Македония катастрофира на срещата на НАТО в Букурещ и сега дори Косово я изпреварва в евроатлантическата интеграция. Формално Скопие е близо до членство в алианса и Евросъюза, защото като официален кандидат само чака покана за преговори. Но фактически двете организации не са обвързани със срок да я поканят и нямат грижата нито да пазят границите на Македония, нито да бдят за нейната стабилност и просперитет, както се ангажираха в Косово. Без да е официален кандидат, Косово вече черпи от техните ресурси в качеството си на държава протекторат, а Македония си остава все така кандидат "на сухо".

Погрешната стратегия на скопското ръководство откачи македонския вагон от Адриатическата тройка и го вкара



в глух коловоз



До този момент Хърватия, Македония и Албания имаха еднакъв шанс за НАТО и се различаваха само по перспективата си за скорошно членство в ЕС. Македония се намираше по средата на композицията, като изоставаше от Хърватия, която вече е започнала преговори за членство. Албания още не знае кога ще получи статут на кандидат. Но с поканата да започне преговори за членство в НАТО Тирана изпревари Скопие и по пътя към ЕС, защото сигналът от Букурещ означава, че Гърция му слага бариера и в двете организации.

Трогателен е начинът, по който другите държави в НАТО се опитаха да утешат Македония. Те си дадоха вид, че се надяват да я поканят още преди следващата среща на високо равнище догодина..., веднага щом уреди спора си за своето име с Гърция. Като се знае, че той се води вече 17 години, едва ли още една година е прекалено дълъг срок. Но Атина няма защо да бърза и посланието от Букурещ може да означава само едно: Скопие трябва да отстъпи.

"17 години живеем без да сме членове на НАТО и ще продължим да се развиваме", сопна се в Букурещ македонският премиер Никола Груевски и нареди на делегацията си да напусне преждевременно срещата. "Ние сме македонци и нашата страна е Република Македония, и така ще бъде вечно", отсече и външният министър Антонио Милошоски, за да покаже, че не мисли за приключване на спора нито след седмици и месеци, нито дори след години.

Колкото и да е принципно в борбата си за спорната македонска идентичност, Скопие се лишава заради нея от евроатлантическа перспектива и все повече ще разочарова народа си с



изпуснатите исторически шансове



По твърдоглавие то имитира поведението на Белград, който десетилетия му е бил политически наставник. Сръбските рецидиви в македонската политика, изразяващи се в предизвикателен македонизъм, няма как да печелят приятели сред съседите. Парадоксално е, че в своята неотстъпчивост Македония имитира поведението на Косово, което постига целите си въпреки съпротивата на Сърбия, защото има силна американска подкрепа. Скопие също си осигури подкрепа на президента Джордж Буш, но не си даде сметка, че Гърция не е Сърбия, защото има право на вето и освен това е решена да го използва (за разлика от България). Стана така, че Буш се разочарова заради Македония, защото се изложи, че и той не може да преодолее гръцкото вето. Скопие пък се изложи пред ЕС, защото в угодничеството си към Буш заради НАТО призна на САЩ имунитет пред Международния наказателен съд - нещо, което Румъния не посмя да стори след шамар от Брюксел.

България има интерес Македония да влезе в НАТО заради стабилността на Балканите, макар че страда не по-малко от Гърция от посегателствата на македонизма над историята и културата й. Скопие се надяваше да постигне под американско покровителство "двойна победа над двувековни врагове" (Гърция и България). Стана така, че сега тържествуват неговите най-непосредствени врагове - албанците, които подлагат Македония на пълзяща асимилация и заемат все по-силни международни позиции. Скоро и те ще се сдобият с право на вето в НАТО и ще започнат да диктуват условия на Скопие.

Македония е изправена пред историческо решение: дали ще престане да се държи така, сякаш няма съседи около себе си, или ще се докара до положението да разчита един ден на някой от съседите си да я вкара на буксир в клуба на богатите държави. Нали си спомняте как бившата ГДР влезе в ЕС и НАТО? - като се присъедини към Западна Германия. Да не вземе и Македония да се присъедини към западната си съседка Албания, за да я използва за ракета носител към Европа, след като са й толкова омразни България и Гърция.