Един призрак броди из парламента - призракът на референдума. Дали заради наближаващите избори, дали поради друго власт и опозиция работят върху нов закон за допитването до народа. В него има революционни текстове. Ако той се приеме, 150 000 граждани могат да направят предложение до парламента за провеждане на национален референдум. Ако бройката набъбне до 350 000, референдумът става задължителен. А решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от парламента. Законът вече мина в три комисии и ако се вярва на депутати от левицата, в най-скоро време ще влезе за първо четене в пленарна зала.

И президентът Георги Първанов в своето one man show по БНТ преди няколко месеца заговори за нуждата от допитване до народа. Отношението на българските политици към референдумите винаги е било пренебрежително. Те не пожелаха нито веднъж да дадат право на тези, от които по конституция произтича властта, да се произнесат по какъвто и да е въпрос. В предишния парламент 500 хил. подписа с искане за референдум за АЕЦ "Козлодуй" изчезнаха безследно. А напоследък покрай плебисцитите в Бургас и региона за петролопровода управляващите почти с удоволствие коментират как са явили малко хора, пък и това не било въпрос, който може да бъде решен на местно ниво, как хората не са се вързали на номерата на ГЕРБ и "Атака" и т.н.

Очевидно, че управляващите



пренебрежително си затварят очите за факта,



че активността беше всъщност колкото на последните местни избори и че почти 100% от гласувалите бяха против петролопровода. Гражданите не проявяват в момента интерес към референдумите, защото законово са така ограничени, че на практика нищо не могат да променят. Но ако им се даде право сами да свикват допитвания, чиито решения са задължителни, това ще се промени автоматично. Защото референдумът е начин, по който може да бъде накарано активното население да излезе да гласува и да покаже, че в крайна сметка хората с позиция могат да надвият партийните подкупи, раздавани в ромските махали.

Много е важно и да отпадне изискването за 50% активност, за да бъде признато допитването за легитимно. При тези избирателни списъци, пълни с фантоми, тя много трудно би могла да се изчисли точно. А и това изискване би могло да стане предмет на вниманието на комисията на Кемал Еюп, защото е вид дискриминация. Такова изискване липсва при останалите видове избори. Първият тур на президентския вот не би могъл да бъде аргумент, защото винаги има втори. И на него държавен глава ще бъде избран, дори ако са гласували трима души, двама от които за единия от кандидатите.

Разбира се, винаги трябва да гледаме с подозрение, че желанието на депутатите да пуснат духа от бутилката е искрено и че смятат доброволно да дадат повече права на гражданите. Но може би са осъзнали, че нарастващото отчуждение и омерзение на хората от политиката в крайна сметка работи в тяхна вреда и отваря широко вратата за популистките формации.

Единственият начин гражданите да се активизират отново е



да почувстват, че от тях наистина зависи нещо



Досега политиците възприемаха референдума като враг, но той всъщност е техен съюзник. Друг начин за активизирането на избирателите е въвеждането на мажоритарен елемент в изборите - един въпрос, по който също се работи в парламента. Може би е твърде оптимистично и дори наивно да се мисли, че и двете неща ще се случат до края на този мандат. Но дори само едното да стане факт, ще доведе до по-добър резултат. В краткосрочен план сегашните партии вероятно ще понесат загуби, но погледнато в перспектива този ход е изключително полезен. Той ще бъде сериозна стъпка към възстановяването на доверието в тях и в държавността.

Ще бъде голяма грешка, ако и двете идеи в крайна сметка не се реализират, както вече се е случвало. През лятото на 2003 г. на първо четене бе приет избирателен кодекс, който въвеждаше мажоритарен елемент на парламентарните избори. Но след като минаха местните избори същата есен, той потъна в забвение. Ако и сега се случи същото със закона за референдумите, това ще е поредната лъжа на българските политици. Което ще е само капка в океана от отвращение и безразличие, който залива избирателите.

Но пък погледнато дори от гледна точка на сегашната правителствена и политическа криза, мнозинството няма бог знае колко полезни ходове. Затова да намери кураж, да потисне партийния си егоизъм и да действа, като приеме жизненоважни за демокрацията поправки в двата закона.