От непрекъснато "европейско" морализиране ми избиха тикове. Вече имам на сметката един телевизор, който загуби звук, откак се вбесих на кроткото устройство заради някаква муцуна, безочливо дърдореща как на българския бизнес не могло да се вярва, щото бил "доминиран от престъпници", бил "корумпиран" и не признавал "западните стандарти". Грозотията събирала в европейския парламент подписка за наказания срещу "България". Понеже негови сънародници били измамени да купят имоти, от които трябвало да печелят, пък нито наематели се намерили, нито цените скочили, както им "било обещано". Като че не са давали пари от лакомия и невежество, а "България" ги е заставила да купуват. Вече ден не минава без някой отнейде си да ни топи във всички грехове. А вече си имаме и специална



вицепремиерка по еврошамарите,



дето ужким щеше да е министърка по еврофондовете, но понеже портфейлът с фондовете е вдигнат на най-високата брюкселска полица, дамата по-вероятно да си остане без портфейл. Нейният ресор ще е да държи соло партия в бъдещите оратории за назидание на всичко и всички в България. Изпълнението на тази важна дипломатическа и управленска функция госпожата захвана енергично. Пролича, че посочените от Брюксел до един ще отнесат шамарите. Първият залп плесници изплющя по финансовото министерство, но всеки, който чу в какво обвиняват държавните финансисти, се вцепени от страх: вече



няма "да се крием зад програми",



няма да отговаряме с "формални и кухи писма". Вече действия ще се искат. Екшън ще става. Няма да мислим. Няма нужда от "програми", няма да пишем писма. Направо действаме. Предлагам да внесем евронаблюдатели и когото посочат - направо го изправяме до стената и го гръмваме между рогата. Така отговорните правителствени фактори няма да се червят, ако ресорният еврокомисар поиска незабавно да го уведомят "каква е личната съдба" на уличените чиновници. Направо ще носят в Брюксел отрязаните уши на разкритите лоши като доказателство за безкомпромисно изтребление на нарочените. Нарушенията няма нужда да се доказват. Нали онзи ден такава препоръка дадоха поредни евроексперти: пак да променим наказателния кодекс, за да можел съдът да осъжда и само "по косвени доказателства". Има само един проблем: ако стане практика брюкселските и подчинените им софийски администратори да обругават, гонят и преследват по недоказани "съмнения", само луд или отчаян човек би се хванал да работи в държавната администрация или по договор за европейски проекти.



Усещането за двоен аршин



в отношението към "старите" и "новите" европейци - от страна и на органите на съюза, и на правителствата, и на медиите - вече не само се усеща, то натрапчиво се налага. Лесно е да си обясним причината: разширението на съюза струва пари. Голямата част от тях не са разходи, а инвестиции на "стара" Европа в новата й икономическа периферия. Те са начинът за създаване на потенциал, който ще носи бъдещ стабилен доход на държавите инвеститори. Но всеки жадуващ минутка публично внимание "западен" кресльо (политик, журналист или редови дизайнер) може да обвинява: вижте ги новите бедни, негодни, престъпни, некултурни и т.н. нещастници - те ядат парите ви, заради тях ви събират данъци, те са виновни, че не растат доходите ви. Хайде да им спрем плащанията, нашите пари да си остават за нас. Трудно ще обясниш на средностатистически европейски малоумник, че това са пълни и късогледи глупости. Много по-лесна защита за националните и европейски властници и чиновници е позата: няма страшно, ние дебнем и следим бедняците, наказваме ги и ги мачкаме за най-дребното нещо, дресираме ги с малко морков и яко камшик. Ето, спряхме парите на българите и докато не ни донесат скалповете на виновните - не пускаме ни евроцент! Разбира се, така не се налага дисциплина, а се насажда



сегрегация и откровен расизъм,



усилва се убеждението на средноблагоденстващия евроконсуматор, че изтокът на материка населяват умствено и генетично непълноценни аборигени: крадливи, мързеливи и тъпи по природа, които добрата Европа по милост е присъединила и сега бавно и мъчително, но твърдо и решително цивилизова. Ще има наивни да кажат, че европейският хуманизъм изключва расизма и че не може да се говори за расизъм, понеже сме все от една раса и (приблизително) еднакви на цвят. Не пречи. Те германците не само са от една раса, ами и от една и съща нация и пак съм слушал (западни) бюргери да си обясняват, че онези на изток, озитата, били друга повредена порода, страдаща от вродена тъпота и мързел. Човещина. Човек намери някого за по-жалък и нищожен от себе си, пък се обрадва и унизявайки другия, чувства себе си уютно възвишен и щастлив.



Униженият нима се дисциплинира?



Много добре знаете, че когато силният се отнася с вас безпринципно, забравяте всякакви правила и вие. И ако Западът държи досегашния назидателен и наказателен уклон, загърбил всички писани правила и уверен, че силата му дава право да прави каквото си ще в отношението към бедните нови, ще натрупа мощен социален заряд под темелите на съюза. И дълг на всеки, който има политическа, медийна, стопанска или някаква обществена позиция, е да държи за еднакви правила и права на всички в Европа.