Ваканция е. Предстоят няколко божествено безсмислени дни и няма абсолютно никаква нужда от сериозни теми. И сякаш самите новини го знаят, та не си правят труда да се случват. Не е новина, че е Гергьовден. Не е новина, че Христос е възкръснал. Не е новина дори че "Левски" е паднал. Не е новина, че слънцето изгрява от изток. Дори премиерът да вдигне заплатите на част от лекарите или да минат последните три здрави изтребителя на гергьовския парад, все тая. Защото са празници. А дежурните новинарски екипи в интернет сайтовете, телевизиите и някой и друг вестник трябваше да запълват емисии и страници с точно такива безсмислени събития.

В такива дни никой не се нуждае от напористия Бареков или аналитичния Коритаров. Не че не ги харесвам - просто е почивка. А и подозирам, че и ние не сме им нужни.

Добре че беше Стоичков, който осмисли поне няколко дни от живота на медиите през дългите празници и сякаш даде сигнал за още саморазправа.



Камата срещу обектива



Историята вече я знае всяко хлапе - Камата вечерял в Барселона, фоторепортер на "168 часа" се промъкнал, снимал го и побягнал. Стоичков го догонил и го набил за всеки случай. Случилото се в Барселона натъжава и забавлява. Натъжава, защото така не се прави, и Христо Стоичков трябва да си понесе възмездието, но и забавлява, защото историята е като извадена от "Златния телец". Пак биха Паниковски. И най-уместният коментар се изчерпва с Остап-Бендеревото: "Вече?"

Да си фоторепортер и да дразниш легендарния футболист и скандалджия, като завираш обектив под носа му, означава, че си или мазохист, или елементарно неосведомен за характера на Камата. Стоичков е сприхав и го е показвал на терена, около терена и на улицата. Известно е също, че не поддържа добри отношения с българските журналисти, което не означава, че не дава интервюта. С добра дума и усмивка всичко се постига. Преди два месеца, например, без предварителни уговорки позволи да бъде сниман и се разговори пред едно столично списание.

Юмрукът на Камата се оказа вкусна манджа на оскъдната медийна трапеза. Комай само по телевизия "Планета" нямаше "компетентна" дискусия по темата "Скандалджия ли е Стоичков, или да".



Заразно зло



Стоичковият гняв разбуди дремещите до този момент провокатори. Отличници в "бойната подготовка" се оказаха от телевизия СКАТ. Шамари изядоха двама нейни оператори. Според разпространената от телевизията информация двамата снимали нощни кадри в Созопол, натъкнали се на шумна компания, в която се веселели турски бизнесмен и Ахмед Доган. Охраната поканила настойчиво операторите да влязат в ресторанта, обградила ги, била ги, счупила едната камера и ги изхвърлила. Доган отрича. НСО също. Така или иначе, няколко дни медиите дискутираха и тази тема - имало ли е бой, колко свирепи са били бодигардовете и пр. В крайна сметка обаче от СКАТ не щат да съдят никого.

Върхът на т.нар. медийно общуване, придружено с бой, беше сблъсъкът между репортерка на "Сигнално жълто" (СКАТ) и Денислав от "Мюзик айдъл". В типичния за предаването на Албена Вулева стил нахакано момиче отива при айдълчето и го предизвиква. Хрисимото иначе момче се поддава, отвръща на репортерката в стил тае-бо (фитнес версията) с подскоци, ритници и шамари. Добавя няколко псувни и се оттегля.

Благодарение на това още два празнични дни бяха медийно осмислени.

Като теглим чертата, бая бой видяхме в ленивата седмица между Великден и Гергьовден. И все репортери го отнесоха. Но в такива моменти си личи кондицията на гилдията. Едни си търсят боя и го отнасят, други ги отразяват, трети ги коментират.

Налагат се и няколко очевидни извода: първо, у нас няма опитни папараци, щом всеки опит да се снима известен човек завършва с пердах; второ, една снимка от вечерящ Стоичков или Доган едва ли е новина, но става новина, ако снимащият изяде шамар; и трето, по-добре е телевизиите да свалят т.нар. сериозни формати от празничните си програми.