-Заслизахме по стълбата на Съдебната палата между скулптираните лъвове, аз и Миро Севлиевски. Току-що бяхме регистрирали БСЧИ (Българското сдружение за честни избори). Кеворк - председател; аз - заместник председател.

На другия ден пристигна Том и ми се представи в новооткрития офис на БСЧИ.

- Хай! Аз съм Том.

- А къде е Джери? - пошегувах се. Твърде несполучливо, понеже Том отговори:

- Джери взе билет за друг полет и ще пристигне утре.

И ми подаде визитната си картичка. На нея пишеше Том Милия. Да, така пишеше. Tom Melеa.

Джери пристигна на другия ден. И той се оказа мило момче. Двамата бяха от NDI (The US National Democratic Institute). Те бяха работили в изборния щаб на демократическата партия, имаха опит в мониторинг на избори чрез мрежа от наблюдатели доброволци и други такива работи. После и републиканците ни помогнаха, но тогава още не разполагахме с транспорт и кръстосвахме България с нашите таратайки. Наближаваха избори.

Том и Джери бяха ходили насам-натам по света да организират изборен мониторинг. Попитаха ме защо не кимам като българин. После ми казаха, че макар да не кимам като българин, те щели да разберат, че съм българин, понеже шофирам като българин.

Те имаха едно книжле, в което пишеше:

"Избягвайте триъгълните форми в Хонконг, Корея и Тайван; там те са зла прокоба. Помнете, че числото 7 е късметлийско в Чехословакия, кутсузлийско в Кения и магьосническо в Бенин. В Дания червеният цвят е щастлив, но в няколко африкански страни червеното е цвят на смъртна орис. A българите, като ти кимнат, то не значи "да", то значи "не"; а като завъртят глава, то не значи "не", значи "да".

- Ти кимаш нормално за "да" и за "не". Защо не кимаш като българин, както пише тук? - любопитстваха Том и Джери.

- Не знам. Не съм се наблюдавал как кимам. Тоя, дето го е писал това, нищо не разбира от българското кимане. Едно е да кимнеш за "не", повдигайки брадичка като българите, друго е да кимнеш "да", свеждайки чело. Да поклатиш глава за българско "да" не е като да завъртиш глава. Ще ви покажа.

Но не го показах, понеже шофирах. Отивахме в "Парк хотел Москва". А те, след като бяха прелетели Атлантика и Европа и бяха работили цял ден в офиса на БСЧИ, влязоха в старата ми кола и блажено се отпуснаха на задната седалка. Не зная защо се почувстваха тъй добре. Джак Керуак имаше някакво обяснение за това, но аз не съм Керуак. Том и Джери не подозираха какъв небрежен шофьор ги вози. Да не чуе дяволът, не съм правил сериозни катастрофи. Само леки и само от глупост и само при паметници. Както при паметника на Владислав Варненчик при безлюден път и пак при безлюден път при паметника на трудовака по пътя от язовира към София. Нощем там нямаше движение и ако насреща иде някой, отдалеч ще видиш как фаровете му осветяват склона. И аз, понеже бях гледал как състезателите влизат в завой и като поднесе задницата, излизат от завоя с газ и обратен волан, се опитвах да им подражавам. По пътя към София преди паметника на трудовака трябва да завиеш вляво, не да продължиш към паметника и да се блъснеш в него. Закъснях както при паметника на Варненчик. Не се блъснах в паметника, направих левия завой с газ и десен волан, после задната ми броня остърга левия парапет, после тя закачи мантинелата вдясно и после спрях и тръгнах да си прибера откъртената задна броня. Бях сам на пътя и нямаше на кого да се сърдя освен на себе си.

- Е, как сте щели да познаете, че съм българин по начина, по който карам? - запитах Том и Джери.

- Лесно - обадиха се те от задната седалка. - Българите карате, карате, изведнъж свървате вляво или вдясно. Всички така карате.

- То е заради дупките. The potholes.

Стигнахме до "Парк хотел Москва" малко по-рано от уречения час и за да не влизаме вътре, седнахме на пейката пред паметника на Хосе Марти. Паметникът е вдясно от хотела, ако го гледаш откъм фасадата. Том Милия не знаеше кой е Хосе Марти. Джери му обясни кой е Хосе Марти. Том ме попита дали българите ще влезем в НАТО. Аз му казах, че не знам, но сме достатъчно глупави, за да влезем в НАТО. Джери каза, че и румънците можели да влязат в НАТО. Те искали да си поръчат сто US вертолета тип "Кобра", само че вертолетите нямало да се казват "Кобра", а "Дракула". Джери щеше да разкаже за замъка на Дракула, но се разсмя и продължи да се смее. Аз също се разсмях и двамата се смяхме, докато стана време да влезем във фоайето на "Парк хотел Москва" и Джери не разказа за замъка на Дракула в Румъния.

Онзи ден, като прочетох какво прави Раул Кастро в родината на Хосе Марти, си помислих, че и Куба ще еволюира по-плавно и по-неграбителски от България.