През последните години в българската правосъдна система бяха излети стотици милиони левове, евро и долари с една цел - правораздаването да стане по-достъпно, по-ясно, по-справедливо, по-ефективно, по-уважавано. Средствата основно идваха от чужди донори, но и държавният бюджет помагаше доста. Парите отиваха за написването на нови закони, за техника, за информационни системи, за коли, за обучения, семинари и за какво ли още не. Ако се съди по общественото доверие и констатациите на ЕС и САЩ обаче, целите не са постигнати. Все пак обективността изисква да се каже, че въпреки всички критики съдебната система не рухна под напора на милионите дела, които й се стовариха през последните години, а и



започна постепенно да се модернизира



Така например преди дни бе представена система за електронно представяне на доказателства (СЕПД) в съдебни заседания. Тя, най-общо казано, трябва да ни доближи до онази обстановка в съдебната зала, позната от чуждестранните филми - на големи екрани се показват видеоматериали, документи, сравняват се пръстови отпечатъци, следи от обувки и т.н. Всичко това помага на присъстващите в залата да се ориентират в доводите на защитата и обвинението. В момента подобна картина не може да се види у нас, където дори репликите на съдиите, прокурорите и адвокатите трудно се разбират.

Системата за електронно представяне на доказателства, която бе представена, е монтирана в съдилища в София, Варна, Пловдив и Велико Търново. Парите са дарени от Американската агенция за международно развитие по линия на Инициативата за укрепване на съдебната система. Всяка една от системите струва 5000 долара плюс 100-200 лева за голям екран. Нищожна сума на фона на огромните пари, които се изсипаха в съдебната система през последните години.

На пръв поглед става дума за нещо много просто - подвижна количка, на която има няколко уреда. Тя позволява техниката лесно да се придвижва и ползва в различни зали. Системата се състои от компютър с вградени устройства за четене на CD и DVD, видеоапарат, специална камера за документи и мултимедиен проектор. Има монтирани устройства и за видео- и аудиокасети, защото все още има материали от специални разузнавателни средства и на такива носители.

Чрез тази техника могат да се представят всякакви триизмерни материали, включително документи и предмети. Освен това могат да се показват цифрови мултимедийни файлове в почти всички формати. Системата позволява и представянето на диапозитиви, както и на PowerPoint презентации.

Представете си само как би изглеждал наказателният процес срещу бившия шеф на столичната топлофикация Валентин Димитров например, при който



на голям екран се показват всички документи,



схеми и се прожектира видеоматериал за броенето на парите от сейфовете му? Или пък срещу несебърския бос на организираната престъпност Митьо Очите, в който имаше томове информация, събрана със специални разузнавателни средства? Или ако на процеса срещу пийнал световен шампион по фигурно пързаляне се показваха не само снимки от инцидента и схеми на произшествието, а видеоматериал от цялостния оглед на местопрестъплението.

Няма спор, че освен по-разбираем и прозрачен с подобна техника съдебният процес може да стане и далеч по-бърз и лесен. Тя позволява например осъществяването на видеоконферентна връзка между съдебната зала и всяко друго място. Така



някой свидетел може да бъде разпитан дистанционно,



ако е в чужбина или е болен. Това ще прекрати постоянното протакане на делата, което е любима тактика на много адвокати и основен проблем на съдебната система. Да не говорим, че се пестят и пари от разкарването на свидетели из цялата страна например.

Чрез системата може да се представят и триизмерни доказателства с мощно оптическо и цифрово увеличение, което позволява фокусирането върху детайли, трудно забележими с невъоръжено човешко око. Системата може да показва и сравнителни материали от пръстови отпечатъци, ДНК анализ, детайли от местопроизшествия и др.

Фактът, че всичко това



се вижда на голям екран не само от съдии, прокурори,



адвокати, подсъдими, частни обвинители, граждански ищци, но и от всички присъстващи, ще направи българският съдебен процес наистина публичен. Тъй като в момента той не е - по време на заседанията доказателствата и експертизите се представят с недомлъвки, а думите на прокурорите и защитниците почти не се чуват.

Вероятно всичко това изглежда като научна фантастика на фона на почти рухналите съдебни зали и факта, че за 12 години съдиите не се сдобиха с що-годе нормални компютри. Изостаналостта на Темида в техническо отношение обаче създава благодатна корупционна среда и руши доверието на обществото. И е крайно време да се вземат крути мерки в това отношение. Освен ако мизерията не е целенасочена.