалността им, един вид "емоционалните"...да ама за византийските хронисти "венетите" са вече "славяни" заедно с антите и склавините, т.е. каша..Мажорната хипотеза е, че германците не са отчели, че съседи от изток вече не са им венетите (които са евентуално избити от славяните) а "ново" племе - славяните, и по инерция са продължили да наричат източните си съседи "венети" ; минорната хипотеза е, че това, което някога е било венети се е поомешало с местните балтийци и немци, позагубило е културната лъскавина на античния свят на средиземноморието и е поопростило езика и живота си съгласно гористите условия; тая смесица се е превърнала в славяни, които обаче говорят езика на пришълците-предшественици-венети-който си е балкански....
Проблема с (пра-)българите обаче е доста по тежък, щото няма кой да го осветли, освен самите българи, т.е. ние, защото никой извън българия не се интересува от него, и според мене така и ще си остане неосветен. Италианци и румънци се ровят в тракийската загадка и я разбулват малко по малко. Това което го твърди бейзадето на мене нищо не ми говори. А и едва ли има значение, защото и без друго ние българите сме се появили на бял свят преди 20 години и сме атланти, изпълзели от царичината дупка, където сме се зародили следствие произволна игра на стихиите и четирите елемента.
03 Април 2008 07:57
Ах, къде е днеска Хана
мафиотите да прати във зандана?
03 Април 2008 07:58
Редник , според мен не е минало без игрички И с Петио еуемент.
03 Април 2008 08:26
Българославянската каша обаче е по-голяма, отколкото дори бейзадето си представя, според едно интердисциплинарно изследване на италианците от 2003 Натиснете тук въоръжението на тракийските гладиатори, мечове, ризници и т.н. материална култура по италианските музеи говори за централноазиатски / степите на скития произход на "траките" т.е. за използване на скитски технологии, ноу-хау със хората от степите; оттам и хорсманшипа на траките и специалното място на коня в тракийския светоглед, където, в известен смисъл, коня е се ползва с предимство пред жените...за да бъде кашата още по-голяма, малкото известни тракийски думи са подозрително близко до славянските, вкл тези, които са останали по топографията на българия - тракийското струма/стримон=славянското струя; тракийското "марица"=славянското "море" и т.н. т.е. по някакъв мистериозен начин езикът на славяните е пристигнал на балканите десетина века преди официалната им поява..
Кашата обаче става ептен голяма според лингвистите, тъй като много от западноевропейските селскостопански/градски термини са от "славянски" произход, т.е. "дивите" славяни са на едно по-високо културно ниво от комшийските германски и келтски племена, които "заемат" цивилизационни понятия от славяните - типичния пример са "стоун" - камък на английски, което според лингвистите е заемка от славянското "стена" т.е.западноевропейските племена за сефте са чули за каменен градеж от хора, говорещи "славянски"славяните; "оригиналната" англосаксонска" дума за камък е...хамер, което, след заемане на дублетната форма "стоун" се е превърнало в "чук' и т.н.
Пойнта на лингвистите е, че езикът на славяните е много по "градски" от езика на келти и германци, много по културно натоварен, "стар". говорещ за висока и древна уседнала култура..възможно ли е това да е езикът на автентичните хора от блатата край висла и прибалтика, предполагаемата родина на славянството ? Съмнявам се....
03 Април 2008 08:42
Редник, . Както обикновено, написаното от теб е адски интересно, завладяващо е, обаче, имам едно опасение, което искам да споделя - тресавищна е почвата на славяно-българския генезис, на всичките там археолингвистики и сравнителни палеоевгеники, сам не усеща човек, кога затъва до под гръцмуля и минава в друго състояние на духа и съзнанието... е, виж двамата ни е-ерудита тук по-горе докъде са се докарали. Нали не си се поддал и ти на тази омая?
А и редовия български труженик баш го брига каква е "истината" за отпреди 2000 години, още повече, тя тъй или иначе обективно е неустановима.
03 Април 2008 08:52
Воци дет се, вика, за цялостно творчесто, вкл. последните две реплики -на теория за "историците" има хляб още 10-тина години, докато популационната генетика и археогенетиката понаместят чарковете; всеки "исторически" "труд" е като състезание по художествена гимнастика - некви скачат, правят чупки и хвърлят по някой гюбек, и съдиите викат бравос или долу; докато поп. генетиката е като бягане на 100 метра - чия теза "пичели" и чия губи го определя не политическото либидо на съдиите -т.е пристрастията им и конюнктурата, а хронометъра....политиците обаче ще си останат на хоризонта и след десет години, (историята на племето е твърде важна за тях) та малко се съмнявам, поне за България, да се доближим до "истинската" си история...а и не само за нас се съмнявам; в историческия прочит има твърде много политика. Без майтап - персоналното ми мнение е, че българския етнос е много млад, на два три века - заченат и оформен в недрата на турската империя. Никакви 13 века, няма континуитет в колективната ни памет между първо, второ и трето царство, нишката в народната памет е скъсана, а племето - това е паметта му за себе си; диса е форматиран твърде много пъти; имаме една единствена народна песен за цар - за иван шишман - и тя със съмнителна автентичност, затова пък имаме песни за някой си цар Костадин (т.е. Константин, последния ... византийски император)
В народната памет градът на царете ни не е Търново или Плиска, а..Цариград (т.е. Константинопол)...т.е племето не помни българския си период, за него е научило от книжчицата на отец Паисий, автентичните му спомени са за царе Костадиновци, Царигради, крали-марковци и т.н. т.е. колективния спомен е за "византийско" минало, а не за "българско", което е тъжно...и говори колко млада нация всъщност сме.
03 Април 2008 08:54
Е, успокоих се
03 Април 2008 09:02
Редник , напълно съгласен с тезата за рестартирането.
Макар че корените ни са некъде в траките оттогава толкова вълни са ни заливали , че не можем да говорим за приемственост в нито едно отношение на човешката дейност. Паисий поставя началото на формирането ни такива каквито се виждаме сега .
03 Април 2008 09:14
Харесва ми желанието на автора всяка седмица да ни поднася нещо забравено и много спорно от българската история. Но нека си отговори сам на въпроса защо пискливата българска общественост сама търси отговор за изворите на нашата нация и история - може би има достатъчно коректни и достоверни трудове на академици и професори, може би всичко е изяснено и много други въпроси. Пискливците сме жадни за българското и България, затова се ровим я в трудове на татарстански учени, я четем д-р Ганчо Ценов и няколко други автори. Нека бъдем коректни и да се уважаваме. Май по-добре да не си пречим.
03 Април 2008 09:19
преди години използвахме хан Кубрат, защо сега да се променя думата "хан"
03 Април 2008 09:20
Докторе Перемянов, абе когато си прав, прав си;
Воци и за тебе така
03 Април 2008 09:30
Много интересантни неща , браво на всички с мнение по темата ! Моля ви по -често да коментирате в дълбочина статиите на Петрински .
03 Април 2008 09:34
Тия реплики с доктора и воци за реформатирания диск ми напомиха нещо. Kой както иска, така да го разбира:
Григорий Цамблак, 14 век, за края на това, което наричаме второ царство ".....Варварският цар, възгордян от победите си и от завладяването на много народи, понеже беше слушал за Търново, за голямото му величие, за твърдостта на стените му, за красотата му и за самото му местоположение – извънредно труден за превземане..а освен това – големи богатства и многобройно население .. пожела доброненавистният да го разори. Затова, , , , всичките си източни войски.... тях пристигна и ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи. И на голямо пространство бяха свирепите. Разяреният варварин заплашваше, че с огън ще гори, обещаваше, че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни. И най-после превзе града......И веднага йереят беше изгонен от църквата, която завзеха творците на безсрамието. В ръцете на чуждеземците падна кивотът на Завета, във властта на асирийците се оказа светинята на светините и което е най-вярно – светините бяха предоставени на псетата.

(Патриарх Евтимий)... дори се яви пред ..варварина-завоевател.. и укроти неговия порив, дишащ убийство, и страшния вид на варварина превърна в благоприлично държание, ... Защото и варварската ярост обикновено се срамува от добродетелта на такива мъже....И когато видя отдалеко, че Евтимий иде с обичайното си благочиние и мъдро самовглъбение, без да погледне нито едно от зрелищата пред него, които привличаха очите и слуха на малоумните, а ги отминаваше, сякаш те бяха изписани върху стените, тогава царят не продължи да седи, а веднага стана и с благовиден израз на лицето му отдаде почит и го удостои с най-близкия стол. И той изслуша молещия се за народа, макар че не изпълни докрай реченото...."




Редактирано от - Rednik South O.Z. на 03/4/2008 г/ 09:36:07

03 Април 2008 09:42
Какво общо имаме ние с тези благородни и достойни мъже? Отново Цамблак:
"...
...Военачалникът – турчин, който беше поставен от турския цар да управлява града (Търново) – повика при себе си божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и по благородство ......... И те вървяха, следвайки вестителите, в неведение, както овцете вървят след тези, които ще ги колят, и всички, носейки своята кръв, бързаха да се доверят на убийствените десници. Щом ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр посред църква ги изкла и, по-точно казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта, а в забава на ножа превърна гърлата им. Жертви одушевени, словесни жертви, изгорени изцяло, кръстили се повторно в своята кръв; пролели посред църква кръвта си .....Мъчителят хвърли техните трупове за храна на птиците небесни......О, воини, които вярата опазихте и броя си не намалихте! Чуйте и броя им: сто и десет бяха те, чиято кръв обагри църквата. ..(Патриарх Евтимий) грабнат от войниците, той благодръзновено застана пред мъчителя, без страх в душата си, без да се измени от боязън и със спокойствието на лицето си проявяваше благодатта на Духа, Който живееше в него. А когато съблякоха одеждите му и го отведоха на градската стена, за да бъде позорна неговата смърт, и приготвиха всичко необходимо за посичането му, нима промени лице, нима се разтрепера, нима показа с нещо обич към живота? Съвсем не: защото беше ученик на Павел и като него бързаше да се отдели от тялото и да заживее с Христа. И това пролича от думите, които каза на варварина: "О, несправедливецо, защо така безумно и долно унизи величието на моето достойнство? Подобаваше по-напред свещеникът да се пожертвува, а след това да го последват жертвите, трябваше пастирът да върви пред овцете и бащата – пред децата. Те всички бяха първо на мене поверени, затова и на мене първо приличаше да изпия чашата на заколението: защото работникът, който се труди, трябваше пръв да вкуси от сладкия плод!"

Това говореше великомъдрият и призоваваше палача и главата скланяше, като протягаше с готовност шия. И оня дойде и беше вече готов да нанесе смъртоносния удар. Но Този, Който някога порази и направи неподвижна ръката на оня беззаконен цар, простряла се да улови пророка, и тази убийствена десница по същия начин превърна в неподвижна и неспособна за действие, сякаш беше някаква ръка на мъртвец, прилепена към живо и движещо се тяло. ...Това хвърли в ужас оня горделивец и цялото измаилтянско сборище и ги накара повече да не стоят и да избягат от самото място, а на блажения (Патриарх Евтимий), като наметнаха одеждите, му казаха да върви свободно, където иска..... Като видяха мъжеството на този велик човек, презрението му към смъртта, вярата му в Бога и грижите Му за Своите чада, а също така и преславното чудо с ръката на палача, увериха се, че християнската вяра е истинска.... И то пролича от това, че избягаха и от мястото... А някои, като помислиха, че ще изпитат по-голям гняв от небето, ако още мъчат архиерея, оставиха го и сами предпочетоха да избягат.


03 Април 2008 09:45
Краят на автентичния средновековен български етнос,
Григорий Цамблак, свидетел:
"...И както стана после? След това чудо варваринът заповяда да се изселят жителите на изток, защото така изискваха и царските повели, а пък божият човек да бъде изпратен на заточение в Македония.... И той тръгна заедно с хората като втори Йеремия – гледка, предизвикваща сълзи дори у камъните на оня град..... Защото се разделяха деца от бащи и братя от родни братя; при това не всички заедно биваха отвеждани, та поне като се виждат, да се утешават в скръбта, но едни, които се отличаваха по род, богатство и красота на лицето, се откарваха, а други се оставяха. Ония дни бяха дни на плач! Защото има ли нещо по-горчиво от изселването и по-тежко от раздялата с родни, когато споменът за отечеството и близките пробожда винаги сърцето като жило? И ето, прегръщаха се един друг, целуваха се, прощаваха се, с ридание огласяха местността. Сред тях, подпирайки се на жезъла, вървеше пеш великият Евтимий, обливан в сълзи и с душа, наранена от хиляди стрели. Но не от тях страдаше той, нито от болест и старост беше сломен, а защото бе изтерзан от страданията на хората и от крехката възраст на децата...

И когато стигнаха до мястото, където въпреки желанието си пастирът щеше да се раздели с тях – о, кой без сълзи би си спомнил това! – всички паднаха в краката му, обливаха ги с дъжд от сълзи, допираха устни и лица, целуваха му ръка, наричаха го пастир и учител, чедолюбив баща; и раздялата си с него смятаха за раздяла с душата... Едни от жените слагаха пред него децата си, а други, които бяха по-близо, се удостояваха да се докоснат до ръцете му, трети – до дрехата му, която напояваха с горещи сълзи като някоя ръка на светец; други, поради силната вяра, изтръгваха тревата, на която стоеше; някои пък, притискани от народа, като не можеха да се приближат, с вопъла на горчивите сълзи молеха отдалеко за последен благослов и прошка искаха, понеже предчувствуваха в душите си, че няма вече да го видят жив.... А....Евтимий се помоли заедно с тях. После стана от молитвата и им даде последен благослов. И когато един от народа се обърна към него и ридаейки извика: "Кому ни предаваш, добри пастирю?", той отвърна: "На света троица ви предавам и сега, и навеки!".
03 Април 2008 10:22
Разпадът на Велика България е и краят на българското време в източноевропейските степи и Северното Причерноморие. За да започне българското време отсам Дунав . . . и да не свършва никога.



Българското време ще свърши след около двайсетина години и ще настане циганското време...
03 Април 2008 10:53
Къде са Огуреца, Лудогорския и сие да ни разкажат колко много сме получили, как сме благоденствали след края на Второто царство в сянката на падишаха. Няма ги. Тази тема не е интересна за ДПС, затова ги няма. Виж ако става дума за пенсии и осигуровки на български турци...
Чорбаджи
Редник
03 Април 2008 11:35
браво на чорбадията и редника - продължавайте в същия дух
03 Април 2008 12:25
ГусинПетрински, струва си да сепозамислиш, щом като известния универсален всезнайко Фичко е съгласен с писанието ти и те поздравява.
03 Април 2008 12:49
Българинът се е появил на Балканския полуостров преди човека.
Много ми допадна описанието за края на Волжска България
...чиято държавност била всмукана в московското царство.

Мисля, че е навременно да поканим Волжска България в НАТО да засилим източния фланг.
03 Април 2008 13:00
благодарение на хора като Другаря Тодар Живков /neminona/, чорбаджи Мичо бейзадето и разбира се редник саута и на мен, и на много хора са ни са се отворили очите за много факти, за които от дълги години стръвно и безцеремонно се лъже от кой ли не. И оплитат в лъжи народа още от деца.
03 Април 2008 13:55
Досега стисках зъби и не реагирах на редовните изстъпления на Петрински, но вече не се търпи. "Професионалистът" Петрински отново ни занимава с овехтели отдавна признати за негодни хипотези от времето на баба му.
Хипотезата, че Кубрат е пребивавал в Цариград и бил покръстен и даже имал некаква си дружба, докато бил на 10 години?! с императора е пълна измишльотина. Ако забелязвате в цитирания от Петрински “етиопски” извор името Кубрат дори не се споменава!!! Говори се за някакъв “Катредес”?!

Това са нашите историци, дами и господа! А после, под статията взели да се жалват, че с исторически изследвания се захванали “непрофесионалисти” – лекари, учители, икономисти. Ами това е много показателно и съвсем не е случайно явление. У нас дипломираните “историци” са толкова некадърни, че някой друг трябва да свърши това, което те очевидно не могат.
03 Април 2008 14:02
А после, под статията взели да се жалват, че с исторически изследвания се захванали “непрофесионалисти” – лекари, учители, икономисти. Ами това е много показателно и съвсем не е случайно явление.
Показателно е наистина - всички се жалват от лекарите, ходят по баячки и се лекуват сами, като закъсат съвсем, търчат при лекар. Всички разбират от икономика, тълкуват пазарите по-дълбокомислено от Грийнспан, Бернанке, Трише и Сорос, взети заедно, пък реват, че нямат пари и ги излъгали с кредита, щото не чели договора. На мен пък куп познати са ми давали акъл за компютри, а после плачат да им преинсталирам омазания компютър. Та явно и с историята е така

_______________________
And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government.
Milton Friedman, Fox News interview (May 2004)
03 Април 2008 14:14
Едно време имаше един лаф:
Като се знам какъв съм инженер и ме е страх да ида на зъболекар...
03 Април 2008 14:27
Приятели, починал е Пепи Славов. Бог да го прости!

http://www.standartnews.com/bg/article.ph p?d=2008-04-03&article=227872
03 Април 2008 14:30
gramove Ти пък откъде се извъди такъв разбирачев. Историците обикновенно засичат данните си от няколко източника. Пък такива разбирачи като тебе се дървят по форумите по всички въпроси. Въобще не ти е ясно как се формира научната истина.
Че много лаици-псевдоисторици се намесиха това е истина. Като вземеш Бакалов, Петър Добрев - икономист, Пламен Цветков и др. като тях.
да не говорим, че тук във Форума се подвизаваха едни мирмидонеци, дето доказваха, че Пра-старата България се е простирала от Китай до Бавария.
Ей това е истината, която е казал авторът:
Огромната част от "изследванията" на всички тези икономисти, лекари, военни, юристи и художници са "кен лий" в историята.
тези, за които говори авторът по нищо не се различават от македонските историчари.
Въобще всичките демократични напъни досега водят до разруха и хаос.
03 Април 2008 14:36
Още нещо елементарно, дори и за “непрофесионалисти”. В статията гусин Петрински споменава, че Гостун (Органа) бил “наместник”, дали на Кубрат, дали на западните тюрки, не можело да разберем, щото нямало писмени източници. Ако студент второкурсник каже подобно нещо на изпит, би получил еднозначна и категорична оценка СЛАБ 2 и с пълно право. Да започнем от наистина елементарните неща, които дори хора, завършили история и даже наш Манрико и Маркс с двата плюса отзад, би трябвало да знаят:
Понятието “Наместник”, а не регент!!!, означава човек, който управлява от името на действащ владетел. Не може да има наместник на непълнолетен владетел, както предполага Петрински по отношение на Кубрат. Просто няма такова животно!!!
03 Април 2008 14:38
Сега, според Петрински, не били открити писмени сведения на кого точно бил наместник Гостун, дали не бил западнотюркския каган.
Г-н Петрински, вие къде сте учили история. Ако е в Софийския университет – по-добре да го закрият. Писмени сведения (византийски) разбира се има – отдавна-а-а-а-а открити и даже преведени на български език. Според тях ясно и еднозначно личи, че Гостун е бил наместник на аварския владетел и че същия този Кубрат е заставил аварският гарнизон в България да напусне страната, “отнасяйки се много зле с аварските войници”.
Гореща молба към в-к Сега – намерете по-добър историк от г-н Петрински за тази рубрика. Вашият вестник заслужава това. След “сибирски тигрици” и съмнителни “хомодружби” на хипотетични личности, нека да прочетем нещо и за българската история. Очевидно г-н Петрински не знае много за нея.
03 Април 2008 15:39
Я не се карайте ами направо се сбийте. По тихо е


Статията, особено в първата си част, прилича на кандидат студентска работа за не повече от 4!!!


Според годините които цитира излиза, че Аспарух се е лутал близо 20 години докато стигне до устието на дунава.


Да не говорим за липсата на стил у автора. Всеки може да прочете, но не всеки има дар слово да разкаже!

В Манхатън намерили прабългарска дрънкулка. За повече подробности погледнете медипул


[/quote]
03 Април 2008 15:48
Абе Редник не искам да се заяждам ама поведението на търновските нотабили, описано от Г.Цамблак е по-скоро овчо отколкото героично. Героите вземат оръжие в ръката и се бият докрай. При възможност се бега по тайни пътеки и се продължава с партизанска борба.
Отделно имам мнение, малко по-различно от общоприетото за ролята на исихаста Патриарх Евтимий за защитата на Търново. Не че нещо ама твърде лесно пада толкова укрепен град.
03 Април 2008 15:52
Едно от най-ценните забави в този форум е да се наблюдава разностранното проявление на едни и същи хора при различни теми.
Така се разгъва образът в дълбочина.
Ето го гус'ин Редника, например. Осведомен човек, и мислещ.
Но - с излагащи материалистически проявления.
Иначе с наука се занимава. Обаче не винаги успява да се измъкне от нАуката.
Така става, когато марксизма ленинизма ни е имплантиран така, че вече сами не различаваме кой е Шестият пръст.

Изключително несериозно е да се мисли че народът има представа за себе си само от материални носители на информация.
Рестартиран бил, идентичността се загубила!!!
Същността на нещата се намира най-голяма степен в духовните измерения, драги.
03 Април 2008 16:04
А по отношение на статията е малко унизително да се пише, щото се налага да се прави в ъ з п и т а н о.
Първо, смешно е когато някой наричащ себе си историк, упорито употребява думата български хан, вместо "кан".
После, учЕният се опитва да внуши да се престане работата по хипотези, които той не уважава. Така болшевиците открай време разбират какво е науката и си я превръщат в нАука.
А по-редно е да се засрами от извършеното тотално манипулиране в течение на поне 50 години, на българската история в полза на ПОЛИТИЧЕСКИ интереси на чужди държави.
Днес нарича "политизиране" крехките усилия за набавяне на допълнителна информация, само защото не е в съзвучие на доктрината за която е вербуван.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД