"Скъпи служители, искам в този ден да ви благодаря, че сте направили един съзнателен избор - да служите на държавата и държавността, да служите на българското общество, да служите на майка България. Този избор е признак за морал, избор за чест и за достойнство". Думите са на вътрешния министър Румен Петков по време на честването на 128-годишнината на МВР, но биха могли да принадлежат на всеки негов предшественик.

В дни, когато МВР се е превърнало в синоним на корупция, престъпност и обвързаност с мафията, думи като морал, чест и достойнство никак не кореспондират с представата за професията. Когато най-големите се окажат арестувани и отстранени заради корупция, реномето на системата няма как да не пострада. За всеки страничен наблюдател пък възниква въпросът какви ли са редовите полицаи, щом за шефовете се изнасят потресаващи данни?

В дните преди да оповести оттеглянето си, Румен Петков предложи още при влизане в системата и през период от половин или една година да се въведат специални тестове за лоялност в ГДБОП, ДОТИ, ДОИ и икономическа полиция, при които да се използва и детектор на лъжата. Засега не е ясно последните две дирекции дали ще останат в МВР. Но това са все още намерения.

Да видими как МВР избира и пресява кадрите си в момента. От ведомството неотдавна признаха, че им трябват около 8000 служители.



От 2006 г. има нова процедура за назначаване





- конкурсен принцип, състезателно начало, конкуренция сред кандидатите, етапност на процедурата, ангажираност на няколко институции, оценка на всеки от етапите... Всички тези нововъведения целяха да се демонстрира максимална прозрачност и повишаване критериите към кандидатите. Минусите обаче стряскат ръководството. Стройната процедура се точи в продължение на 4 месеца и назначенията се бавят. Всяка година напускащите са повече от постъпващите, като тенденцията на практика е заложена в същата тази процедура.

Железният подбор на полицаите по закон стартира с обнародване в медиите и сайта на МВР. Обявява се броят на свободните места, посочват се и стандартни изисквания към кандидатите - да не са на повече от 40 години, да представят свидетелство за съдимост. Документите се подават в съответното РПУ по местоживеене. В 30-дневния срок за подаване на документи министърът издава нова заповед за назначаване на конкурсна комисия. В нея задължително се включва представител на Института по психология на МВР, представител на отдел "Човешки ресурси" в министерството, както и представител на Центъра за изследване на физическа дееспособност към МВР и други експерти.

За всеки кандидат за редови полицай - например от т.нар. категория - Е (граждански лица със средно образование),



конкурсът минава през 4 изпита



Всеки от явилите се минава през тест за физическа подготовка, изследване на интелектуалния капацитет, психологическо изследване и интервю. Представянето на кандидата във всеки изпит, който пък се състои от различни задачи, се оценява с точки, като максималният им брой е 30.

Във физическия изпит има тестове по гладко бягане, бягане в осморка, скок от място, изкачване на 7-метрова пожарникарска стълба (за пожарникари) и т.н. Оценяването се извършва на базата на записани показатели. Например всеки кандидат, който скочи над 240 см от място, получава максималните 8 точки. След това списъкът с кандидатите, които са минали теста, се изпраща в комисията.

"Оказа се, че е възможно някои кандидати да са много добре подготвени физически, но интелектуално не съвсем, но да се класират за сметка на хора, които имат голям интелектуален капацитет, но с по-слаба физическа подготовка. За да няма такъв дискриминационен момент, решихме да се направи общо класиране на първите два етапа от конкурса", обясни директорът на Института по психология на МВР проф. Калин Гайдаров.

Затова на този етап е било прието да няма праг за елиминиране. Ако например има кандидат, скочил 120 см от място, което е под допустимия минимум, той не отпада, защото е възможно да компенсира на следващия изпит. Класирането се прави с коефициенти. Към този момент на класирането коефициентът е 3. Това означава, че ако има 200 кандидати и 100 места, броят на местата се умножава по 3. Така се получават 300 места за 200 кандидати, което автоматично класира напред всички. Ако кандидатите обаче са повече, например 400, 100 от тях все пак отпадат след първия изпит. При равни точки също се класират 300 кандидати и всички, които са с равен брой точки.

На втория етап - изследването на интелектуалния капацитет - кандидатите попълват стандартизирани тестове. Има 5 модула, по които се преценяват способностите им - капацитет за преработка на информацията, пространствено ориентиране и наблюдателност, памет, езикова култура и обща култура.

С този изпит обаче има проблем. Кандидатите от категория "Е" се затруднявали с определени задачи и не смогвали да ги решат за определеното време. Затова средният бал рязко падал - вместо да е в границите между 15-20 точки при максимум 30, той масово бил по-нисък.

"За да не пада повече балът, увеличихме времето за изпита", обясни директорът на психологическия институт на МВР. Най-общо изпитът включва въпроси за проверка на езиковата култура, правопис, смятане и т.н. Въведен е и допълнителен модул за правни познания, в който въпросите също са общи - какво е държавното устройство, колко и кои са властите и др. После точките на кандидатите се събират с тези от физическия тест.

Местата на този етап се умножават с коефициент 2.5, т.е. ако има 200 кандидати за 100 места, отново всички се класират. До края на целия конкурс се оставя и 10% резерв. Причината е, че има случаи, когато одобрените кандидати в последния момент се отказват и не подписват договори.



Следва третият етап



"Според някои хората постъпват честно, защото са възпитани по този начин. Какво мислите вие?

А) Проявата на честност зависи от ситуацията.

Б) Дали постъпваш честно, или не, зависи от това как постъпват с теб.

В) Честността граничи с наивността.

Г) Ако животът е прекалено труден, може да направиш някои компромиси с честността.

Това е един от примерните въпроси в третия етап - психологическото изследване. С този и подобни въпроси експертите трябва да преценят доколко кандидатът е склонен да се поддаде на корупционни практики. Други въпроси пък трябва да дадат преценка за мотивацията, волята, самодисциплината и емоционалната уравновесеност на бъдещите полицаи. След като попълнят и този тест, с кандидатите се провежда и индивидуално интервю.

Последният етап също е интервю. Участва цялата комисия, като въпросите пак са за обща представа относно професионалната мотивация, деловите качества, както и специфични за полицейската работа знания и умения. В този заключителен етап се въвежда коефициентът 1.5.

"Конкурсната комисия взема окончателното решение. Пред себе си хората от комисията имат всички досегашни резултати на кандидатите. Затова могат да дадат и 0 точки на базата на впечатленията си. Не може да се прави компромис със задължителни параметри за един полицай. Ако се постави такава оценка, процедурата за него приключва", казва Калин Гайдаров. Именно от решенията на комисията в това интервю се определя и цялостното класиране на кандидат-полицаите. В зависимост от това колко напред в класирането е даден кандидат, той добива правото да си избере РПУ, в което да работи. С издържалите изпитите се сключват договори за статут на стажант служители. През това време те получават първоначалната си професионална подготовка на полицаи.

Според Калин Гайдаров изпитната схема за назначаване на полицаи е копирала европейския опит при подобни тестове.

"Не може да се твърди, че високият интелектуален коефициент пречи за назначаването. Трудно адаптивни биха били служители, които имат под прагов интелектуален коефициент", казва Гайдаров. Той обаче е категоричен, че едни от основните изисквания е да се подбират модерни полицаи: "Не е едно и също да си милиционер и да си полицай. Модерният полицай е човекът на реда и закона, но и човек, който предоставя висококвалифицирана услуга на обществото. Той не е там само да наказва и разпорежда, но и да информира и да помага".