Без съмнение новият търговски регистър е голямо удобство за всички в бизнеса. Е, има да се поправят някои гафове в софтуера, видими и за непосветени в тайнствата му. (Най-сериозният, който ми обади онзи ден виден столичен адвокат, е, че било невъзможно да впишеш двама прокуристи на едно дружество. А някои банки в Европа имат по над хиляда прокуристи.) Но не софтуерът е причина за канския писък срещу новия електронен регистър. Спешният ремонт на закона не облекчи напрежението. Опашките на чакащите не намаляват, времето за (пре)регистрация ден след ден расте. От подаването на изправни документи до заветното удостоверение, че обявеното е отразено в регистъра, минава поне месец. За сравнение: любимият ми търговски регистър, английският, изпълнява годните заявки за вписване най-късно до 24 часа! А регистраторът в Кардиф обслужва Англия и Уелс; в сравнение с тях България е икономическо джудже. Логично очаквам, че в бъдеще



положението ще се влошава



от ден на ден. Погрешно е да се мисли, че като свърши пререгистрацията на всички фирми, напливът ще секне. Обратно, колкото повече фирмени досиета се прехвърлят от съдилищата в новия търговски регистър, толкова повече заявления ще заливат Агенцията по вписванията. Защото тепърва ще започне регулярното обслужване на целия информационен поток, изискващ оповестяване. То не са отчети, смени на управители и директори, прехвърляне на дялове, вписване на залози, промени на устави, преструктуриране на дружества, несъстоятелности, ликвидации. При първоначалната (пре)регистрация бавенето е само досадно, но при повечето текущи вписвания



сроковете са фатални



за потърпевшите. Представете си как се чувстват и купувач, и продавач на фирма, която се прехвърля като действащо предприятие. Парите се блокират по сметка. Единият вече ги е дал, другият още не ги е получил. Старите управители са в оставка, новите нямат права. Кой управлява фирмата, Бог знае. Бизнесът е в хаос, няма кой да сключи най-важните договори, изискващи санкция на законните представители. Работата блокирана, служителите блеят и блуждаят. Всички са нервни и чакат вписване. Ескалиращото задръстване на регистъра вещае огромни загуби и шумни протести. Причината е



сбърканата логика на законодателя,



който с електронни средства възпроизведе старите бюрократични процедури и натрапи на Агенцията по вписванията непосилна информационна и административна задача. Кого стоплят оправданията, че със скромното възнаграждение на служител по вписванията Агенцията не може да привлече и да задържи нужното й огромно количество юристи, че не стигат сгради, машини и всякакви ресурси? Дори държавата да утрои инвестициите и разходите за водене на фирмените книги, това решение ще е бясно тъпо. Вместо да създаде пореден ведомствен монстер, законодателят има елегантно решение.



Регистърът лесно може да се отпуши!



Това няма да струва на бюджета нито лев. Напротив, ще спестим до 2/3 от всички планирани разходи. Достатъчно е да се приватизира контролната дейност, както на времето се приватизира нотариатът. За целта трябва да се отнемат всички правомощия на Агенцията да контролира заявленията за вписвания, а да й се възложат единствено техническите функции да обработва и вписва автоматично получените заявки. Спокойно може да се освободи армията от юристи, които сега проверяват тези заявки. Разбира се, контрол за законосъобразност трябва да има, но хитрият начин да се гарантира законността е същата дейност да се възложи на десетките хиляди независими юристи на частна практика като адвокати и нотариуси. Достатъчно е да се запише, че заявления за вписвания в регистъра могат да подават само адвокати и нотариуси, които са длъжни да извършват онези проверки, с които сега са натоварени служителите на Агенцията. Тогава може да се изисква всички заявки да се подават само в електронна форма и да се закрият (почти) всички гишета и административни салони на Агенцията. Автоматичен процес: щом получи електронно подписано искане от адвокат или нотариус, Агенцията за секунди го вписва в регистъра и край. Който иска да оспори - в съда. Напук на предразсъдъка, че само чиновникът може да упражнява качествен контрол, аз съм сигурен, че така



сигурността нараства,



защото от всеки адвокат и нотариус може да се иска да имат професионална застраховка, която да покрива щети за десетки милиони, може да се учреди гаранционен фонд като онзи за гражданската отговорност на шофьорите. Накрая е нужно в закона да се предвиди санитарен срок за влизане на вписванията в сила - например три работни дни от вписването. Така ще е сигурно, че никой не може да бъде изненадан, че изневиделица, без всякаква възможност да се защити, бандити са му откраднали фирмата например. Всеки ще може да се абонира в Агенцията да получава по електронна поща уведомление за всяко вписване по партидата на всяка фирма, от която се интересува. И ако вписването неправомерно го ощетява, има три работни дни да поиска от съда да спре влизането в сила на вписаното. Има поне още десетина наложителни промени на правилата. Сигурно е само, че без спешна реанимация регистърът ще се поболее от административна немощ. А ние - от него.