"Дългът преди всичко", е рекламен слоган, който приляга на коронованата особа Симеон Сакскобургготски. Покрай седмата година от връщането на царя в България се развихри мащабна и вероятно скъпо платена кампания. Дали поради библейското число 7, или заради наближаващите парламентарни избори, придворните назначенци, шамани и рекламисти направиха професионален пиар на своя работодател и му пригладиха стайлинга.

Първо неколцина влиятелни социолози притоплиха спомена за "историческата" дата 6 април, после се появи програмно интервю с лидера на НДСВ в обичайния стил "да гледаме така по-положително на нещата, нали", а в сакралния ден бе представен умилителен албум с фотоси на малкия престолонаследник "с перчемче". По-интересни от снимките обаче се оказаха някои скъпи гости на празненството - генералът от "Монтерей" Любен Гоцев, за когото се твърди, че "навил" царя да се завърне, рекламният бос Красимир Гергов, вездесъщият участник в тв формати и издател Мартин Захариев, който излъска имиджа на "царския" бизнесмен Спас Русев.

Помпозният церемониал беше обилно полят със сладки приказки за помирителния ефект от връщането на царя, за заслугата му в разбиването на двуполюсния модел, за укротяването на българските политически страсти. Професори, интелектуалци и артисти дръпнаха похвални слова за другаря... пардон, Негово Величество. Дали престараването на цялото царско войнство гонеше електорален ефект, или си беше живо придворно лакейство, бе трудно да се прецени. Но всички се кланяха, свеждаха поглед, почтително протягаха ръце... След някое и друго време ще започне подредбата на листите, а тези на НДСВ няма да са дълги. Така че



всяко достопочитание качва акциите на приносителя



"Дългът преди всичко" обаче крие изкусително двусмислие. Към девиза пръв показа привързаност бившият финансов министър Милен Велчев, който захвана да преобразува външния ни дълг още с встъпването си в длъжност. Дългът беше преди всичко останало - икономика, социални програми, доходи, здравеопазване. Още преди две години неговият приемник на поста Пламен Орешарски изчисли, че от сделката по дълга България е загубила близо 500 млн. долара. Дългът преди всичко!

"Дългът" от държавата до последния декар, че и отгоре преди всичко останало, си поиска и Симеон Сакскобургготски. С неговите имоти от години се занимава цялата политическа класа. Специална комисия в парламента месеци наред умува над казуса чие е интендантството - частно на Негово Величество или държавно. Политици направиха кариера върху този сюжет, вестниците похабиха тонове мастило за изясняване на юридическия казус, но е факт неоспорим, че към днешна дата царят приема гости във "Врана", отмаря зиме и лете в "Царска Бистрица", инвестира в "Супер Боровец", а къщата му в гр. Баня ще добие висока принадена стойност заради построяването на голф и спа курортно селище там. Да не говорим за приходите от дърводобива в царските гори... Дългът си е дълг!

Правителството му не остана длъжно и на хазарта, и на фармацевтичния бизнес, и на британските Агенти на короната. Да не забравяме, че тъкмо по времето на Сакскобургготски лекарствата се покачиха в пъти заради наложения ДДС от 20%! Пак тогава се родиха и първите отчаяни протести на онкоболни, чиито съдби бяха безвъзвратно прекършени заради липсата на животоспасяващи медикаменти. Спомням си как по онова време го попитах дали недостигът на лекарства за хиляди раково болни не е сериозно основание да поиска оставката на тогавашния здравен министър Славчо Богоев. А Негово Величество отговори: "Госпожо, нека първо видим дали са толкова...". Навярно разбирането за дълг изисква да се уточни бройката.

Истина е, че



Симеон успя да неутрализира со кротце и со благо



словесните баталии на сини и червени екстремисти. Само че изострената им риторика не бе заменена с кой знае какво смислено послание. Просто затвори устата на другите, а сам не каза нищо. Впрочем каза - че затваряме веднага 3-ти и 4-ти блок на ядрената ни централа и започваме строежа на нова. Не потърси и никаква отговорност и за престъпленията на предишното правителство. Любимият му лаф за "чипа" внесе известна свежест, но не бе защитен с практически действия. Ако е вярно, че царя го играят придворните, то около Негово Величество се завъртя сбирток все от хора с повредени чипове, които първо се погрижиха за дълга към най-близките си - съпрузи, братя, братовчеди, а по-после за новия морал в политиката. Картоиграчите на яхта в Монако с един виден представител на медицината и контрабандата се превърнаха в емблема на онова управление. Разбира се, влязохме в НАТО и ЕС, но по този въпрос няколко правителства спорят за заслугата. А несимволичното покачване на доходите, дето щяхме да го усетим "не по-късно от 800 дни", така и не дойде. Но, моля ви, нека гледаме градивното...