:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,843,407
Активни 233
Страници 21,351
За един ден 1,302,066

Фалшивият блясък на хотелските звезди

Потребителите масово се оплакват, че условията за нощувки не отговарят на категорията
Снимка: БТА
Строителството на хотели в България продължава с пълна сила, но дали конкуренцията е довела до качествено обслужване, е под въпрос.
Хотелите в България продължават да никнат като гъби след дъжд. Потребителите би трябвало изобщо да не мрънкат при толкова много възможности, но изглежда българинът трудно оценява големия избор. В Комисията за защита на потребителите (КЗП) за 2007 г. са постъпили 146 жалби, свързани с предоставянето на туристически услуги. За тримесечието на 2008 г. постъпилите жалби са 20.

Клиентите най-често се оплакват, че предоставените услуги не отговарят на определената категория или че категория въобще липсва. Нелюбезни служители, лоша хигиена и отсъстващи ценоразписи са сред основните причини за недоволствата.



Звездите на хотелите са основният знак,



по който потребителите могат да се ориентират за предлаганите условия. Обикновено човек очаква да получи услугата, за която си плаща. Но често има и разминавания. Ако клиентът се съмнява, че условията в хотела не съответстват на категорията му, той може да подаде жалба в КЗП. След това обектът ще бъде подложен на две проверки. Първата трябва да установи дали обектът е категоризиран, а втората е вече проверка за съответствие. Ако наистина има нарушение, следват санкции. Хотелите, които нямат категоризация, но предлагат туристически услуги ги грози глоба от 500 до 5000 лв. А когато предлаганите услуги не съответстват на обявената категория, глобата е от 1000 до 10 000 лв.

Самата процедура по категоризацията може да се окаже цяло приключение. Всеки, който иска обектът му да получи съответния брой звезди, трябва да подаде специално заявление плюс още 10 документа: актуално уверение за вписване в търговския регистър, уверение, че лицето не е в производство по ликвидация или несъстоятелност, справка за професионалната и



езикова квалификация на персонала,



копие от документите за собственост на обекта и др. Комисията по категоризация заседава всеки месец по два пъти. И ако всичко по документите е изрядно, в рамките на 14 дни се издава временно удостоверение за работата на обекта. След това ДАТ прави проверки. Ако има несъответствия, се правят съответните предписания и собственикът разполага с 15 дневен срок, за да ги отстрани. Ако всичко върви безпроблемно, хотелът би трябвало да получи категоризация в рамките на 2-3 месеца.

Това, разбира се, е оптималният вариант. Миналата година обаче "Хилтън" загуби петте си звезди заради няколко пропуска. Според тогавашната наредба хотелът трябваше да има входна козирка с височина 4.5 метра, три самостоятелни заведения, басейн и оборудван санитарен възел в камериерските помещения. За отбелязване е, че когато е проектирана и строена сградата, изискването за козирката не е съществувало. След последните поправки, когато ограничението бе премахнато, "Хилтън" пак трябваше да кандидатства за категоризация. Преди няколко седмици хотелът отново се сдоби с петте си звезди.

След като категоризацията вече е факт, агенцията по туризъм



няма задължение да проверява обекта



Няма и смисъл потребителите да се жалват до агенцията, защото тя само препраща постъпилите оплаквания към Комисията за защита на потребителите, която би трябвало да проверява туристическите обекти. Проверките обаче съвсем не са редовни. Правят се само по акции и сигнали, обясниха от КЗП.

На фона на нередовните проверки в туристическия бранш продължава дебатът безсрочна ли да остане категоризацията на туристическите обекти. Хотелиерите се обединяват около становището, че безсрочната категоризация трябва да остане факт. "Пазарът може най-добре да определи кои хотелиери са добри и кои не", не се умори да повтаря председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация Благой Рагин. Иначе хотелиерите са готови да бъдат проверявани, колкото е необходимо, но според тях категоризацията била просто средство да се смучат пари от джоба им.

От ДАТ не можаха да отговорят каква сума е събрана от таксите за категоризация. Било трудно да се определи, тъй като общините също участват при категоризация на обектите с една и две звезди. Според Благой Рагин обаче общата сума на събраните такси е над 4 млн. лв. В същото време той отбелязва, че клиентите не са недоволни от самата липса на категория, а най-вече от културата на обслужване и от инфраструктурата около обекта.

Но ако това е преобладаващото мнение на собствениците на хотели, онези, които им водят клиентите - туроператорите, съвсем не мислят така. "Категоризацията в никакъв случай не трябва да става безсрочна", категоричен е Джани Шарков, управител на туристическа агенция Euro-Varna. Според него



хотелите трябва да минават през процедурата



на категоризиране на всеки три години. Той смята, че след като получат съответния брой звезди, хотелиерите спират да следят за качеството на предлаганите услуги. "Недопустимо е в четиризвезден хотел да са изкъртени аксесоарите за баня, да липсват сапуни и шампоани, да се пести от осветлението в коридорите и фоайетата", посочи Джани Шарков.

Доколкото честото прекатегоризиране на хотелите излишно оскъпява услугата, тя трябва да стане безсрочна, но по-важното е цените да са обвързани с броя на звездите, твърди Мая Кънева, управител на "Улпия турс".

Държавната агенция по туризъм обаче е на противоположно мнение. "Категоризацията трябва да бъде срочна. Това ще повиши качеството на предлаганите услуги. Всички малки детайли, които ни карат да се чувстваме добре, често отсъстват, след като хотелът вече е получил своята категория", коментира Рилка Кандиларова - шеф на дирекция "Регистрация и категоризация" към ДАТ. Според наредбата за категоризация клиентите на един четиризвезден хотел би трябвало да намерят в банята сапуни, шампоани, соли за вана, шапки за баня, гребени и др. Това важи и за петзвездните хотели.

"Оплакванията, които пристигат в ДАТ, са свързани с най-елементарни човешки потребности. Туристите са недоволни от храната и обслужването. Често няма топла вода или отопление през зимния сезон", обобщава недоволствата на клиентите Рилка Кандиларова.

За миналата година ДАТ е категоризирала 23 петзвездни хотела, 95 четиризвездни хотела и 171 тризвездни. До края на март 2008 г. са били подадени 39 заявления за категоризация. От ДАТ очакват, че с приближаването на новия сезон техният брой рязко ще се увеличи.

---



По закон



В четиризвездните хотели във фоайето или на друго подходящо място трябва да има възможност за ползване на копирна машина, факс, компютър и интернет. Трябва да има и техническа възможност за включване към интернет от всяка стая. Това важи и за стаите в петзвездните хотели. Там обаче в приемната част трябва да има и специален бизнес център.

---



По света



В САЩ няма държавен орган, който да извършва категоризация. Държавата осъществява контрол само по отношение на сигурността на сградата. Дали в стаите има вази, карета и картини по стените, не е работа на държавата. Иначе материалната база в американските хотели се оценява от две частни компании: "ААА" (Amerikan Automobile Association) и Mobil Travel Guide. Те чрез тайни клиенти проверяват материалната база и качеството на обслужване. В Италия и Испания категоризацията е задължителна и се извършва от местната власт. Във Франция тя е доброволна, но с нея се е нагърбила централната държавна власт. Във Великобритания тя е доброволна и с нея се занимават браншови организации и частни фирми.
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Чуждестранните туристи все още избират България, въпреки презастроените комплекси. Дали обаче броят на звездите по хотелите ги впечатлява?
14
6040
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
21 Април 2008 01:14
Даринче, не е Amerikan, а е American.
21 Април 2008 03:17
Има ли нещо което да не е фалшиво у нас?
21 Април 2008 04:32
В България всичко е "тука има-тука няма".
21 Април 2008 08:17
...каквито курвите , таквиз и хотелите...
21 Април 2008 08:49
Звездите на хотелите са основният знак,

по който потребителите могат да се ориентират за предлаганите условия.

Могат, но никой патил човек не се ориентира по това. Хотел избирам единствено след като някой ми го препоръча, и то ако е бил сравнително скоро в него. А иначе авторката е права, че обикновено се действа по български - "дай да вземем звездите, пък после ще си караме както знаем". И се кара през просото и с поддържането, и с обслужването. Примери, някои от които парадоксални и комични, може да сподели всеки.

_______________________
And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government.
Milton Friedman, Fox News interview (May 2004)
21 Април 2008 09:01
Какво ли ще стане, ако и тук в България, тайни клиенти започнат да оценяват? А ако се проверява и държавната администрация по този начин? - мечти мечти...
21 Април 2008 10:38
Какви да бъдат хотелите на мутри и политици??
21 Април 2008 10:55

Всеки, който иска обектът му да получи съответния брой звезди, трябва да подаде специално заявление плюс още 10 документа...


От тези десет документа, държавата може (и всъщност би трябвало да го прави) да си набави сама повечето. От изброените в статията, само справката за професионалната и езикова квалификация на персонала държавата не може да си набави. Останалите: актуално уверение за вписване в търговския регистър, уверение, че лицето не е в производство по ликвидация или несъстоятелност, документите за собственост на обекта ги има в някой държавен орган или регистър. Казвам това във връзка със съседната статия на Хърсев, че трябвало да се приватизират 2/3 от дейността на търговския регистър. А аз казвам, че държавата трябва да си вкара в ред информационните масиви и да прави горните проверки с едно натискане на клавиш, а не с помощта на юристи, пък били те частни или държавни. (С което не искам да кажа, че юристите са излишни. Излишното е да ги товарим с нещо, което може да го свърши и компютърна система, при това много по-бързо и евтино.)

21 Април 2008 11:00
Звзедите на нашите хотели наистина нищо не значат. МОгат да се дадат многобройни примери за преимущество на хотели с по-малко звезди спрямо такива с повече.
За известно време при ходенията си в София отсядах в един хотел, който в никакъв случай не отговаряше на трите звезди, с които се е окичил, но в него беше културно, чистичко и въобще приемливо. Цените също не бяха тризвездни. Преди година и нещо пак бях в него. Посрещнаха ме с 2.5 пъти по-високи цени. Голяма ралика имаше и в качеството но ... надолу. Мръсно, занемарено, нищо не работи. Все едно си попаднал в бардак. Оттогава не съм го посещавал, но гледам, че звездите му още си стоят.
21 Април 2008 12:03
По официални данни в САЩ има 140 5 звездни хотела. Сигурен съм, че у нас са много повече, въпреки , че нито един не отговаря.
21 Април 2008 14:42
Хотел пет звезди в България = хотел ДВЕ звезди (полухостел) в Австрия. За четири и петзвездните им хотели не говоря - лично аз не съм бил в такъв, но съм чувал, че са хиляди години напред.
Колкото до категоризацията - звездите в България се дават на базата на парите, получени под масата. На принципа на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. После чужденците реват, и с право.
Колкото до туризма ни - България не е туристическа, а АЛКОХОЛНА дестинация. Само не знам колко още боклуци и Майкъл Шийлдовци трябва да вилнеят безнаказано из т.нар. курорти по Черноморието, за да се светне някой, че качествен туризъм без реклама не върви! В една европейска столица в момента е пълно с билбордове и всякакви реклами, популяризиращи туризма в Турция. Даже турците си имат и специална служба, отговорна за туризма, сайт и т.н. И това касае страна, която не може и да си помисли все още за членство в ЕС. За България няма нищо... Има милиони, окрадени от братовчедски фирми за реклама по време на изложенията, където резилът е пълен - т.нар. "реклама" е тотален кич, не струващ повече от 1000 - 1500 лв., алкохола се лее с литри, а по щандовете кибичат разни перхидролки, чиито вид предполага и допълнителна заработка нощно време, а и говорят чужди езици колкото марсианец китайски. Качествените туристи минават покрай щанда ни с иронична усмивка, спират се лумпените на социални помощи - алкохолици, на които веднага им светка - "Ето къде ще ходя да поркам до откат през лятото! Имам си и пари, местните ченгета са корумпирани, мога да си вилнея с кеф". Събират компанията сродни боклуци - и добре дошли на Златните, Албена или който и да е друг български курорт. Останалото го знаем от новините и вестниците...
21 Април 2008 15:25
Някои от хотелите в България предлагат новообзаведени и луксозни стаи, но закуската им е бедна. Поне това е моето впечатление, може да се дължи на лош късмет.
Четиризвезден хотел (а понякога даже и тризвезден) в Европа предлага изобилие от всякакъв вид кроасани, сладкиши, хляб, плодове, плодови салати, пресни сокове, йогурт, колбаси, сирена, яйца, английска закуска, чайове, кафета... сигурно съм пропуснала нещо.
21 Април 2008 15:58
Flakes
21 Април 2008 19:45
Повечето хотели в България са доста претенциозно и луксозно построени и обзаведени(къде с вкус, къде с по-малко, къде без хич). Големият проблем е персонала.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД