Икономически патриотизъм. Тази изкуствена конструкция бе създадена като аргумент за обединението на куп политически маргинали под финансовата палка на напористата млада партия ЛИДЕР, чийто най-виден член е бизнесменът Христо Ковачки. Словосъчетанието казва всичко - едни ще оправдаят участието си в този многолик отбор с патриотизма, а други - с икономическия интерес. Терминът много напомня за "национално отговорния капитал", сбран в Г-13 по Виденово време.

Отсега е ясно, че патриотичната реторика ще бъде



поверена на речовития лидер на ВМРО Красимир Каракачанов



Ще му пригласят опитните словесни биткаджии Любен Дилов-син и Емил Кошлуков. Тях обаче можем да причислим и към втората част от словосъчетанието. Патриотизмът на Софиянски и Личев също буди съмнение. Ако отдаването водата на София на британска фирма без никакви задължаващи клаузи е проява на висше родолюбие, тогава бившият столичен кмет има запазено място в отбора. Стефан Личев пък е по-известен с вътрешнопартийния си преврат срещу Анастасия Мозер и с "патриотичните" си хотели по морето. За прокудения от БСП Николай Камов родолюбивата идея е разтегливо понятие, което може да се приюти под всеки партиен покрив. Списъкът на жадуващите обединение е толкова екзотичен, че в него със сигурност ще се намери място и за народния трибун Яне Янев от "Ред, законност, справедливост". Изпробваната вече коалиция "Баба и внуче" между Дилов-син и земеделската Госпожа на местните избори през 2003 г. е на път да се разрасне до вселенски мащаби без оглед на пол, възраст, занятие и идейни възгледи.



Патриотизмът на Христо Ковачки също има свой специфичен оттенък



По собствените му думи икономическият патриотизъм - това означава пълно използване на икономическия и интелектуалния потенциал на нацията. "Аз искам българските компании да бъдат с еднакви права, както европейските компании", заяви неотдавна той. И поясни, че в момента българските фермери получават 25% от субсидиите на италианските и не било изключено след 2014 г. фермите у нас да са италиански, а само работниците - български. Само че гневът му е позакъснял, защото ако има нещо неизменно на този свят, то това са договорените от България средства за земеделие до 2013 г. Дължим ги на същите тези партии, за които самият Ковачки свидетелства, че е подпомагал финансово по избори. Квотите са стриктно разпределени и няма дори минимален шанс да бъдат предоговорени.



Какво ни предлага новият патриотично-икономически блок?



Да се забранят чуждите инвестиции в нашето земеделие или да се провежда протекционистка политика по отношение на отрасъла? Това не е невъзможно, въпреки глобализирания европейски пазар. Франция, например, и досега отказва да либерализира енергийния си пазар и основните доставчици на газ и ток продължават да са държавни, въпреки европейските директиви. За подобен икономически волунтаризъм обаче са нужни смели и борбени политици, с каквито не разполагаме. А и съвсем не е сигурно доколко българският бизнес ще съумее да оползотвори привилегированото си положение. Защото икономическият патриотизъм означава и високи заплати, и социални придобивки за работниците, и грижа за околната среда. Все елементи, към които повечето наши работодатели не са особено привързани.

Нещо в подобен родолюбив дух прокламираше впрочем и "Атака". Предимства за българския пред чуждия бизнес, преразглеждане на неизгодни приватизационни сделки и пр. Всичко това омешано с патриотични лозунги и националистически възвания. С тази разлика, че кадровата селекция на "Атака" бе под всякаква критика, с малки изключения. Сега се задава ново, подобрено издание на "Атака", но без антисемитски и ксенофобски импровизации. Застрашеният от европейската конкуренция български бизнес упорито търси политически изразител на своите страхове. А и предстои приватизация на интересните енергийни обекти ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация-София"...

Отвъд този прагматичен мотив и очакваната финансова щедрост на благодетеля новото политическо образувание



няма солидни политически убеждения



Ковачки по детински откровеничи, че за него ЛИДЕР е една емоция, а ВМРО и земеделците просто ги харесва. И толкоз. Но дали емоцията е достатъчен стимул за съзидателна политическа дейност, а харесването - солидна управленска платформа? Едва ли.

Харесва ли Ковачки например позицията на ВМРО в подкрепа на независимо Косово, след като самият той призова правителството да не го признава заради инвестициите си от 100 млн. евро в съседна Сърбия? Очевидно само с харесване тая работа не става. Но да речем, че външната политика няма да е свързващото звено на новата центристка формация. Кое тогава?

Има една тънка червена нишка, която минава през този патриотично-икономически наниз от политически крушенци. Можем само да гадаем по какъв начин тя ги обвързва. Но сигурно има значение, че тъкмо Ковачки овладя подмолно Общинска банка по времето на Софиянски, че "Гергьовден" и "Новото време" са винаги там, където се провижда дебел портфейл, че ЗНС е бизнес партия и че поотделно са кауза пердута, а заедно могат повече.