|
| Николай Георгиев |
- Г-н Георгиев, може ли да се каже, че корупцията по високите етажи на властта вече си има имена?
- Имате предвид имена на хора, които са във висшите етажи и са извършвали корупционни действия? Мисля, че такива имена все още няма. Поне не при мен. Ако говорим за шефа на пътния фонд, там може би ще се търси конфликт на интереси. Проверката, направена от инспектората на финансите, не доказа корупционни действия от страна на председателя. Но има съмнения и по тази причина компетентните органи разследват случая. И те са във връзка с хора, които работеха в пътния фонд и взеха подкупи. По този начин се разследват действията на цялото ръководство.
- Когато обаче корупцията е на толкова високо ниво, имате ли сили и ресурс да се борите с нея като Главен инспекторат?
- На нас силите ни дава законодателството. Имаме ли съмнения, сигнали или каквито и да е други документи, от които е видно, че някой участва в корупционни прояви, законът е категоричен. Така че спазвайки го, нямаме проблеми.
- Имали ли сте съмнения за някои министри и зам.-министри?
- Поне от проверките и сигналите тук няма установени корупционни прояви на министри и зам.-министри.
- Нямате установени или нямате съмнения?
- Бъдете сигурни, че си вършим работата чудесно, спазваме закона и ако имаше най-малкото съмнение, че е извършено престъпление и има корупционни прояви, то щеше да бъде огласено.
- Как си взаимодейства Главният инспекторат с ДАНС?
- ДАНС е една структура, която има особени функции и нашият ангажимент към тях е свързан с това - ако установим данни с престъпление по отношение на корупцията, можем да препращаме нашите материали и констатации там за доразработване. Защото ние като инспекторат нямаме право на следствени действия. Подадохме им вече информация, свързана със съмнения за корупционни прояви на хора, работещи в една от митниците на България.
- Може ли да кажете как организираната престъпност и корупцията си взаимодействат. Правили ли сте такъв анализ за премиера?
- Такъв анализ не е правен, защото не е в нашите правомощия да следим или да знаем коя е организираната престъпност. Нашите правомощия са свързани с администрацията. Най-малкото аз бих могъл да твърдя, че има организирана престъпност, къде е тя и кои са лицата й. Има си органи в държавата, които се занимават с това.
- Кризата в МВР извади ли според вас нови източници и ресурси за корупция, необхванати от антикорупционната комисия към МС?
- Комисията има съвсем други правомощия и поглед към нещата. Тя е консултативен орган към МС и изпълнява стратегията на правителството по отношение на антикорупцията. Една от мерките е приемане на закон за МВР, но това не е свързано със скандал, а с това, че станаха промени там - част от МВР отиде в ДАНС.
- Кога трябва да представим отчета с българския принос за борбата с корупцията, който ще влезе в доклада на Брюксел през лятото?
- Това е непрекъснат процес. Този месец има едно посещение на специалисти от ЕК, свързано с част от мерките, и още едно посещение през май.
- Скандалът в МВР постави един много важен въпрос - за изтичането на информация от държавните служби. Доколко това е фактор за корупция и какъв е размерът на това явление в администрацията?
- По принцип при противозаконно изтичане на информация работа има прокуратурата. Нашите инспекторати могат само да сигнализират прокуратурата, но досега не сме имали такъв сигнал.
- Кои са най-значимите сигнали за корупция, които комисията е получила тази година и колко са дадени на прокуратурата?
- Тази година нямаме дадени сигнали на прокуратурата. За корупционни действия през 2007 г. сме сезирали прокуратурата за 68 случая, а през 2006 г. - за 53. Вече има и осъдени.
- Какви точно задачи трябва да реши новият закон за предотвратяване на конфликта на интереси?
- Той трябва да каже що е конфликт на интереси и този конфликт да бъде разпрострян върху цялата администрация, включително висшите длъжности и съдебната система.
- Този закон ще засяга ли най-висшите длъжности - президент, премиер, шеф на парламента и на Конституционния съд?
- Не мога да говоря от името на работната група. Тя винаги оглежда законодателството към момента. Би трябвало да се обхващат всички длъжности в държавата. Според мен конфликт на интереси трябва да се разглежда и при народните представители, но това може би не е предмет на този закон. Това може да се разгледа в закона за лобирането, например.
- В декларациите за конфликт на интереси, които попълват министрите и техните заместници сега има изискване за обявяване на интересите и на братовчедите. Това не е ли фиксидея?
- Описва се най-близкият кръг от хора в декларацията, което дава възможност при една проверка да се види има ли конфликт или не. Но въпросът е дали има конфликт на интереси или не, а не колко е голям кръгът от хора.
- Има зам.-министри, при които не е нужно да се чака декларацията, защото от фирмения регистър е очевидно, че те или съпрузите им имат фирми с дейност, сходна с ресора им. Пример за това е зам. транспортният министър Георги Петърнейчев.
- Не знам зам.-министърът какви фирми има, защото никога не съм проверявал това. Би трябвало след като е назначен за зам.-министър да е прекратил участието си в тях. А това, че в кръга на неговите роднини има фирми с подобен предмет на дейност - законът не забранява такова нещо. Не бихме могли да ограничим дейността на част от българските граждани, защото някой от семейството е на висш държавен пост. Конституцията не позволява такова нещо.
- Но винаги може да има потенциален конфликт на интереси?
- Винаги има риск и затова има достатъчно механизми, които да ограничават риска или да го проследяват. Един от начините са декларациите, другите са контролните органи, които проверяват това. Създадохме и портал точно за такива сигнали, който е отворен за потребителите. В него има 70 работни места в цялата страна, включително в прокуратурата, в МВР, НС, в областните обществени съвети. Всички сигнали, попаднали в системата, намират правилния адресат. Включихме в системата дори Агенцията за финансови инспекции. От началото на годината досега са получени около 200 сигнала. Имаме вече няколко случаи, които са решени, и отговорно са предприети действия, по повечето се работи, с няколко случая се занимава прокуратурата. Тези дни получих през системата гневно писмо на един господин, който си позволява да казва, че се правим на малоумни, защото му бил отхвърлен сигналът. Вероятно господинът е сбъркал кода, с който търси информация, защото всеки, подал сигнал, може да види къде е преписката му и какво се случва с нея в момента. Оказва се, че това, за което той сигнализира, е свързано с прокуратурата и тя дори му е отговорила.
- Бяхте предложил на премиера да смени шефа на Агенцията за метрология и технически надзор заради лабораторията за горивата, която вече две години не работи? Докъде стигна този случай?
- Ремонтът на лабораторията свърши през 2007 г. В момента лабораторията е в процес на акредитация, защото оборудването е изцяло обновено по програма ФАР. Процесът на акредитация е между 12 и 18 месеца. Но това не означава, че лабораторията не работи. През цялото това време са правени проби на горивата в други частни лаборатории срещу заплащане. За 2007 г. постъпленията от актове, издадени от лабораторията, са около 420 000 лв., което означава, че не са бездействали. А предложението ми за смяна на председателя на агенцията не е свързано с корупция, а с лошо управление. В момента имам възложена проверка от премиера, свързана с акредитацията на лабораторията, и до края на този месец трябва да представя доклад, след който премиерът да вземе решение.
- Какви други проверки ви е възложил премиерът?
- Миналата година по сигнал от НС ми беше възложена проверка за международните осиновявания. Тя приключи с отстраняването на директора на дирекция. Имахме съмнения за конфликт на интереси, свързан с митница Русе. Оказа се, че митнически служител е изпаднал в конфликт на интереси с фирма на съпругата си, но установихме, че е изтекъл давностният срок той да бъде наказан. Не беше подал декларация, но бяха минали две години от деянието. По линия на еврофондовете не сме работили досега. Имахме проверка на дирекцията, която се занимава с еврофондовете, имаше вътрешни правила, които не съответстваха на дейността и бяха оправени, но за отпускането и разходването на средства не сме имали сигнал, по който да работим.
- Какво показа проверката ви по случая Феим Чаушев?
- Докладът, който дадох на премиера, беше свързан с имената на г-н Чаушев. Оказа се, че всички официални документи, издавани от българската държава са на името на Петър Юриев Чаушев. Феим е било неофициалното му име.
- В този смисъл той заблудил ли е премиера, като го е накарал да подпише трудов договор с него на името на Феим?
- Има една особеност, че когато е подавал декларацията за встъпване в длъжност като зам.-министър, е записал и двете си имена като Петър /Феим. Най-болезненото в случая е, че служителите на МС, които са обработвали документите, не са сигнализирали главния секретар, че има проблем. И оттам се е натрупала грешката във времето. За което те понесоха дисциплинарно наказание. Става въпрос за звеното "Човешки ресурси". Оказа се, че фирмите на Чаушев отдавна са закрити. Информацията ми е от председателите на съответните съдилища, където тези фирми са регистрирани. Единствено не беше прекратил участието си в управителния съвет на "Дюни" АД. Така че не фирмите са в основата на нещата. Няма конфликт на интереси.
Тоя ни взима за балъци! Аман от комунисти!