:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,656,080
Активни 371
Страници 26,490
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Хвала на съда

Странната идея за "приватизация на правораздаването" взе толкова често да се повтаря, че току-виж прихванала и заплодила някой невнятен законопроект. Особено като се вземе предвид чуждоземния произход на идеята и неизкоренимото желание на българския властник да се докара. У нас, ако нещо умно се предложи, не би станало, но по внедряване на очевидни щуротии сме световни шампиони. Затова вместо да се приватизира изпълнението, което е и по-лесно и по-нужно, взехме да мислим да се приватизира съдът. Всъщност цялата идея се ражда от една полулъжа (тези са най-опасни), че



съдилищата били работили бавно.



Вярно е, че съдопроизводството у нас върви бавно. Но не е вярно, че само у нас е така, не е вярно че във великите демокрации съдебните спорове се решават аламинут. Наистина в развитите пазарни системи, отдавна адаптирани към пазарната икономика, са създадени специализирани бързи процедури за съдопроизводство по очевидно ясните случаи, където ищецът представя необорими доказателства за своята претенция. Но стигне ли се до дела с висока степен на фактическа и правна сложност, които изискват да се събират доказателства и да се възлагат експертизи, тогава и в най-развитата страна на света делата се точат с години. Само хора без никаква практика малко по на запад от Гюешево живеят с илюзиите, че в чуждите съдилища всяко дело се решава за броени дни. Напротив, случвало ми се е колеги от страни с образцови съдебни системи - като Австрия и Германия, да се учудват, че у нас някои процедури протичат по-бързо. Което си е цяло чудо, като отчетем



мизерията на съда,



който е оставен да работи в условията на недоимък, с една допотопна техническа база. Смешното е, че у нас съдът пълни хазната - ние имаме едни от най-високите съдебни такси в света, а парите за неговата дейност все не достигат. Почти всички съдилища в България са в дефицит, та не могат да плащат навреме услугите на съдебните експерти и на преводачите (освен по граждански дела, където страните по делото плащат услугите). При една от най-високите в света норми на натоварване на съдиите с дела, държавата очаква от тях да направят чудеса и да работят светкавично. Няма да стане. Магарето дето е магаре, като му натоварят самара с връх, и то едва пристъпя и не му е до кушия. Но вместо да се забележи и поправи очевидният недостатък, че съдебната ни система не е оразмерена като за пазарна икономика, днес се търсят



измислени алтернативи



като тази с частните съдилища. Всъщност у нас отдавна има частно гражданско съдопроизводство - към двете търговски камари - БСК и БТПП, работят арбитражни съдилища. Но арбитражът никога не може да замени публичния съд. Аз например никога и при никакви обстоятелства не бих сключил важен договор с арбитражна клауза и винаги предпочитам юрисдикцията на съда. Нищо, че е бавен. Има няколко сериозни причини за това. Първо, арбитражът върши добра работа при рутинни сделки, където спорът може да е максимум за някаква неустойка.



Арбитражът е безпомощен при сложни сделки,



където освен страните участват и трети лица, защото зад него не стои публичната власт и той не може да ангажира доказателства извън онези, с които заинтересованата страна сама се е сдобила. Дори най-просто свидетелско показание пред арбитражния съд е въпрос на добра воля на свидетеля. Една експертиза да се поиска - и става безкраен спор пред арбитража. Най-важното е, че арбитражът има една инстанция, която е точно толкова подвластна на човешките слабости и пороци - изложена е на риска да сгреши или да се поддаде на корупция, колкото и публичният съд. Да, но в публичното съдопроизводство има поне още една инстанция, в повечето случаи - още две. Т.е. има надежда делото в крайна сметка да се реши справедливо. Още нещо: при дела с голям материален интерес (а във финансите повечето са такива) арбитражът може да се окаже в крайна сметка по-скъп от публичния съд, особено международния. И накрая да не забравяме



опитът на съдията.



Докато в публичните съдилища работят професионални магистрати, натрупали огромен опит в решаване на спорове, в арбитражите съдийства доста разнородна колегия, където челно място заемат университетските преподаватели. При арбитража страните посочват арбитрите най-често според титлите и публичната известност. Така професори и доценти се оказват арбитри по дела, от които имат смътна представа. Всеки мислещ търговец би предпочел делото, по което е страна, да се решава от опитен практикуващ магистрат вместо от някой сладкодумен, евентуално начетен, но с практически никакъв опит като съдия и Бог знае колко наистина вещ по материята на спора университетски преподавател. Та затова не вярвам арбитражите някога да изместят публичния съд и вместо с небивалици за приватизация на съдопроизводството по-добре да се заемем с идеите как съдът да стане по-ефективен и бърз.
1412
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД