Кооперацията на столичната ул."Цар Самуил" 25 е предпочитана от новодомци и напоследък се е сдобила с доста нови обитатели. Всички те обаче не подозират, че си купуват апартамент в сграда, която е обявена за паметник на културата и всяко преустройство в нея трябва да се прави само с разрешение на Националния институт за паметници на културата (НИПК). Млада жена, която влиза в кооперацията, смята, че се шегуваме с нея, като я питаме знае ли нещо за нелегалната радиостанция "Боевой", която е причина сградата да бъде обявена за паметник. По-възрастен мъж от третия етаж си спомня, че тук е живял известен разузнавач и дори имало паметна плоча на входа, но от нея в момента няма и помен. Никой не помни и името на разузнавача.

Около 30-ина са тези паметници в София, а в цялата страна са около 2000. От Националния институт за паметници на културата обясняват, че не е лесно да се вземе радикално решение и "на килограм" да бъдат свалени от списъка с паметниците. Антифашистки организации, сдружения и местни дружби в един глас ще скочат срещу подобно решение. Любопитно е, че през 1992 г. се прави подобен опит и 800 паметника на работническо-революционното движение са



предложени за отписване



Списъкът минава всички "кръгове на ада" - през НИПК и Съвета по опазване паметници на културата към министерство на културата. В крайна сметка обаче министър Елка Константинова не парафира документа и така за поне 16 години напред съхранява статута на паметници на редица нелегални печатници и радиостанции на БКП, нелегални квартири, партийни клубове, лобни места и музеи.

В София има четири адреса, на които е имало нелегални печатници, и те са обявени за паметници. Те са на бул "Ал.Стамболийски" 28, ул."Филиповско шосе" 12 а, ул. "Цар Самуил" 159 и на ул. "Отец Паисий" 87. Само последната печатница обаче е отписана наскоро по предложение на общината, тъй като е била в "аварийно състояние" и е имало опасност от внезапно срутване. Въпросната печатница е била използвана от ЦК на БКП през легалния период на партията 1921-1923 г., като са печатани всякакъв вид пропагандни материали. Хора, които живеят наблизо, разказаха, че там дори имало барелеф на Христо Смирненски, защото тук са печатани неговите книги. Днес мястото е приготвено за строителна площадка. На същия адрес има още една къща, в която кипи усилен луксозен ремонт. Тя е дадена на сдружение Национален ромски център "Св.Георги". Отвън пък има табела на бюро за социални услуги за "Възраждане", "Красна поляна" и "Илинден", за които сдружението има удостоверение от юли 2003 г., малко след регистрацията си. На същия адрес "Отец Паисий" 87 е регистрирано и сдружение "Ромски обществен съвет-Купате". Голяма част от членовете на двете организации са сред учредителите на Партия за социални и демократични промени през 2001 г., а около тази партия гравитират доста строителни предприемачи. В управата на "Ромски обществен съвет-Купате" е и Тома Младенов, който затрупа комисията за защита от дискриминация с оплаквания за неравностойното му третиране за това, че е ром.

От НИПК обясниха, че тази



нелегална печатница е извадена от списъка,



защото в София има музей, свързан с живота и делото на Христо Смирненски. "От историческа гледна точка не смятам, че сме изгубили много със свалянето на тази сграда от списъка с паметниците", твърди Мария Кузупова, историк от НИПК. За изваждането от списъка на останалите нелегални печатници обаче чакали предложение от общината или от собствениците на сградите. Изглежда, че само бъдещи инвестиционни интереси могат да накарат общинарите да се размърдат.

От списъка с историческите паметници от национално значение наскоро е свалена сградата на "Позитано"1 и тя е определена като архитектурен паметник от ансамблово значение. Така са развързани ръцете на новите й собственици да правят в нея преустройства. Като клуб на Работническата партия тя е обявена за паметник през 1977 г. В мотивите е описано, че в нея са се случили "две важни, с общонационално значение партийни събрания - провеждане на първата редовна конференция (16.09.1928 г.) и втория разширен пленум на ЦК на РП (20-21 март 1932 г.). Превратът на 19 май 1934 г. слага край на използването на помещения от сградата като клуб.

От предприятието "Стара София" обясниха, че и според тях част от



паметниците на революционното движение



са загубили актуалност, но не е тяхна работа да предлагат снемането им от списъка. "Ние сме съсредоточени към опазване на паметниците, които са общинска собственост. Не е възможно да контролираме всичко, което е в тежко състояние, но при сигнал реагираме", твърди арх. Валентина Върбанова.

В списъка с паметници на революционното движение са още клуб на подуенската партийна секция на ул."Вл.Заимов" 47, на ючбунарската партийна организация на ул."Цар Симеон" 216, нелегална квартира на Политбюро на ЦК на БКП на ул. "Жеко Димитров" 1, нелегална квартира на главния щаб на НОВА на бул. "Клемент Готвалд" 3, както и още една в "Красно село".

Показателен е случаят с къщата-музей "Георги Димитров" на ул."Опълченска" 66. На практика този музей не работи, а къщата е пред срутване. При огледа на опасните сгради в столицата миналата година е констатирано, че състоянието на музея на "Опълченска" е аварийно. НИПК смята, че музеят представлява опасност за посетителите, и препоръчва да бъде затворен за посещения. Общината препоръчва на собственика сградите на музея да бъдат временно оградени и обезопасени. Това обаче не е направено. Половината от малката къщичка на "Опълченска" 66, където е живял Георги Димитров, е дадена на БСП, а другата половина, където е живял Петър Дънов - на фондация "Бяло братство". Всъщност БСП са инвестирали в оправяне на фасона на паянтовата сграда и тя дори е санирана отвън, но влизането вътре продължава да бъде опасно.



Музеят на Георги Димитров



се намира в двора на сградата на Политехническия музей и може би затова наоколо не е буренясало. Шефката на Политехническия музей Екатерина Цекова твърди, че много често й се налага да дава обяснения за музея на Димитров, макар че няма нищо общо с него. "В България по принцип липсва опаковката на нещата, а както знаем, тя продава, но по-страшно е когато опаковката стои, както в случая, а липсва съдържанието", казва Цекова.

Единственият човек, който се грижи за мухлясалия музей, е 90-годишната баба Иванка от с. Лозен. Преди години тя е работила тук и сега от сантименти всеки ден идва да проветрява. Тя рискува живота си и свободно се движи в опасната сграда. С еднаква любов отваря да се проветрят и малките помещения, в които е живял Петър Дънов. На ревера й има значка с лика на Г. Димитров.

Заради музея на Г. Димитров ул."Опълченска" не можа да бъде разширена точно тук. Интересното е, че около къщата-музей на Георги Димитров има едно каре, което също е обявено за защитена територия, и всяко строителство тук трябва да се съгласува с НИПК. По закон без знанието и съгласието на местната община и на НИПК никакво строителство не може да се прави, нито дори промяна на цвета на външната фасада. Наоколо има големи модерни кооперации, а такива разрешения май не са взимани. Защитената зона е заключена между улиците "Опълченска", "Кирил и Методий", "Отец Паисий" и "Цар Симеон". Идеята на народната власт някога била



да направи квартал-паметник



Там трябвало да има автентични бозаджийници, халваджийници.

Ако музеят на "Г.Димитров" идва в тежест на стопанина - Висшия съвет на БСП, то друг музей - на Димитър Благоев, им носи голяма изгода. В къщата на ул."Лайош Кошут" 34 почти няма посетители, но тук левите интелектуалци провеждат сбирките си в клуб "Стария файтон". Малко са запазените вещи от Дядото, признава уредникът Стефка Савова. Затова пък мястото и музеят сполучливо са употребени за развиване на ресторантьорска дейност. "Елвис клуб" кани посетителите тук с голяма реклама на бира. Според становище от НИПК от 2006 г. пристройката към административната сграда, която работи като ресторант, е незаконна и не е съгласувана с тях. Заради проблем с водосточните тръби се е появил мухъл в музея, но впоследствие това е поправено.

Мухълът обаче не е само битов проблем, а и състояние на публичните институции у нас да работят адекватно. Мухълът е метафора за безхаберието, в което сме удавени всички. Досега няма нито един осъден собственик за това, че не се грижи за паметник на културата или архитектурата.