Какво прави държавата, когато не може да се грижи за собствеността си? Как постъпва със затлачвани с години проблеми? Следва принципа на най-ниското съпротивление - обявява приватизация - на собствеността или на управлението, и оставя някой друг да се оправя с батака. Защото у нас бе прието, че държавата е лош и безотговорен стопанин, а частникът - точно обратното.

След дълги години отлагане правителството пусна приватизацията на болници и поликлиники. Засега за продан е обявена само общинската собственост, а 70-те големи държавни болници - университетски, областни, национални центрове и няколко санаториума, остават в забранителен списък, тъй като те са гръбнака на системата и услугите в тях следва да са гарантирани за населението.

Макар че държавата така и не обяви ясна мотивация защо пуска общинските болници за продажба, и власт, и опозиция смятат, че тя е нужна и дори твърде закъсняла. Едно от първите неща, за които заговори новият здравен министър Евгений Желев също беше раздържавяването. От бъдещите нови собственици се очаква да направят това, което 3 правителства не успяха - да преструктурират и свият раздутата болнична мрежа и да предоставят на населението по-качествени здравни услуги. Населението, от своя страна, робува на стереотипи, родени от практиката при раздържавяването на други сфери - че



целта е да се закрият десетки лечебни заведения,



на местата им да поникнат молове, хотели и казина или в най-добрия случай - частниците да запазят болниците, но да лекуват изключително и само срещу пълно заплащане в кеш от страна на пациента.

Във всичко това има твърде малко резон, макар че не е напълно изключено. Ако изобщо приватизацията се случи, в масовия случай тя едва ли ще изглежда така. И едва ли ще реши който и да било сериозен проблем на системата.

Промените в закона, които отменят мораториума за приватизация, минаха на първо четене в парламента. Не се знае дали в оставащата една година до края на мандата ще видят и второ четене. Управляващите още нямат консенсус по ключови въпроси, като например трябва ли работещите да имат преференции при продажбата и какви да са те. Освен това решението за пускане на пазара на дадена болница ще зависи изцяло от собственика й - общината. А общините изобщо не дават знаци за подобни намерения.

Но все пак какво би се случило, ако приватизацията тръгне, кой и защо би си купил лечебно заведение и има ли опасност населението да остане без здравни грижи?

В 7-милионна България има над 300 болници. Частници продължават да строят и откриват както малки, така и големи и луксозни клиники, тъй като въпреки упорито повтаряното клише, че здравеопазването е недофинансирано, очевидно в бизнеса с медицински услуги има доста хляб. Затова и доста хора смятат, че приватизацията е закъсняла, т.е. вместо частниците да вдигат нови болници, те просто можеха да купят вече съществуващите.

"Не е важно времето, а качеството и формата на приватизацията", казва д-р Стайко Спиридонов, председател на Асоциацията на частните болници. "Сега всички смятат, че трябва да бъдат продадени слаби, затъващи малки болници в малки общини. Но кой ще купи такова нещо? Защо след като финансирането, лекарите, заболеваемостта и пациентите са едни и същи, като стане частна, болницата изведнъж ще просперира? Няма такова нещо", смята той.

Така е - няма логика частникът да си купи западаща болница, той ще иска добра и просперираща. Още повече, че настоящите частни болници са основно в големите градове, където лечебници няма да се пускат за продажба, тъй като не са общински, т.е. така или иначе интересът на частника не е там, където държавата би го пуснала. Той би искал по-голяма, по-централна клиника, която да привлича повече и по-платежоспособни пациенти. Класическата общинска болница не отговаря на тези условия, с изключение на лечебниците в най-големите градове.

Затова и може ли изобщо да се очаква кой знае какъв интерес към приватизацията? Например, защо му е на човек болницата в Лом, където голяма част от населението не е осигурено и съответно - не носи приходи? "Пазарът определя коя болница да бъде купена и в каква форма. Той говори, че



всяка болница, където има 20 000 души,



е рационално да бъде купена. Затова няма значение къде е тя, а колко са й пациентите", смята Спиридонов.

Към момента интерес за купуване проявяват частните здравни фондове и собственици на вече съществуващи частни лечебни заведения, които искат да разширят дейността си, като направят клонове в по-малките общини. Световният опит сочи, че веригите болници са най-печеливши. Ако обаче собственикът е нов, самостоятелен играч, шансът да развие болницата е далеч по-малък, защото трябва да разчита на наличните специалисти и население, което води до по-ниски доходи и затъване. Затова той би предпочел нещо друго - например санаторуим, хоспис или дори хотел, ако болницата е на добър терен.

Оттук идва и опасението какво би правил частникът с лечебното заведение, би ли оставил населението без медицинска помощ, а персонала - без доходи? "От медицина на този етап в България не се печели, защото системата не е достатъчно финансирана. Ако някой обяви, че има печалба, това значи 2 неща - или пести от парите за лечение на пациенти или от фонд работна заплата", твърди Стайко Спиридонов.

Фактът, че у нас има десетки частни болници, които работят основно със здравната каса, оборва това твърдение. Истината е, че голяма част от пътеките на НЗОК, и най-вече тези, с които работят по-малките, общински болници, са добре финансирани и от тях може да се изкарват прилични пари. Т.е. частникът би имал интерес да запази дейността на лечебницата. Ако за нещо не стигат пари, това е тежката патология, с която се занимават основно големите държавни болници.

Още повече, че когато собствеността е държавна или общинска, се краде - от договори, поръчки, доставки и т.н., поддържа се раздут персонал и това също е причина парите да не стигат. Частникът обаче не може да си позволи такова нещо.

Спиридонов уточнява, че



от медицина няма бърза печалба,



но се изкарват постоянни и добри доходи. Ако новият собственик не е наясно с това и заложи на бърза печалба, резултатите за пациентите ще са плачевни.

Новият собственик би могъл да направи доста неща, с които да навреди на населението - да закрие отделения, да изгони "Бърза помощ" от сградата си, да съкрати персонал. В момента законът го принуждава единствено да извършва лечебни или социални дейности за срок от 15 години, т.е. възможно е дори да направи санаториум или платен хоспис. Според министър Желев обаче срокът трябва да се премахне - купената болница да остане такава завинаги.

"Един добър мениджър никога не би изгонил "Бърза помощ", защото тя му води пациенти. Освен това заболеваемостта на населението сама подсказва кои отделения са нужни и носят приходи и кои - не, и затова той не би закрил отделение и дейност, които са търсени", смята Спиридонов. В това се таи и надеждата на управляващите - частникът да свърши тяхната работа, да съкрати ненужните легла и да не източва здравната каса, за да ги поддържа. Няма обаче никаква гаранция, че и новият собственик няма да краде от НЗОК.

Няма ли опасност частникът да вземе болницата и да реши да я прави специализирана болница за хирургия или АГ - най-доходоносните дейности? Или пък да работи само кеш? Според Спиридонов - не, защото тясноспециализирана болница може да печели само в големите градове. "Защо някой може да очаква, че като открие АГ клиника в Елин Пелин всички ще ходят там, а не в София? А от друга страна имаш население, на което му е нужна помощ и за нея се плаща от касата", обяснява той. По същата причина няма никаква опасност от минаване само към кешови плащания - болницата



ще фалира поради липса на пациенти



Трябва ли работещите в лечебните заведения да имат преференции при продажбата? Управляващите още не са решили. "Продажбата трябва да е на пазарен механизъм. Всякакво раздържавяване отвътре, с РМД, на по-ниска цена и т.н. ще доведе до срив. Купуването на евтино води до лесно унищожение. Лесно спечелените пари се харчат бързо и безогледно, така е и със собствеността - тя няма да се цени", смята Спиридонов. Според него продажбата трябва да е на равни начала за всички и на пазарен принцип, но ако персоналът и друг купувач имат равни оферти, трябва да се даде предимство на медиците.

Има още един огромен въпрос - биха ли пуснали общините болниците си на продажба? Според секретаря на сдружението на общините Гинка Чавдарова няма особен интерес у местната власт за обявяване на болниците за продажба. Те не само имат печален опит с други продажби, но и някои са направили доста инвестиции в болниците си, обяснява тя. Не е решен и въпросът с националната здравна карта, която ще определи в кой район колко и какви болници ще могат да работят със здравната каса, т.е. да печелят. Преди да е ясно дали дадена болница ще съществува - няма кой да я купи. Не се знае и дали новият министър Желев, като човек врял и кипял в общинските дела, ще успее да убеди бившите си колеги да продават. Сигурно е обаче, че ще опита.

Да, кметовете се плашат от приватизация на лечебни заведения. Общината обаче далеч не е формирование с идеална цел. То се управлява от общински съветници с различни интереси и във всеки съвет има немалко лекари - собственици на частни структури или работещи в общински болница. Точно те могат да си купят лечебни заведения на безценица и те ще са тези, които ще окажат натиск за продажба.



Ниската цена - синоним на кражба



"Ако на една болница й пада стената или апаратурата й помни Кримската криза - за колко искате да я продадете? Естествено, че ако болницата струва жълти стотинки - за толкова ще се продава. Още повече, че ако цената й е твърде висока, това ще се отрази на пациента - собственикът ще си върне парите от него", смята Стайко Спиридонов.

Това логично води до идеята за умишлени фалити и общия стереотип - че някой ще вземе болницата за малко пари заради сградата или терена, ще я фалира и ще вдигне мол.

Всъщност, на места в това няма нищо страшно, стига обаче да се осигури нещо друго - малък център с няколко легла и добра бърза помощ. Защо му е например на Радомир цяла болница при положение, че Перник е на 10 км?

"Всичко, което е възможно на пазара, е възможно да се случи и в здравеопазването", смята Стайко Спиридонов.