Какво ще правите без Франко Братини? - пошегува се неотдавна пред "Сега" френски дипломат. Каламбурът дойде от френската дума fraternite (братство) и италианската fratello (брат), приспособени към фамилията Фратини на италианския комисар по правосъдието и сигурността. Дипломатът много точно бе схванал не само близостта на думите с братския латински корен (frater), но и близостта на България с еврокомисаря, който даваше вид, че я контролира как се справя с организираната престъпност и корупцията.

"Брат брата не храни, но тежко му, който го няма", казва една българска поговорка, чиято мъдрост скоро ще бъде подложена на проверка в Брюксел. Франко Фратини напусна поста си еврокомисар по правосъдието и сигурността, за да стане външен министър на Италия, а на негово място идва французинът Жак Баро, който досега отговаряше за транспорта. За добро или за зло? Зависи от гледната точка. Правителството, което е под европейски контрол заради бандитизма и корупцията, стиска палци новият комисар да бъде снизходителен към него като италианския брат, но народът предпочита натискът от Брюксел да се засили, за да се появят признаци за ред в държавата.

Като франкофони можем да разберем французите чрез



закодирания смисъл



в техните думи. Баро (Barrot) се произнася по същия начин като думите barreau (адвокатура) и barreaux (решетки). И трите имат отношение към правосъдието и вътрешния ред. Въпросът е дали новият комисар ще се държи като адвокат на безпомощните български власти (по братски), или ще постави твърдо въпроса да бъдат вкарани зад решетките корумпираните големци и бандитите.

Няма съмнение, че родни мозъчни центрове вече търсят слабото място на новия си надзирател, както намериха начин да обезвредят Франко Фратини. През 2007 г. бившият вътрешен министър Румен Петков покани италианеца на зимно приключение в Боровец и му спретна колекция снимки за спомен от прочутото българско гостоприемство. Твърдеше се, че на тях фигурират и някакви компаньонки, а по коридорите на Комисията в Брюксел се обсъждаше хипотезата дали не са компаньони, но нищо сигурно не се разбра, защото фотодокументите се превърнаха в държавна тайна. Налице излезе само фактът, че след няколко месеца през юни 2007 г. Фратини смело заобли най-острите критики в първия годишен доклад за България по новия механизъм за контрол и постави в неудобство шефа си Жозе Барозу, който в последния момент отказа да се яви заедно с него пред журналистите и да огласи документа. Остави го сам да се оправя.

В очакване на втория доклад, който ще се появи през юли, сега няма време за ухажване на френския еврокомисар, а и не е сигурно дали номерът ще мине след гафа на Фратини. Притиснати в ъгъла, българските власти дават все по-често сигнали, че са



готови да хапят и дращят



Вашата корупция е по-скандална и от нашата, вашите престъпници са повече от нашите, вашият механизъм за контрол е калпав и трябва да се смени - подобни подмятания се чуват не само от предани социолози и журналисти, но и от министри, че дори от президенството. За да има за какво да се хванат опълчилите се срещу европейския натиск, може още отсега да им се подаде сламка.

Когато през ноември 2004 г. Жак Баро бе препитван от Европарламента дали става за комисар, британци припомниха на висок глас една стара афера и го вбесиха. Историята е следната. На 23 февруари 2000 г. Парижкият съд му даде осем месеца затвор условно заради "прикриване на злоупотреба с доверие и на злоупотреба с обществени средства". Заедно с него присъди получиха още двама бивши министри от десницата, участвали преди 1991 г. в тайно финансиране на своята партия Център на социалните демократи. Интересното е, че тази присъда бе автоматично анулирана поради действието на издадената през 1995 г. амнистия от новоизбрания президент Жак Ширак, която опрости грехове от времето на Франсоа Митеран. Така съдебното досие на Жак Баро остана чисто и в свидетелството му за съдимост пише "неосъждан". На тази основа той заплаши всички, ровещи в аферата, че ще ги съди за клевета.

Твърдият отпор, за който даваше тон Румен Петков, може само да жилне Жак Баро и да го амбицира да докаже принципност. По-добре е



властта да направи нещо смислено



през оставащите два месеца, за да се избави поне от най-съкрушителните забележки: че не е разкрила нито едно поръчково убийство, че не е осъдила нито един бос на мафията, че не е разобличила за корупция нито един министър. Баро и да иска не може да стане адвокат на България, ако не му бъде даден аргумент, че някои лица от върхушката започват да влизат зад решетките.

Що се отнася до заплахата от предпазна клауза, по-вероятно е Баро да препоръча отмяна, а не прилагане. През юни трябва да се реши дали да бъде премахната единствената действаща в момента предпазна клауза срещу България - за авиацията. В тази сфера тя все още е третирана като "трета страна", т.е. държава извън Евросъюза, защото няма право да извършва вътрешни полети в други държави или между други държави. На 7 декември 2007 г. Жак Баро посети за пръв път официално България и я окуражи, че от 45 забележки, отправени към нейната авиация, е отстранила 44. Сега се очаква да отпадне и предпазната клауза.

Не е логично да се мисли, че в замяна ще бъде въведена предпазна клауза в правосъдието. Има поне две основателни причини. Първо, самата Комисия не знае какви ще бъдат последиците, ако другите държави престанат да признават решенията на българските съдилища, т.е. ако заявят, че в България няма съд. Само ще потвърдят онова, в което бандитите отдавна са сигурни. Второ, на 1 юли Франция поема председателството на ЕС за второто полугодие. Би било много странно точно тогава френският комисар да накаже България, защото покрай нея ще изгори и Румъния, която се ползва с попечителството на Париж.

Максималното, което може да се случи, е да бъде препоръчано



наблюдението да продължи още една година,



както е предвидено впрочем още с приемането под условие на България и Румъния в ЕС. Миналата година Комисията излъчваше сигнали, че би могла да го прекрати през 2008 г., но при неизбежните критики това би било скандално. Не бива да се забравя, че след година предстоят европейски избори и смяна не само на Европарламента, но и на Комисията, която дори ще трябва да съкрати състава си съгласно Лисабонския договор. Всеки в Брюксел се старае да изглежда принципен, за да не рискува близкото си бъдеще. Едва ли някой би желал да се дави заедно с българското правителство, чийто мандат също изтича догодина. Най-вероятно ще има "оздравителен процес", както се говори напоследък в България, и той ще се изразява в по-звучни шамари от миналата година.