Не е случаен фактът, че Русия внезапно се загрижи за НАТО. На срещата на алианса в Букурещ Москва даде транспортен коридор към Афганистан за натовските неоръжейни доставки. Министърът на външните работи Сергей Лавров пък подписа споразумението с генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер точно преди срещата на Съвета НАТО - Русия, която иначе не показа сближаване на позициите по спорните въпроси. В хладна атмосфера почти като през Студената война жестът на Русия изглеждаше твърде щедър, защото НАТО не й отвърна с нищо в замяна. Но тя не се и нуждаеше от друго, освен алиансът да затъне колкото може повече в Афганистан. За целта му предложи подкрепа.

Воплите на Схефер за изпращане на все повече войници, предупрежденията му, че



Афганистан решава съдбата на НАТО,



вероятно са били най-приятното нещо, което Кремъл би желал да чуе. Темата допадна толкова на отиващия си руски президент Владимир Путин, че той я разви с охота на пресконференцията си веднага след срещата НАТО - Русия. "Против кого съществува НАТО. Казват, че е за да се справи със съвременните заплахи, но какво може да се направи без Русия срещу разпространението на ядреното оръжие или борбата срещу тероризма. Може ли ефективно да се работи по Афганистан без Русия, която разполага с такъв потенциал и връзки с тази страна", попита още Путин с видимо задоволство.

Възможностите на Русия да влияе върху политиката на НАТО са малки, но нищо не може да й попречи да се възползва от грешките на пакта. Най-голямата от тях е, че той се впуска в авантюри без яснота как ще ги завърши. Натовските сили плюс други войници от демократичния свят отидоха в Афганистан с цел да го демократизират по свой модел, но максималното, което биха желали в недалечно бъдеще, е споразумение с талибаните, за да се изтеглят безопасно. Очертаващият се провал не само поставя под въпрос съдбата на НАТО, но и връща руското самочувствие, което бе смачкано в Афганистан по съветско време и допринесе за краха на СССР. Натовските сили вървят по пътя, от който руските се върнаха, и Москва няма как да не се наслаждава на терзанията им. Освен това тя печели, че друг й върши работата срещу ислямския тероризъм и че Западът сам се лишава от аргументи срещу твърдите й действия за усмиряване на Кавказ.

Дискредитацията на НАТО в Афганистан би била подарък за Русия, но още по-голям подарък е



задаващата се катастрофа на САЩ в Ирак



заедно с коалицията на "желаещите". И на двете места се наблюдава контрапродуктивност от типа "каква я мислехме - каква излезе". В Ирак освен ликвидиране на измислените оръжия за масово поразяване целта бе да се сломи международният тероризъм, който нямаше там база по времето на режима на Саддам Хюсеин. Резултатът бе точно обратният - чуждите сили привлякоха и насърчиха тероризма, така че, когато си тръгнат, той ще е превърнал още една цяла държава в своя база.

Това би трябвало да тревожи света, но Русия не е разстроена. Нейното естествено задоволство да наблюдава как главният й враг от близкото минало - Съединените щати - повтарят провала си от Виетнам е разбираемо, но не е толкова важно. По-важното е, че



иракската авантюра напълни Русия с долари,



без тя да си помръдне пръста. Създадената хронична несигурност на петролния пазар вдигна рязко нейните доходи, като не й се наложи да се наговаря за цени с никого, както става например в петролния картел ОПЕК. Като втора по износ на петрол държава след Саудитска Арабия тя получава дневно по 500 милиона долара, които вече се чуди какво да прави. До 2003 г., когато започна ударът срещу Ирак, цената на петрола на световния пазар бе около 27 долара за барел (варел от 159 литра). Оттогава тя започна да набира космическа скорост, за да стигне миналия четвъртък рекорд от 115 долара и да породи прогнози, които вече не знаят граници - 200, 300, 500 ... долара. Разбира се, нарастването на световното потребление и други пазарни фактори също имат голямо влияние за цената на петрола, но ролята на Ирак е видима.

Войната има и второ измерение - води до обезценяване на американския долар, който е световната валута на петролния пазар. Щатите трябваше да ускорят оборотите на печатниците си за пари, за да финансират неочаквано големите си разходи. Нищо чудно да се докарат до унижението като в края на Виетнамската война и да обявят нова девалвация на долара. При търсене на думите "cost of war" в интернет могат да се видят електронни броячи, които постоянно измерват преките американски разходи за войната и вече ги оценяват на 512-523 млрд. долара.

Русия пък успя с изобилието от петродолари не само да плати своите външни дългове, но и



да натрупа валутни резерви,



които през тази година може да достигнат 500 млрд. долара. Финансовият министър Алексей Кудрин за пръв път очерта план за изкупуване през 2008 г. на акции на международните фондови борси. За целта създаде петролен и газов фонд, в който влизат неусвоените приходи от енергийния сектор. Той замени създадения през 2004 г. стабилизационен фонд, чиято цел бе да пази руския бюджет от резки промени в цените на петрола и от инфлационен натиск над рублата. "Целта ни е да придобием корпоративни акции от различни сектори, включително петрол и газ, които ще ни носят по-голяма печалба", обясни пред "Файнаншъл таймс" стратегията си Кудрин. Част от "излишните" пари се инвестират също в чужда недвижима собственост. Това се усеща и по пазара в България, където от около година руснаците заместват британците като най-настъпателни купувачи.

Друга "съпътстваща щета" за САЩ от иракската операция е превъоръжаването на Русия, което нямаше да стане с такива темпове при недостатъчен финансов ресурс, ако Вашингтон бе послушал Москва да не напада Саддам. До 2015 г. руските петродолари ще финансират преоборудване на въоръжените сили за 189 млрд. долара. С тях ще бъдат закупени над 1000 нови самолета и хеликоптера, 4000 танка и бронетранспортьора, няколко подводници, нови ядрени ракети.

Последният ярък пример за контрапродуктивност в полза на Русия е признаването на Косово за независима държава. Москва бе против, за да не се създава прецедент за собствените й отцепнически райони. С уверенията си, че Косово е уникален случай, Западът си върза ръцете да брани човешките права на сепаратистите в Русия, за да не изглежда, че по принцип насърчава сепаратизма.

По-важно е обаче друго. Европейският съюз се отказа на Балканите от главната философия на "европейския проект" - да решава конфликтите чрез наднационално обединяване и премахване на границите - и се зае с държавно строителство дори там, където никога не е имало държави. Вместо да обедини Балканите под общия европейски покрив, той допринесе за тяхното раздробяване, като ги доведе до балканизация, каквато те самите не бяха постигали.

Ако не беше абсурдно, трябваше да започне спешно издирване на



руски агенти в Комисията на ЕС,



защото политиката на Москва е да разбива европейското единство чрез двустранни отношения на принципа "разделяй и владей". Както НАТО в Афганистан, така и ЕС заложи честта си в Косово, като се нагърби с проблем, чието решение не му е известно. Затова не можа да изработи обща външна политика и остави всяка държава да решава за себе си.

Със своята безработица от 80% Косово е социална бомба, предупреди гостувалият неотдавна в България белградски кореспондент на радио Франс Ентернасионал Жан-Арно Деренс. През последните 8 години там са инвестирани 1 млрд. долара, които са се стопили като пролетен сняг. Но голямото харчене на европейски пари тепърва предстои. Сърбия спря да финансира косовската образователна и здравна система, за която плащаше до последния момент, и остави цялата сметка на Брюксел, както и сметката за полицейските, съдебните и други власти. ЕС пък реши да поеме мандата на мисията ЮНМИК, без да има съгласие на Съвета за сигурност на ООН, където Русия може да наложи вето. Това означава, че от бюджета на ООН окончателно ще отпадне перото "Косово".

Наблюдава се по-голяма какофония, отколкото в Босна, която също е под европейско настойничество. За да пътуват в Шенгенската зона, косоварите трябва да си вадят албански паспорти, защото Испания и Гърция не признават новата държава и нейните паспорти. Така по неволя ще започне да се изгражда великоалбанското гражданство. Косово не може да влезе в нито една голяма международна организация, включително в ЕС, НАТО и ООН, защото навсякъде има държави с право на вето, които са готови да го използват. Много мюсюлмански държави също няма да го признаят, защото го смятат за американски проект. Така Албания ще придобие ролята на международен представител на Косово, което ще накара и Брюксел да разсъждава над темата "каква я мислехме - каква стана".

Странно е как Москва се оказва в изгодно положение точно заради конфликтите, срещу които възразява най-шумно. Сякаш тя изобретява поговорката, че при такива врагове се справя и без приятели.