В началото на седмицата задачата беше трудна, но изпълнима - да научим кои от нефелните министри в правителството ще си отидат и как точно Станишев Хлапето ще преструктурира кабинета си. От два дни обаче някой се опитва да усложни задачката, като вкара още две неизвестни - а.) могат ли да изпаднат партии от тройната коалиция и б.) мерак или майтап са приказките за предсрочни избори. Под "някой" разбирам преди всичко президента Георги Първанов, който освен бащица на нацията е и баща на тройната коалиция. Онзи ден човекът заръчал да се търсят нови играчи за коалицията. Преди това рече от Египет, че ако до четири-пет дни не се промени кабинетът, значи този кабинет за нищо не става. В свободния ми превод това звучи така: "Аз ви родих, аз ще ви убия", но това е друг въпрос.

В тази мътна вода е най-лесно да се ловят



глупави политически риби



Те се ловят дори не на въдица, а на лъч от фенерче.

В мига, в който стана ясно, че НДСВ ще продължи да се придържа към нелогичната си идея - да извива ръцете на партньорите в коалицията, от сумрака на опозиционните кулоари започнаха да надничат разни хора и цели партии, които очевидно изразяват готовност да зарежат опозиционността си, както поп би зарязал расото, попадията и дребните дечица, ако е подложен на подходящо изкушение.

Преди няколко години Волен Сидеров събра около себе си хора, които да атакуват деградиралия политически строй, като осветят корумпираните и изобличат слугите им. Аз поне така разбрах мисията на "Атака" - тя никога не е била просто "националистическа" партия, винаги се стремеше да бъде контрапункт на системата. И точно затова все още е на сцената.

В сряда Сидеров обаче заяви, че е готов да седне на една маса дори с Ахмед Доган при "преговори за нов модел на управление". Това: "дори с Ахмед Доган" - го пропускам. Сидеров може да посяда с когото си иска. Но един от по-първите ни опозиционери



да се реди като мокро коте на опашката за властта -



виж, това ми изглежда доста безпринципно. Миналата година "Атака" бе за предсрочни избори. Тази година е за програмно управление - всички заедно да управляват като на кръглата маса в зората на демокрацията. Каква минала година... През февруари ТАЗИ година на митинг около парламента Сидеров говореше как протестите срещу действащата власт трябва да са ежедневни, защото Станишев и Доган са за съд и непременно "трябва да ги стигне народното възмездие". Доган бе наречен за пореден път "политически мафиот". Сега очевидно Доган е човек, с когото "Атака" може дори да си партнира. "Искам да видя държавници с воля, решителност и последователност, а не сервилни и с чупки в кръста", обясни Сидеров онзи ден във връзка с тригодишнината на партията си. Е, и ние искаме да видим такива хора...

Не знам дали и в БНД може да се намерят такива хора. БНД - тази групичка, която е движение, но още не е партия, е на път да направи най-зашеметяващият лупинг в историята на парламентаризма ни - двукратно обръщане на 360 градуса с няколко винта. Тези хора, които се декларираха като десни индивидуалисти, така се завъртяха през 2005 г., че попаднаха в правителство, доминирано от БСП. Употребиха невъзможни словесни комбинации, за да защитят участието си във властта, след което теглиха един шут на НДСВ, създадоха си парламентарна група и се обявиха за опозиционери. Да, но от сряда запяха нова песен - ще отидат да разговарят със Станишев, ще помислят сериозно, ако ги покани във властта...



Много пластично отношение към властта,



меко казано - ако си извън нея, тя е сборище от крадци и мошеници, които продават националните интереси, но ако си в нея - тя е мястото, обитавано единствено от прекрасни филантропи.

Най-смешното ще дойде, когато царят, Доган и Станишев седнат утре в Бояна и след някое и друго кафе си кажат: "Ну, ребята, пусть опять будем друзья". Тогава нищо, освен няколко министри, няма да се промени в държавата, но пък голям смях ще падне над хората от "Атака" и БНД, които ще подсмърчат пред затръшната врата. Разбира се, никой няма да се учуди, ако стане и тъжното - ако бъде сътворена широоока коалиция, в която влизат всички споменати дотук. Що пък не? Ние дадохме на света примера с каращистването на леви и десноцентристи. Ние им показахме как цар може да стане премиер. Някой ден може да им покажем и още по-странни неща - националисти и етническа партия във властта. Още по-нататък ще ги светнем и на власт от леви и десни. (Събирането на Бойко и БСП няма да учуди никого - все е било някъде популизъм при популизъм да ходи).

Когато обикновеният кораб потъва, мишките бягат първи от него. Когато политически кораб потъва, има двупосочно движение - едни бягат, други се качват.



Още статии от автора -

http://www.petyotsekov.blog.bg